Павлин Иванов, представител на целукупното ловешко гражданство (без изключения)
Попаднах на интересна публикация с обещаващото заглавие „Защо некомпетентните не разбират, че са профани“. Прочетох я разбира се и ми се изясниха толкова много неща, които бяха енигма за мен!
Ако трябва да бъда честен, списъкът с лица по описанието от заглавието би бил прекалено дълъг, затова ще се концентрирам върху едно такова. Знам, че е несправедливо към всички останали профани, но то в живота къде има справедливост?
Напоследък, едно лице се подписва от името на колективен орган, за да се скрие от собственият си комплекс. Публикува разни неща в приятелският и най-четен в миналото местен вестник . Прави „дълбоки“ анализи по различни теми.
Все пак, като изключим фактологичните неточности и свободните интерпретации, некоректни внушения и допуснатите грешки, всичко останало си е ОК.
Отварям една скоба, за да ви обогатя с малко научни знания. Чували ли сте за „ефекта на Дънинг-Крюгер“? Знам, че не сте! То кой ли е чувал. Ефекти много, може ли човек да познава всички, така де.
Та „ефекта на Дънинг-Крюгер“ е кръстен на двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен – „защо някои хора са потресаващо некомпетентни и не го забелязват?“
Цитирам: „С две думи, хората, “поразени” от ефекта на Дънинг – Крюгер по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.“
Това е основната теза по темата, а който го интересува повече, може да се разрови в чичко Гугъл, който знае всичко!
Затварям скобата и се връщам към ловешката действителност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер е силно изразен при много публични лица, но както обещах, ще фокусирам вниманието върху едно, което е интересно с това, че покрива в абсолютно пълна степен научното обяснение.
Макар да е описано научно, че сполетените от този ефект „убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция“, на местна почва има дребни особености. Те се заключват най-вече в това, че сме прекалено малък град, всеки от нас има етикет и за всеки се знае всичко.
От тази гледна точка, теорията на двамата психолози добива нови измерения, включващи и късата памет. Тази характерна ловешка черта е особена видима при представителите на нещо си. Много хора, без да са избрани реално заради личните си качества, а са попаднали във властта благодарение на падналата върху тях по случайност „сянка“ на личности с ярки характеристики, се преживяват като облечени в „представителство“. Типичният пример е мой „приятел“, заел след лично предателството извършено от него, висш пост на местно ниво. Още повече, че това лице не се посвени да прецака един достоен кандидат, неоттегляйки кандидатурата си направена от човек със съмнителни морални устои, както изисква домашното възпитание и морал, естествено, ако са налични в историята му.
Лицето, за което пиша, също така не се посвени бързо бързо да оправи семейството си, назначавайки жена си на тихо и кротко местенце, заплатено с публични средства. И ако това го разбирам, защото прочетох „Защо некомпетентните не разбират, че са профани“, това, което не разбирам е страхът да се подписваш единствено със собственото си име, като нормален човек, а държиш да изложиш и целият колективен орган, на който си начело.
Явно, ще трябва да почета още много за ефекта на Дънинг-Крюгер, за да разбера по-добре профаните.
Много важна забележка:
Да, подписът след име ми е меко казано комичен, защото никой не ми е делегирал правото да говоря от негово име. По този начин се опитвам да ви наведа на мисълта за неуместността и комплексарщината на публични фигури в Ловеч, облечени във временна власт, опитващи се да манипулиран по земеделски начин по-нискоинтелигентните читатели на популярната в миналото местна преса.