Иво Райнов
Преди дни легендарният учител Найден Ангелов поднесе благороден жест към училището на живота си. Обяви, че дава стипендия на името на своята дъщеря за талантлив абитуриент с хуманитарна насоченост и затруднено социално положение. За пенсиониран български учител подобен жест е равен на геройство. Ще призная, че бях поразен от вълнението, с което този толкова заслужил човек застана пред съвременната учителска общност на гимназията.
Не съм имал щастието да бъда негов ученик, но от многократно повтаряни разкази и прочетено слово съм добил изключителен респект към тази бляскава личност, оставила светла диря в славната история на Езиковата и в умовете и сърцата на нейните възпитаници. Дадох си сметка, че животът на този магнетичен човек е останал завинаги в гимназията. Няма как да се връщаш без вълнение там, където си получил толкова обич и си раздал толкова знание и сърдечност.
Далеч съм от житейската диря на Найден Ангелов и никога няма да се докосна дори до една десета от блясъка на неговия легендарен пример. Загледан в лицето на този достолепен човек, си мислех, че всъщност ходя в неговите стъпки. Понякога толкова дълбоки, че направо можеш да затънеш, но лесни за следване и винаги верни с посоката. Замислих се, че тези дни затварям двадесетата година, откакто постъпих в гимназията. И друт път съм казвал „през задния вход“. Защото нямах шанса да уча на хълма, но късметът ме прати да преподавам. Попаднах в един магичен свят, който като вирус плъзна по вените ми. Простичко казано не се родих езиковец, но придобих синдрома, дишайки от въздуха на хълма. Двадесет години са половината от активния човешки живот и четвърт от цялото ни земно съществуване. Все горе на хълма. Десетки випуски, стотина класове, хиляди млади хора. От първите снимки ме гледа едно почти младо момче, трудно различими сред своите ученици. Днес в огледалото ми се усмихва побеляла глава и фигура, понесла тежките следи на времето. А старата Езикова, тя променили се за тези двадесет години? Със сигурност. Забравихме бягството, клубът, стъпката. Но все така ни вдъхновяват Фестът, Пиесата, Празникът и онова знаменито бално дефиле, с което гордо си тръгваш от хълма. Останаха ни априлските срещи, топлите спомени и непомръкващата гордост, че си дипломиран в Езиковата. Днес имаме страхотна театрална и спортна зала, модерни общежития и сцена близо до стената. В миналото останаха рок групите, вестничето „ЕГ прес“ и сайтът „Атлантида“. Испанският си тръгна, после се завърна, макар и като втори език. Немският и английският изравниха силите, а френският език започна да се превръща във все по-желан профил. Заминаха си толкова учители, дойдоха млади попълнения, много от които пораснали в Езиковата. Децата пак са най-умните, макар че са попили хаоса на тъй наречения преход. Дори белите си приличат с онези от миналото.
Като тегля чертата май истинските неща са останали. Онези, които правят духа, пълнят паметта и привързват с верига сърцата. Горе на хълма все още е духовен оазис, макар пясъци да пълзят по стълбите. Май сме се променили по-малко, отколкото предполагат двадесет години.
Дали пък не устояваме срещу стихиите на времето точно заради наследството, което са ни оставили хора като Найден Ангелов. Или пък защото съзнателно ходим в техните стъпки. Този човек е оставил живота си тука. Натам е тръгнал и нашият. Надявам се да можем да се върнем със същото вълнение на неговата достолепна възраст. За да видим, че други, много по-млади от нас, вървят в прашасалите стъпки и носят факела на онази десетилетна светлина. Едва ли толкова високо, колкото легенди като Ацата, но все тъй убедено и всеотдайно, горе на хълма.
scor_pion, не ме бърка дали ще ме наричат „злобар”, „комплексар” или каквото и да е, когато напиша някоя критика за ГЧЕ. Постарал съм се да не се опирам на „градските легенди”, а да посъбера информация и да направя някои изводи. Не ми е все едно къде ще отиде да учи детето ми, какво го очаква.
Ето какво зная за 2014 година. Карам по памет, може да допусна някоя малка неточност.
В ГЧЕ тази година след първо класиране най-високият бал бе 35.512. Второто дете бе с бал 35.102. И двете не се записаха в гимназията. Имаше класирани две деца от други области с бал около 35.065. Останалите кандидат-гимназисти бяха под 35.000. Може да съм изпуснал нещо, но горе-долу така стояха нещата.
В СМГ, в паралелката с немски, в която е най-труден приемът в сравнение с цялата страна, са приети 28 деца. Максимален бал 35.906, минимален на първо класиране 35.512. Разликата между първия и последния, двадесет и осмия, е по-малка, отколкото тази между първия и втория в Езикова. Къде ще е силната конкуренция, водеща до високи резултати? Отварям скоби – в цитираната паралелка има само две деца от провинцията, като едното е от Ловеч, влязло с бал 35.756, другото – доста силен състезател по математика от малко градче в Южна България.
Сега малко лирика:
В испанската са се явили най-много кандидати за паралелката с испански и английски език, конкуренцията за едно място бе най-висока в столицата, което вероятно означава и за страната изобщо. Не е все едно да избираш учениците си от 300-400 деца и от близо 2000. Минималният приемен бал за момичета до второ класиране не падна под 34, за момчета се завъртя накъде около 33.
За Първа немска ( 91 НЕГ ) нещата са очевадни – минималният бал за прием на момичета е почти еднакъв с този, от който започва реално записването в ГЧЕ – 35.062. Където най-добрите софиянци свършват, нашите езиковци тепърва започват.
Така, че очакванията за добро образование на изхода в изброените гимназии кореспондират с това, което са получили на входа.
Господа, вие май не можете да спите от злоба… Критиката е хубаво нещо, но злобата…… 🙁
Аргументирай се, ако обичаш. Имам доста основания да съм критичен, но нито едно – злобен.
Това по-скоро се отнася за bobi1225. Вашият кометар, debelaka, е наистина критичен. Но нали сте на ясно, че миграцията става от село към близкия град, оттам към областния град, оттам към столицата…, та тази линия на миграция важи и за учениците. В този ред на мисли не виждам нищо странно или лошо в случая. Освен това, и на село живеят умни деца, не ги отписвайте така. А медали и постижения имат не само децата, учащи в изредениете от Вас столични школа. Освен това, сте наясно че властта насочва всичко към София и струва ми се, затова там има прогрес и развитие в гимназиите. Изобщо темата е твърде широка и обхватна….
Знаеш ли, ще ти демонстрирам нещо. Погледни внимателно снимката горе. Сега слушай, на нея зад г-н Ангелов са осмокрасничките Деси Самуилова Бешкова и Гери Христова Христова. Мислиш ли, че като мога по едва видими части да позная децата, то нямам и по-подробна информация за това как стоят нещата изобщо?
Да, има изключително умни деца от селата. За Данчо Немцойски от Гложене съм писал нееднократно тук, страхотен мозък, природен гений, макар че не е възпитаник на Езикова. Но това са по-скоро изключения, отколкото закономерност.
Колкото до това защо в София има повече добри ученици, ами силните гени отдавна не се завръщат в малките градове, тяхното наследство сега дава плодове далеч от родните места. Гарван гълъб не люпи…
За медалите и постиженията – без коментар. Само с виждане става… Аз видях, ти не си. Няма как да ме разбереш.
Злоба няма, има възмущение от класификациите, които лепи на децата въпросният господин и то не за първи път. Така, че не ми преписвай състояния, които нито са верни, нито са ми присъщи.
Боби, не се връзвай на лъжите. Децата с най-висок бал тази година заминаха да учат в София – в Испанската, в СМГ, във Френската, в Американския колеж. В ГЧЕ не влезе нито едно дете от Ловеч с бал над 35. Имам малко наблюдения от тази година – докато в ГЧЕ вече се радват на селските диалекти (една друга дописка тук от вчера), в наистина стойностните гимназии децата разказват за преживяванията си в далечни места и за спечелените там златни медали от международни състезания и олимпиади. Не е все едно да седнеш на един чин и попиваш знания покрай победителя в Primary Mathematics World Contest в Хонг Конг и до дете, което не е чувало вкъщи литературен български.
За директора важни са кои са родителите, какво могат да дарят, а не какви са децата. Не може 2 месеца преди приема да няма информация за това какви деца завършват седми клас в малкото ни градче.
“Децата пак са най-умните, макар че са попили хаоса на тъй наречения преход. ” Това изречение ме довърши. Кой си ти, че, ще правиш категоризация на децата ни? В Езиковата са най-умните, а дугите какви са – глупави ли? Как можа да го напишеш това? Акъл в главата имаш ли? И като си помисля, че искаше кмет да ни ставаш. Та ти си Разединител, а не Обединител….. Ужас! Имаш нездраво идолопокло̀нничество към тази гимназия, която си издигнал в култ, г-н Учителю. Града е малък, училищата се броят напръсти, а дано си познаваме и признаваме, както хубавите така и лошите неща случващи се в тях. А, ти да не си посмял да слагаш децата в такива категории.
Щастлива съм и се гордея,че съм ученичка на любимия ни учител Ангелов! Да е жив и здрав още дълги години!
Иво, не живейте със старата слава на г-н Ангелов, ами направете нещо с днешна дата, че все повече деца ще избират други гимназии.