karadjov1311141Иво Райнов

„Кой е г-н Господинов, не го знам изобщо? Боже Господи, аз от Вас го чувам това нещо (бел.ред. – че Георги Господинов е известен съвременен български писател), но както и да е, няма да говорим по този въпрос.“ Изцепката е на легендарния фронтмен на група „Сигнал“ Данчо Караджов. Поводът е спор около назначението на настоящия министър на културата. Министърът бе потърсил защита от авторитет като Господинов, а писателят бе изразил плахо несъгласие.

Проблемът въобще не е в позициите. Всеки има право на мнение – положително или отрицателно. Проблемът е в самодостатъчността на родната интелигенция, във  вярата за уникална собствената културна стойност, в усещането, че само ти имаш правата на съдник.

Данчо Караджов е мой идол от тинейджърските години. Знам наизуст всички, изпяти от него песни в „Сигнал“. Георги Господинов е сред любимите ми съвременни писатели. За мен те са от най-въздействащите личности в българската култура. Без всеки от тях, културата ще загуби частица от блясъка си. Оказва се странно, че ги знам едновременно. Поне според стандартите на Данчо Караджов, за който творчеството на Господинов е „terra incognita”.

Подразних се от думите на Данчо Караджов. Безпардонна демонстрация на невежество. Усетих апломба на чалгарките, които са убедени в несравнимото си величие спрямо рок динозаврите. И ако на кръчмарската фльорца неграмотността и отива, за Данчо Караджов е конфузна.

Става дума за Георги Господинов, чиито книги са обявени за топ заглавия на годината, най-превежданият съвременен български автор. Георги Господинов, човекът на духа, който умили мислеща България с прочувствените си послания за 24-ти май. Георги Господинов, един от будителите на заспалата съвест от лятото на 2013-та година. Човек, който е позиция – с всяка дума, с всяка поява, с всяка книга. Способен на духовно водачество. Водачество, в което Данчо Караджов бе един от големите отсъстващи през последните 25 години.

Жалко е, ако музиката не уважава литературата. Тъжно е, ако бунтарският рок не познава нежната съпротива на литературата. Нелепо е, че Данчо Караджов не знае Георги Господинов, но е недопустимо да го демонстрира с язвително пренебрежение. Потискащо е, че родната интелигенция е кастово самодостатъчна и силно влюбена в себе си. Интелигенция, която няма памет за имената на духовните си събратя, няма и очи за брега до който трябва да приведе народа си.

4 коментара

  1. Всички волно запейте, тон ще ви даде Сигнал
    ето чуйте ритъма на нашите сърца.
    Нека бляскат очите, праща им лъчи Сигнал
    нека всички погледи да станат в миг слънца, безброй слънца.

    Сигнал, Сигнал, това са наш’те млади сърца,
    които са се слели в едно, това сме ние
    Сигнал, Сигнал – това е песен и зов,
    Сигнал е наш’та първа любов.

    skor_pion, не съм съгласен, че някой ни пречи да четем общодостъпни български книги, да слушаме любима музика (!!!) и да ядем каквото искаме. Неща, които мога да върша, щом ги пожелая.

  2. Аз също не съм го чувал дори този писател. То е очевидно, че е някой от новата вълна. Но как ли да съм го чувал, като всичко българско е жестоко потъпквано от “чужбина”. Нима слушаме българска музика (плюе се по т.нар. чалга, но друга българска музика не се пуска никъде!!!), нима четем български книги, нима консумираме български стоки??? Всичко идва от някъде, където е по-евтино и местните “предприемачи” могат да изкарат повече печелба! Това е! Просто всеки гледа личната си изгода и не го интересува какво се случва около него!

  3. “Няма да свирим и да пеем под ударите на милиционерските палки.” Сигнал, Бургас, 10 февруари 1982 г.

Comments are closed.