Текст и снимки д-р Дарина Петрова
ТД”Стратеш”, Ловеч проведе традиционната си ежемесечна ЗЕЛЕНА НЕДЕЛЯ / еднодневен поход/ сред природните красоти и феномени в околностите на селата Ъглен и Драгана в Луковитския район. В средата на юни 25 туристи се отправихме в свежото утро на север от Ловеч през хълмистата Дунавска равнина.
Първата ни цел бяха прекрасните околности на с.Драгана. По Домуз дере се изкачихме и поехме през поляни от цъфналите треви и билки, узрели диви ягоди и черници в търсене на късноантичната крепост Градище. Водач ни беше археоложката Мая Валентинова от историческия музей в Ловеч, провеждала проучвания и разкопки в този регион.
Достигнахме скалния нос на крепостта, естествено защитено място, от запад и югозапад от отвесните скали на каньона на река Каменица, а от север и североизток от Домуз дере. Откри се прекрасна панорама към селото, което по права линия е на няколкостотин метра. Тогава на пътеката се появи пазителят на Градището – една голяма пепелянка. Благоразумно се отказахме от превземане на каменните зидове и се отправихме към лабиринта от скални феномени и пещери по поречието на река Вит край с.Ъглен.
В центъра на селото се срещнахме с известния водач Трифон Кирилов, колоритна личност, пещерняк и блестящ познавач на всички пътеки, тайни и легенди за живописните околности. Поведе ни през голяма поляна с цъфнала мащерка, камшик, равнец и житни треви. Под стъпките ни се разстилаха диви аромати, в ушите ни звучаха песните на щурците и цикадите, даже кукувица се обаждаше в далечината – неописуема звукова картина на зрялата пролет и ранното лято. Обеща, че ще ни заведе на място, което ще оправи съня ни за седмици напред и наистина скоро се изправихме на ръба на страховит каньон с гледка спираща дъха. Точно под нас в скалите се намираше входа на известната пещера Очилата.
По стръмна пътека се добрахме до него и потънахме в многобройните ниши на предверието и. От вътрешността и се виждат два големи окръглени входа, като мощни потоци светлина, дали името на пещерата. Дълга е 427 м., обитавана още в неолита – 4000 г.пр.Хр. Трифон ни показа парчета керамика и кости, намерени от него в наскоро изкопана от иманяри пръст. Мая ги датира към неолита, както и каменния хромел подпрян до един от сталактите.
За по-смелите Трифон предложи пролазване през тесен на места до 60 см. в диаметър тунел с хлъзгав глинен под до една красива зала с много прилепи. Десетина души се престрашихме и пролазихме с кални длани и стъпала, но бяхме богато възнаградени за смелостта си. Видяхме виещият вълк – пещерно образование, чухме легендата за хайдутите, които намирали убежище тук и затваряли залата с камък, който още стои до тесния тунел, каменната пейка и много прилепи на една ръка разстояние. Посочи ни и надпис от 1929 г. със стария правопис, не сме първите хора тук в недрата на пещерата.
Върнахме се отново през тесния тунел на Белия свят и продължихме с останалата част от групата към дъното на каньона, тучните поляни край р.Вит, бъбривите бързеи, прохладата привличащи много къмпингуващи летовници. И по това време на годината имаше няколко палаткови бивака. Трифон ни поведе към известните скални феномени: великана – индианец с очи пещери на нивото на реката и пера отвесни ниши, лъва на горния корниз на каньона, слона и внушителния каменен мост, обграден с дълбоки 5 метра вирове, скален тунел за скокове – предизвикателство за много авантюристи.
Прекрасният юнски ден неусетно се изнизваше.
Никой не бързаше за града.
Приюти ни гостоприемно кафене в центъра на село Ъглен с неочаквано хубав басейн – голям, син, чист, тих, затоплян със слънчеви батерии, заобиколен от шезлонги, кипариси и рози.
Лятото е на прага. Очакват ни Източни Родопи, Рила и Пирин.
Моето свидно местенце.