В навечерието на Празника на града 11 май в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч се състоя творческа среща с актьора и почетен гражданин на люляковия град Борис Луканов. Изявата привлече много приятели и ценители на неговото творчество, колеги от театъра и съученици. Кметът на Ловеч Корнелия Маринова изрази своята благодарност, че наш съгражданин е създал толкова много и разнообразни роли в театъра, киното и телевизията и по този начин е спомогнал за обогатяване на духовността на българина.
Житейският и творчески път на Борис Луканов бе представен от актьора Стоян Георгиев чрез реч и видеоматериали.
Още като младеж Борис е самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч, 1954), като още от девети клас започва да кандидатства „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. Приет е чак на третата година в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и завършва института през 1959 г.
Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 — 1961), Варненски общински театър Варна (1961 — 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература.
Участва в близо 50 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи като проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.).
Борис Луканов сподели интересни моменти от своя живот и отговори на въпросите на присъстващите.
Каква творческа среща, за какво града умира…….