Въпроси за ловешките интереси и общинската собственост след преименуването на „Литекс“ в ЦСКА

Иво Райнов

Ще ми простите на тази статия. Пиша това отстъпление за да стане ясно, че казвам всичко по-долу, като човек, който обича футбола, винаги е бил болен фен на ЛОВЕШКИЯ футболен отбор и с отговорността на общински съветник, който не желае общинската (публична) да бъде прахосвана.

Пораснах на стадиона. В детските ми години считах за изключително удоволствие да прекарам с баща ми два съботни часа на поредния футболен мач на „Кърпачев“. Като тийнейджър бях неизменна част от малката , но всеотдайна агитка на ФК „Осъм“. Преживявах еднакво емоционално  звездния опит за промоция „А“ в средата на 80-те години и мъчителното оцеляване след поредната заплаха от отпадане. Завръщането ми в Ловеч след студентските години съвпадна с първото класиране за т.н. футболен елит в България. Споделях щастието на хиляди други ловчанци.  Бях на стадиона на всеки от мачовете, превърнали се в битка за оцеляване в „А“ група и през първия, и през втория сезон. Напомпах се с ловешка гордост, когато „Литекс“ мачкаше и сензационни печелеше титли.

В дните и часовете на футболните срещи на „Литекс“ нямах по-важен ангажимент. Отлагах всичко. Изживявах удоволствието на провинциалния фен, мразен еднакво от галениците „Левски“ и ЦСКА.

Бях на стадиона в онзи мразовит ден, когато ЦСКА отнесе историческия погром от 8:0. Бах на стадиона и когато т.н. армейци отнесоха още 7 гола в два мача само за седмица и после си рязаха гредите на „Армията“. Бях на стадиона, когато „Литекс“ съсихваше „Левски“, но един престъпник, облечен в екипа на съдия спаси подуенския отбор от футболна саморазправа. Тръгнах си с насълзени очи минути преди края на мача, в който „Литекс“ , изнасяше футболна лекция, но един изкушен от „Левски“ румънски продажник подари победата на софиянци.

Бях на всяка знаменита победа, празнувах всяка титла и купа, в дъжд, студ и пек бях зад отбора във всяка евробитка. Винаги като фен на ЛОВЕШКИЯ футболен отбор. Никога не потърсих безплатен пропуск или място в ложа. Винаги плащах своето билетче за да седна на легендарния „Слънчев бряг“. За разлика от мнозина, които въпреки класата на своя ловешки отбор останаха левскарчета или цесекарчета, аз бях от ЛОВЕЧ. Затова имам моралното, човешкото и гражданското право да питам.
Част от въпросите ми са към Пламен Еврев, кмет през периода 1995-2003-та година. По негово време се създава дружеството „Ловеч-спорт 96“, единствено с цел да подпомогне развитието на футболния „Литекс“. Дружеството е създадено изцяло в полза на честния инвеститор и както ще разберем години по-късно без да бъдат защитени интересите на общината. Сделка в стил Еврев, защото всичко подписано по негово време е като предателство към ловешките граждани. Мисля си , че днес въпросите към човека, чието управление ще остане в историята като апотеоз на мутрореализма в Ловеч са закъснели и безпредметни.
Далеч по-уместни са въпросите към доскорошния кмет Казанджиев. Защото по негово време се случи най-грандиозното опоскване на общинска собственост през дружеството „Ловеч спорт 96“. По негово време спортната база на стадиона бе изцяло променена и превърната във функционална единствено за футбол.

Давал ли е съгласие за това?

През неговите мандати „Ловеч спорт 96“ не просто завършваше на загуба, но и натрупа дълг от 6 млн. лева.

Давал ли е съгласие общината да партнира в този дълг?

По негово време „Ловеч спорт 96“ продаде няколко пъти общински имоти (защото цялата земя е апорт на общината), но в бюджета на общината не влезе нито лев.

Чии интереси защитаваше кметът?

Още през миналото лято по предложение на д-р Георги Митев общинският съвет поиска излизане от общината от ограбващото ни дружество. Защо тогавашния кмет не направи дори опит за изпълнение на тази воля, оправдавайки се тежки юридически процедури?

По време на управлението си възторжено издигна един набеден благодетел за почетен гражданин. Още ли не се срамува от сервилното си поведение? Дано да намери достойнство и да признае, че наведената му поза цели 12 години спомогна за съсипването на ловешкия футбол и спорт и за угрозата да загубим почти цялата спортна база в града.
Най-тежките въпроси са за днешната управа.

Когато изтеглиш клечката на победата не знаеш дали е дълга или къса. Трябва да имаш лице и честност за да отговаряш за всяка каша. Дори да е забъркана от други. Моите въпроси са днешни, тежки и не търпят отлагане. Искам в качеството си на общински съветник и от името на всички фенове и граждани да зная:
След преименуването на „Литекс“ в „ЦСКА София“ ЕАД кой е съакционер в „Ловеч спорт 96“.

Ако това е т.н. ЦСКА кога ще започне процедурата по излизане на община Ловеч от дружеството. Защото не вярвам да има здравомислещ гражданин, който да подкрепи участието в дружество с позициониран в София отбор. Както и да го погледнем онова, което се наричаше „Литекс“ сега се нарича някакво ЦСКА, а в устава на дружеството няма предвидени дейности на територията на София, където вече е регистриран бившия „Литекс“. Или да очакваме, че мимикриралия ЦСКА ще ползва нашата спортна база?

Какво се случва с историята на ловешкия футбол, която бе заличена с преименуването на ловешкия отбор?

Държа да припомня, че „Литекс“ наследи „Ловеч“, „ЛЕКС“, Осъм“ и „Кърпачев“. Какъвто и отбор да бъде създаден, както разказват слуховете, той ще бъде насаден на чужда история. Ловешката вече беше открадната. Вярно ли е, че новият отбор ще играе в аматьорската група. Доколкото си спомням компанията „Литекс“ пое отбора от „Б“ ешелон. Трудно разбираемо е защо то връща в третия.

Вярно ли е, че новият отбор ще бъде отново частен?

Дотам ли я закъсахме, че в Ловеч не можем да поддържаме дори един спорт с общински пари. Срамно дори в сравнение със съседните Троян, Тетевен и Луковит. Кой ще поеме отговорността да излезе пред гражданската и футболната общественост и да каже с уважение и по човешки истината. Онези , които днес се преименуваха са достатъчно надменни за да обясняват каквото и да е на ловешкото гражданство. Дано поне общината намери доблест, най-малкото като знак на покаяние, че дълги години беше удобна патерица в авантюрата с преродения днес ЦСКА.
Съзнавам, че много от въпросите са неудобни, но този град не може вечно да мълчи. Задавам ги от името на стотици хора, които ги мислят, но се страхуват да ги изрекат.

Апропо, този страх е една от духовните последици от двадесетгодишвната авантюра с преродения ЦСКА.