Видях млади хора, готови да променят Ловеч

Иво Райнов

Един популярен виц разказва за двама алпинисти, които пропадали в пропаст- Единият уплашено крещял „падам“, а другият обнадеждено си мислел „летя“. Животът е кратък и всички сме катерачи, които се стремим да стигнем по-високо. Катеренето е тежко упражнение и понякога пропадаме. Разликата е как се съпротивляваме, дали затваряме очи в очакване на края и или размахваме ръце с вяра, че можем да прелетим пропастта.

„Летящите хора“ са рядка порода.

Те не са просто оптимисти, те са едновременно динамит и детонатор. Сиреч човешкият „материал“, който може да взриви статуквото. Да намериш летящи хора в дълбоката, обхваната от униние, примирение и страх, провинция е малко чудо. От години чакам появата на млади, заредени с несъгласие, почтеност и енергична съпротива млади хора. Защото отдавна знам, че този тип хора са промяната. Те не помнят робското време, но са отраснали в държава , проядена от неправда.Те не са избягали и не са се вписали. Млади хора, които са тук и са различни – патриоти, краелюбци, свободни и бунтари.

Снощи имах среща с подобна порода млади хора . Те са предпочели да се върнат в Ловеч, въпреки че са имали шансове да бъдат в големия град или да изчезнат в емиграция. И противно на мнозина свои връстници не искат да пропилеят младостта си в нагаждане и примирение. Те искат да живеят активно, да обичат активно, да се борят активно.

Пламенни родолюбци, които милеят за всичко свързано със славната история на Ловеч. Още преди година бях впечатлен от тяхното искрено преклонение пред Левски и неговото място в съдбата на града. Вдъхновени са да издигнат още по-високо  идеалът за Апостола  в паметта и ценностите на ловчалии. Тяхната кауза е винаги и само Ловеч. Сега се готвят да започнат непреклонна битка за един от най-ярките символи на града. Не искат да се месят в политиката, искат да бъдат граждани. Те са новите кълнове на гражданското общество. Крехки, едва наболи и ентусиазирано устремени нагоре.

Да си призная от години чакам тяхната поява. От години съм делегирал вярата си, че такива като тях ще изринат оборите. Може би са малко, но са решени да се борят за правото си. За някой може би са наивни, но имат най-мощното оръжие – истината. Може би са неопитни, но разполагат с това, което другите вече са загубили – дързостта. Днес изглеждат крехки бунтари, но утре може да бъдат хората, променили посоката. Защото те са динамитът и детонаторът.

Появата на „летящи“ хора в Ловеч е чудесно новина. Тяхната амбиция да се борят за промяна на ловешкото статукво е надежда. Те на нашите деца и се нуждаят от нашата подкрепа. За мен  лично изборът не беше труден. Бях на тяхна страна още преди снощния разговор. След него съм от най-силните фенове на „летящите“ хора.