most2604151Иво Райнов

Всеки знае символите на Ловеч. Част от тях са стилизирани в герба на града – Ловешката крепост, Покритият мост, Осъм.Сигурно, защото са най-популярни,  те са и обект на най-сериозните новаторски промени през последните години .

Някак притеснително центрираме европроектите си  не върху възстановяването на историята максимално близо до нейния първообраз, а към внасянето на модернистични черти. Няма да подновявам дискусията за ненужната сцена в реката, която стои самотна и някак инфантилно завързана сред свободата на природата.

Не искам и да подновявам дискусията за кичозната козирка, поставена върху многовековните руини на храма в Ловещката крепост. Само времето ще покаже колко дълго ще издържат търпението на хората и историята спрямо тези горди иновации на настоящата местна управа, но при всички случаи, докато ги има, ще бъде бъдат символ на нейния лош естетически вкус и парвенюшко отношение към миналото.

Този мой коментар е за моста.

Дойде и неговото време да стане централен  обект в европейски проект на общината. Става дума за един от приоритетните проекти, които ще бъдат предложени за финансиране в рамките на интегрирания план за градско възстановяване и развитие.

Интегрираният план ще бъде реализиран през финансовия период 2014-2020 на ЕС и отделя значително средства за реновация  и ново строителство. Без съмнение рехабилитацията на Покрития мост е задължителна. Тази необходимост се приема от цялото гражданство. С общи адмирации се посреща идеята за подобряване енергийната ефективност на моста –топлоизолиране и смяна на остарялата дограма.

По отношение на намеренията за външния облик, обаче, общността е силно разделена. В петък присъствах на поредното обществено обсъждане на проектите по интегрирания план за развитие. Макар, че предложи няколко теми, централната и най-разпалена дискусия бе посветена на бъдещата визия на Покрития мост.

Проектантският екип предлага твърде сериозна промяна във външния облик на моста. След изпълнението на проектните виждания мостът „ще облече нова премяна“ и ще бъде покрит с бяла обшивка.

Радикална промяна, която е в силен контраст с утвърдения, познат и тиражиран в публикации вид на моста от последните 34-ри години. На обсъждането стана ясно, че авторите, кметът и част от архитектите твърдо стоят зад проекта.

Чуха се разбира се и предварително подготвени опорни точки на една-две близки до кмета обществени фигури. В полза на запазване на сегашния вид на моста се изказаха историци (единно становище на исторически музей), наемателите на дюкяни по моста, занаятчии, художници, хора от най-младата генерация.

Дискусията не стигна до съгласие, но по-притеснително  бе, че се защитава промяна във визия, която ще отдалечи външния облик на моста от първообраза на  Уста Кольо Фичето. Още по-притеснително е, че в хода на дискусията чух системно повтарящи се аргументи, че това не е моста на майстора, защото онзи е изгорял безвъзвратно през 1925 година. Аргументи, които трябва да оправдаят модернизацията на визията.Изказани от архитекти и ръководители.

В хода на дискусията се чуха и други, далеч по-несъстоятелни, аргументи за промяната. Бързо  бе оборена  тезата, че запазването на досегашния вид не позволява подобряване на енергийната ефективност. Честно казано на мен ми досадиха неколкократно повтаряните от хора попреминали средната възраст носталгични спомени за белия мост от тяхното детство. Както отбелязах  в изказването си не мисля, че това съоръжение трябва да хвърля мост към носталгията, а към историята. Още повече, че многобройните туристи не са израстнали в този град и нямат детски спомени от транспортните му години.

Добре известно е, че мостът на Фичето е построен през 1874-1875 година. Простата сметка показва, че е част от една 140 годишна история. Не разбирам инфантилното намерение да се откажеш от повече от век история само за да може група архитекти и кметът техен меценат да запишат имената си до предшествениците. Защото когато показваме, разказваме, популяризираме моста (включително и в направените пак с европейски пари рекламни материали на общината) неизменно цитираме с гордост първомайстора Кольо Фичето.

Времето, стихията, съдбата са нанасяли щети на културните паметници в много държави и общности. Но те отново са се връщали към корените и са възстановявали първообразци. Какъвто опит е направен и с предната реконструкция през 80-те години на ХХ век.

Посегателствата върху историята, сътворени от тази общинска управа са не едно и две. Вече стана дума за кичозния модерен интериор, който вече пълни средновековната крепост. Турската баня  е във финална фаза на реконструкция, но проектът е исторически компромис, защото запазва само външния облик. Вътре ще бъде модернистичен музей на водата. Загадка е какво точно ще показваме на туристите – гордата история на Ловешкия мир или модерния атракцион за сватбени ритуали, духа на възрожденска Вароша или интеракциите и мултимедията, с която пълним възстановената баня?

Запомних две изказвания в хода на дискусията, сякаш емблема на две различни философии за Ловеч. В едното Иван Арабаджиев  заяви, че модерният Ловеч свършва до Покрития мост, оттам нататък е историята. В уважение към нея и заради архитектурната стойност на Вароша тя трябва да остане максимално близка до облика на възрожденския Ловеч.

Другото мнение изрази заместник-кметът Младен Младенов. Според него духът и историята са важни, но бъдещето е по-важно.  Затова трябва да мислим за бъдещето. Каквато всъщност е управленската концепция на екипа Казанджиев (част, от който са и Младен Младенов )-системно подменяне на историята в името на някакво бъдеще.

Мисля, си, че е крайно време ловешката общественост да се противопостави на тази тенденция. Защото белият мост може и да връща нечия носталгия по детството, но нанася непоправими бели петна върху историческата памет. Все пак в историята са останали  Фичето и възрожденците. Аз държа да уважаваме тази история.

PS. В хода на дискусията арх. Ма на екип, а разработил интегрирания план  Найденов (ръководител) подразни присъстващите с назидателно изказване, в което даде съвет “ щом ловчалии толкова държат на автентичния мост, да съберат пари за неговото пълно възстановяване“. Като коментар ще спомена само, че всеки трябва да върши това, за което е нает.

Как да изглежда Ловеч решават ловчалии!

13 коментара

  1. Какво бъдеще ,Ловеч се стопи. Най- големият чар на градчето са мостът и Вароша . “Модерното” просто няма място там. Тоя кмет не стана ли време да си ходи

  2. Не пипайте моста като ще ремонтирате възстановете го в същия вид !

  3. И аз също подкрепям г-н Райнов. Господа общинари не пипайте моста.Помня го и като транспортен от детството си сега е по-красив и автентичен!

  4. Ловешки “модерни” управници, не забравяйте, че творенията на Уста Кольо Фичето са част от БЪЛГАРСКАТА история, не се самозабравяйте!

  5. И бел, и черен, мостът си е едно железобетонно историческо менте. Нека поне бъде красив и функционален. И дано остане някой, който да го ползва, че както е тръгнало…

  6. Докъде стигна проектът с възстановяване на въжения мост?

  7. Едно време по моста минаваха коли добре,че го направиха пешеходен .Не го променяйте сменете му дървенията само така дървен е много по красив.И като знам какви майстори има след няколко месеца ще започне да пада мазилката ако го смените

  8. Никъде по света историческите паметници не се променят.Отидете в Германия,Франция,Италия и т. н.всичко е запазено само ние естественно не се интересуваме и някои все пак трябва да прибере по голямата част от залъка…..

  9. Нали това е моста на Уста Кольо Фичето или бъркам нещо,,да наистина мили съграждани,нека не се превръща в моста на Филанкишията !!!!?

  10. Да си направи КМЕТА нов покрит мост на моста за никъде и да си го боядиса, ако иска и пембен! Като изпълнява европейски проекти да вземе да сложи няколко тоалетни в кв. Червен бряг,че майсторите се чудят къде да отидат да се облекчат! Много пъти съм се обръщал към неговите подчинени които отговарят за проекта и към някои собственици на фирми но до там!

  11. Аз също подкрепям г-н Райнов. Господа общинари не пипайте моста.

  12. Не трябва да го позволим. Ако има хора, които не ценят историческата памет, то поне да бъдат естети – така е просто грозно!

Comments are closed.