Без душа спасение няма

Иво Райнов

Преди по-малко от седмица кметът представи отчет за втората година от изпълнението на Програмата за управление на Община Ловеч. Не гласувах, макар отчитането пред общинския съвет да е формален акт. Дебел документ с плътно изписани страници и водопад от факти, но лишен от душа. А съживяването на един затихващ град не може да се случи без душа.

Безкрайният списък от административни актове е просто хронология, ако не докосва някого. Изобилието от културни събития е добре задоволено развлечение и засища сетивата, но не чертае хоризонти. Благоустрояването на градския център и училищните дворове са радващи придобивки, но едва ли ще принадят стойност ако техните ползватели продължават да намаляват главоломно…

Душата чувства. Тя се притеснява и страхува, подпомага и поощрява, грижи и състрадава. Не усетих смирението пред ужасяващата демографска криза. Дори не я видях спомената. От години бия камбаната за демографското изтъняване на Ловешка община. При последния отчет на програмата поисках неотложни мерки срещу безпрецедентното намаляване и застаряване на населението.

Получих обещание за демографска стратегия, която и до днес не е представена.

В последната третина на управленския мандат е късно дори да бъде стартирана. А демографията е проблем – жесток и унищожителен. Защото тук хора все по-трудно се раждат и все по-често умират, все по-лесно заминават и все по-рядко се връщат.

В отчета не долових усещането за бедност и съпричастното желание да отворим общината за по-конкурентен, стабилен и доходен бизнес. Не става с откриване на складове, автосервизи, селскостопански постройки, заведения за хранене и фитнес зали. По-високият стандарт идва с големите производствени инвестиции. А те вече ни пропускат и при проучвателни посещения. Вероятно ги гони бремето на икономически зависимости и липса на квалифицирана работна ръка. А това са проблеми, ужасни проблеми.

Слабата икономика предлага ниски заплати, ниските заплати възпроизвеждат бедност, бедността подхранва миграция, миграцията съсипва, обезлюдява и обрича.

В отчета не усетих страх, че тук все по-лесно се умира. Без качествената и екзистенциална услуга по опазване здравето на хората. С една съсипана болница, останала без лекари и медицински персонал, без заплати и консумативи, без надежда и перспективи. Наслушах се на декларации, нагледах се на спасители. Кухи думи, докато болницата бавно и методично бе убивана.

Изпразвана от персонал и пациенти, но още по-тъжно изпразвана от вяра. Нима не е проблем, че хората изгубиха сигурността за здравето си и са принудени да се лекуват другаде?

Колко лесно бе похарчен многопрофилен лечебен потенциал. И колко грозно изглежда напъна да бъде заменян с една малка клиника.

Страниците на един отчет се пълнят лесно. С електронни услуги, туристически изложения, социални дейности. Пълни страници, но изпразващ се град!

Многословие, но без душа. Дори да изсипя всичките думи от отчета на везната на справедливостта моите три проблема пак ще тежат значително повече. Защото управлението трябва да е грижа за хората. А когато хората остаряват и намаляват, обедняват и остават без адекватно медицинско обслужване, грижата е меко казано недостатъчна. Затова хората си заминават и не раждат децата си тук, тръгват да търсят работа и не се връща обратно, пътуват за да се лекуват.

Нали програмите се пишат за да решават проблеми. И не носят смисъл и стойност, когато ги задълбочават или игнорират.