Антонио Светлинов Илиев ученик от ІІІ б клас
СОУ „Св. Кл. Охридски”-гр.Ловеч
Природата е вълшебница, притежава магическа сила. Дава живот на растенията и животните, а за хората е най-голямото богатство. Използваме от нея билките, водата и минералните извори . Любуваме се на цъфналите цветя и зелените поляни. Слушаме песните на птиците и кукането на кукувицата. А ако сме в гората и се заслушаме, ще чуем бухането на царя на нощта-бухала и чукането по дърветата на горския лечител-кълвача. Природата приютява много животни. В нея те намират храна и подслон.
Аз харесвам българската природа през всички сезони. Несравнима е! Зимата с дълбокия сняг и ледените пързалки, забавния бой със снежни топки.
През пролетта природата се събужда за нов живот. Радвам се на пристигналите от юг щъркели и лястовици. А лятото е радост за децата. Идва дългата ваканция-време за почивка и море. Есента ни дарява с плодородие. Когато мина през пазара се радвам на отрупаните с плодове и зеленчуци сергии. Обичам да се хвърлям в купищата нападали листа.
А нашата родина е богата и на много природни забележителности. Силно е желанието ми да видя всичките, но досега съм успял да отида само до някои от тях. С класа посетихме пещерата ”Съева дупка”. Удивен съм от красивите и разнообразни образувания на сталакмити и сталактони. На тавана на пещерата видях малки прилепчета. Макар, че вътре беше доста хладно, не ми се излизаше оттам.
Няколко пъти съм посещавал Природо-научния музей в Черни Осъм. Там са събрани видове на животните, които обитават Централна Стара планина – лисици, мечки, елени и сърни, вълци, птици и др. Когато озвучиха с рева на мечката и зачуруликаха птичките, имах чувството, че съм в гората.
В Планетариума на гр.Габрово попаднах в истинска приказка. Над мен небето беше обсипано с безброй звезди и съзвездия. Потънах в безкрая на Космоса, за първи път осъзнах колко е необятен и колко нищожни сме в него. Подобно величие усетих и когато преминавахме през Шипченския проход и Беклемето. Стара планина те кара да се чувстваш малък, безсилен да се противопоставиш на природата и нейните непреодолими стихии. Но когато отида край нашето Черно море, не мога да се наситя на слънцето, топлата вода, златистия пясък и морските вълни, които е галят.
Въпреки че малко съм се докоснал до богатсвото на българската природа, за мен тя е красива и разнообразна. Затова трябва да я съхраним. Аз гледам телевизионни предавания за млади природозащитници. Ако има в училище такава организация, бих се включил. Човек трябва да е приятел, а не враг на природата. За да я имаме, трябва да я пазим и обичаме.