Tyxo.bg counter

«

»

юни 12 2012

Разпечатай това Публикация

„ЛОВЕЧ И ЛОВЧАНСКО” ИСТОРИЯТА НА НАШИЯ ГРАД

  

Прочетено1330пъти

Радка Рашева

След Освобождението много ловчалии решават да опитат късмета си в София. Заедно със семействата си те се установяват в столицата, създават си нов бизнес или пренасят стария от Ловеч. Скоро  носталгията по родния град обединява ловчалии в една общност, наречена Ловчанска колония, която на 27 ноември 1924 г. приема свой устав и името „Ловчанско културно благотворително дружество”с председател инж. Трифон Хр. Трифонов.

Името на дружеството показва и неговата основна цел – благотворителност.  Средства се набират чрез томболи, вечеринки, литературно-музикални програми и др. подобни изяви на колонията. С тях се подпомагат бедни граждани на Ловеч, студенти, сиропиталището, училищата, читалището и др. институции в града. Една от изявите, които и до днес напомня за високата култура, за патриотизма и родолюбието, за благородния  жест на ловешката интелигенция през този период, е написването на седемтомното издание  „Ловеч  и Ловчанско”. Идеята съществува още от 1922 г. На 13 май в Градското казино в  София се провежда първата Ловчанска вечеринка след войните (Балканска, Междусъюзническа и Първата световна). По предложение на инж. Трифонов се взема решение част от приходите от вечеринката  (1500 лв.) да се изпратят на Ловчанското читалище „Наука”,  които да се внесат на дългосрочен влог и да се образува „Фонд за написване история на гр. Ловеч”.  

На 17 април 1924 г. в София се избира комитет, който да се погрижи за написване и издаване на  историята. В него влизат известни порофесори, търговци и др. интелигенти и родолюбиви ловчалии – проф. Беню Цонев, езиковед– председател; инж. Трифон Трифонов – секретар  и членове – професорите Стефан Ватев, педиатър; Анастас Иширков, географ; Стефан Петков, ботаник; запасният генерал Н. Никифоров. По-късно към комитета са привлечени Иван Урумов, ботаник; арх. Георги Ненов, зап. полк. Иван Ватев,  министър Петър Тодоров, финансист, професорите Тошко Петров, доктор; М. Минев, Параскев Стоянов, доктор, инж. Павел Павлов, юристът  Димо Сяров, търговците Ст. Бочев, Дочо Банков и Л. Луканов.

         На 24 април с. г. в Ловеч се провежда общоградско събрание. На него се изяснява идеята за написване на история на града. Съобщава се как и по какъв начин ще бъдат набавяни средства за списването й и за избрания  за целта комитет в София. На това събрание се избира и местен комитет с две ръководства – научен отдел за събиране на материали с членове Стефан Попов, Гено Иванов, Стефан Баев, Евстати Павлов, Иван Петров, Иван Караконов, Георги Радионов, Коста Матев  – всички са учители и д-р Димитър Василев  и административен за набиране на средства с членове – Негово Високо Преосвещенство Епископ Максим Браницки, учителят Христо Русков, кметът на града Ц. Цанков, председателят на читалището д-р Никола Съев, адвокатът  Иван Димитров и уредникът на музея при читалището Михаил хаджи Неделчев. Събраните средства се използват само за отпечетване на кните. Самите автори на статиите и редакторите не получават никакви хонорари.

         Проф. Беню Цонев изработва програма, която се състои от две  части  – Част първа – Общо описание на Ловеч и Ловчанско, която включва  разделите – Природа, Население, История Духовна култура, Материална култура, Спортно дело, Живописни кътове от Ловчанско;  и Част втора  – Специална история на гр. Ловеч.

        Всички тези части и раздели имат подраздели, които обхващат всички сфери на стопанския, обществения, политическия и  културния живот преди всичко на Ловеч.

Първоначалната идея е историческото съчиненние е  да излезе в един том и всички статии да бъдат написани само от ловчалии. За целта от името на комитета проф. Б. Цонев пише писмо-призив до всички, които смята, че могат да помогнат в това благородно начинание с издирване и написване на материали по определените теми или могат да направят съответните проучвания. В отговор се получават написани материали от Михаил х. Неделчев, Ненчо Рашев, Гено Иванов, проф. Б. Цонев и др.

         Събраните материали доказват, че не е възможно в един том да бъде отразена историята на Ловеч. Взема се ново решение – съчинението да бъде многотомно. Започва усилена подготовка по подбиране и написване статии  и набиране средства за издаването им. От 1929 г. когато излиза първата книга до 1938 г. когато излиза – последната са издадени  седем тома.  Корицата и заглавната страница на всички томове  са оформени  еднакво. Променя се само печатницата , в която е отпечатана съответната книга и годината на издаване

Л О В Е Ч Ъ

И ЛОВЧАНСКО

ГЕОГРАФСКО, ИСТОРИЧЕСКО

И     КУЛТУРНО      ОПИСАНИЕ

 

                                     КНИГА І.

 

СОФИЯ *  ПЕЧАТНИЦА „КНИПЕГРАФЪ” А. Д. * 1929

 

         На гърба на титулната страница на всяка книга е написано:

 

КНИГА І. НА СЪЧИНЕНИЕТО  „ЛОВЕЧЪ  И  ЛОВЧАНСКО” Е РЕДАКТИРАНО ОТ ПРОФ. А. ИШИРКОВЪ И ИЗДАДЕНА

 

ОТ  „ФОНДЪ ЗА НАПИСВАНЕ И ИЗДАВАНЕ  НА  СЪЧИНЕНИЕТО  ЛОВЕЧЪ  И  ЛОВЧАНСКО”;  ТЯ  СЕ  ПОСВЕЩАВА НА   ПОКОЙНИЯ   ЛОВЧАНЕЦЪ   ПРОФ.  БЕНЮ   ЦОНЕВЪ

         Първите пет книги са редактирани от проф. А.Иширков, шеста е редактирана от Иван Урумов, проф.  Стефан Ватев и инж. Трифон Трифонов, седма книга е редактирана от проф. Стефан Ватев, инж. Трифон Трифонов и проф. Стефан Петков.

         Всяка книга е посветена на известна личност или група лица, имали  принос за живота на родния Ловеч. След  Съдържание/то/ е даден „Списъкъ на образите (снимките) въ….”/ съответната книга и на коя страница се намират.

         Няма да се спирам на съдържанието на отделните книги. Вече писах, че във всеки том ще намерите интересни материали за историята, бита, борбите, образованието и културата на нашия град.  

         Първата книга излиза през 1929 г. „Тя се посвещава на покойния ловчанецъ проф. Беню Цонев”. Той не  доживява да види плода на упорития труд, който полагат автори и редактори, за да излезе на бял свят това краеведско съчинение, което и до днес се ползва – умира на 5 октомври 1926 г. Книга съдържа 28 статии и 49 снимки.

         Втората книга излиза през 1930 г., отпечетана в „Придворната печатница”. „Тя  се посвещава на блажената паметь на Негово Блаженство Йосифъ І, Митрополитъ Ловчански и Екзархъ Български”. Съдържа 14 статии и 40 снимки.

         Третата книга излиза през 1931 г., отпечатана пак в Придворната печатница. „Тя се посвещава на блажената паметь на ловчанските будители и просветители”. Съдъжа 15 статии и 43 снимки и карта на Ловчанска епархия.

         Четвъртата книга излиза  през 1932 г., отпечатана е печ. „П. Глушков”. „Тя се посвещава на блажената паметь на ловчанските борци за политическа свобода на българския народъ”. Съдържа 40 статии и 83 снимки.

         Пета книга излиза през 1934 г., отпечатана в същата печатница. „Тя се посвещава на блаженната паметь на ловчанските възстаници, опълченци, на руските войски и на гражданите и гражданките, убити при освобождението на гр. Ловеч”. Съдържа 30 статии и 44 снимки и градоустройствен план на града от 1887 г.

         Шеста книга излиза през 1934 г., отпечатана в същата печатница. „Тя се посвещава на всички родолюбиви ловчанци и на ддейците за издигането на Ловечъ и Ловчанско след Освобождението”. Съдържа 19 статии, 11 приписки и 57 снимки.

         Седмата и последна книга излиза през 1938 г., отпечатана в печ.”Рангелъ Младеновъ”. „Тя се посвещава на блаженната паметь на родолюбивите ловчански търговци, занаятции, еснафи – дейци за стопанското издигане и преуспяване на гр. Ловечъ и Ловчанско”. Съдържа 40 статии и 135 снимки и потрети на видни ловчалии.

         Всичките седем книги са отпечатани със средства, набавени от томболи, лотарии, вечеринки и дарения. За издаването им (за хартия , отпечатване и подвързия, без да е платен един лев хонорар)са похарчени 340000лв.

 

        Преглеждайки може би за стотен път това уникално  не само за времето си, но и за сега  съчинение, си мисля какво са притежавали повече от нас тези родолюбиви наши съграждани.  Може би благородство – чрез  посвещенията във всеки том,  те изказват благодарност на тези, които преди тях са писали историята на родния град без да изтъкват своите заслуги. Може би чувство за отговорност и патриотизъм  - били са професори, лекари, учители, инженери, имали са семейства и грижи, сигурно и на тях не са им стигали  заплатите, но  в името на една благородна кауза – да оставят нещо след себе си, са отделяли от оскъдното си време, без да им се плащат командировки и хонорари,  и са обикаляли селата в Ловчанско, за да събират  тези  малки късчета минало, за да го предадат на нас – техните наследници. За девет години са издадени седем тома, написани са 187 статии, направени са 451 снимки – за тогавашните условия и примитвна техника това е къртовски труд, достоен за уважение и днес. Мисля си колко от нас сега, в това време на много повече  информация и модерна техника, биха седнали да допишат по-новата история на града? Ако трябва да бъдем честни през 1983 г. по решение на тогавашния Окръжен народен съвет – Ловеч се постави началото на ново научно изследване, с цел  съставяне на енциклопедия „Ловешки край”. За съжаление сегашните ловчалий, които се заеха с тази работа вече бяха „други”. Професорите, лекарите, инженерите, учителите, които участваха  също бяха „други”, а още „по-други” бяха тези, които идваха от София, за да посетят   ОК на БКП   и да обсъдят „проблемите”, от които хабер нямаха, но си получаваха тлъстите хонорари и се връщаха отново в столицата, доволни от „добре свършената работа”. До като тази работа не замириса. Ще спра до тук, защото не искам миризмата да залее благородното дело на нашите деди.

 

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%e2%80%9e%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-%d0%b8-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d1%87%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%88/

1 comment

  1. Теодор Иванов

    Делото на Анастас Иширков и особено сборникът „Ловеч и Ловчанско“, заемат важно място в историята на българското краезнание и във Великотърновския университет им се отделя подобаващо внимание в лекциите и упражненията по учебната дисциплина „Библиотечно-библиографско краезнание“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.