Щуро племе

Прочетено2225пъти

Иво Райнов

„Щуро племе“ е заглавието на пиесата, играна от тазгодишния абитуриентски випуск на Езиковата. Докато гледах постановката си мислех, че може би е и метафора. За тези чудати млади хора, които обитават хълма, който си общува с Хисарлъка и крепостта, надвесен закрилнически над Вароша. Само щури хора могат да пазят десетилетни традиции, да крадат часове за упорити репетиции , да горят в желанието да направят нещо свое, нещо общо, нещо различно, на което ще остане само един възможен щемпел „Випуск 2018“.

Само щури хора могат да се пробват така хазартно в нещо, което никога не са практикували –актьорската игра. Естествено Господ обича щурите (не виждам разлика със смелите) та точно затова само щурите могат да успяват така безапелационно. Докато гледах си мислех и още нещо. Ако тези хора от хълма не бяха толкова щури нямаше да има нито магията, нито духа.

Актьорските превъплъщения на порасналите пред очите ми деца винаги носят наслаждение. „Щуро племе“ е един много силен спектакъл. Нямам скала за оценки и не желая да го сравнявам с десетките спектакли, които съм гледал през годините. Всички са велики и неповторими. Та нали се играят от различни актьори. Всеки носи духа и остава визитка на своя випуск. Всеки спектакъл е раздаване до последната капка любов, заседнала в сърцето. Всеки е възторг и усещане за покорен връх. Всеки е ударна доза наркоза, която ще остави доживотна зависимост от това училище. Пиесата, сцената, аплодисментите са сред най-истинските прозрения за смисъла да си езиковец.

Пиесата размива граници и сплотява. Среща хора, които почти не са се познавали през годините, открива приятелства. През месеците на усилени репетиции всички са випуск, след финалните аплодисменти всички са Езикова. Сигурно мнозина се втурват в авантюрата на театъра с желание за лична изява, но в деня на премиерата са отборни играчи, потиснали егото в полза общия успех.

Поне половината от „щурото племе“ съм срещал в часовете си през последните четири години. Познавам добре техните качества и способности. Но винаги се удивлявам, когато ги видя толкова зрели, различни, отдадени в своите роли. Сакаш заключен талант е пуснат на свобода и иска бляскаво да се покаже. Твърде малко от моите познати играеха на сцената себе си. Повечето бяха в съвсем различна кожа. Въпреки това всички бяха блестящи. Въздействащи превъплъщения, постигнати под строгата режисура на Слава Георгиева. Перфекционист, който поставя запомнящи се пиеси вече повече от десетилетие. Всяка година си мисля за нейното забележително умение да извлича максимум талант и любов от душата на своите аматьори – театрали.

По време на пиесата направих много снимки и запечатах вълнуващи сцени. Най-трогателни са тези от финалния поклон. По лицата на всички се чете щастие. Випуските се сменят, на сцената са различни актьори, но щастието по лицата е същото. Толкова месеци усилия, усърдие и може би лишение заради това щастие. Не е ли чудовато и посилно само за щури хора Да , щуро племе обитава хълма. Щуро в своите стремежи, мечти и радости.

Ако сте пропуснали поредния езиковски спектакъл, не повтаряйте грешката след седмица. Все по-малко възможно е да се видят толкова вдъхновени млади хора, които оставят сърцата си на сцената. Спектакълът е трагикомичен, а отличната игра на младите актьори прави зрелището истински вълнуващо.

 

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%89%d1%83%d1%80%d0%be-%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5/

1 коментар

%d блогъра харесват това: