«

»

юли 02 2016

Разпечатай това Публикация

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, проф. БАНКОВ!

Прочетено1078пъти

bankobankov207161Радка Рашева

Банко Петков Банков е роден на 2 юли 1936 г  във люляковия град Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев” в родния си град като първенец на випуска със златен медал. Учи в Инженерно-строителния институт, София.

След дипломирането си е ръководител на обект на строежа на Комбината за Цветни метали край Пловдив, инженер-конструктор при строежа на Нефтохимическия завод край Бургас, за което е награден два пъти с медал „За трудово отличие”.

От 1964 г. вместо да строи заводи решава да дава знания на бъдещите строителни инженери на България. От асистент до професор преподава строителна механика във Висшето техническо училище „Любен Каравелов”, във Висшия инженерно-строителен институт.

Автор е на над 90 научни публикации – монографии, учебници, учебни помагала, научнопопулярни трудове.

Член е на Съюза на учените в България, на редакционната колегия на списание „Строителство”, член на Обществения съвет по култура на Община Ловеч.

Проф. Банков е не само добър учен, но и талантлив белетрист. Още като студент е сред основателите на литературния кръжок „Димчо Дебелянов” към студентския дом на културата. Печата  във вестниците Стършел и Студентска трибуна. През 1960 г. дебютира със стихотворение  в сборника „Ято пред полет” заедно в бъдещите поети Николай Кънчев, Недялко Йорданов, Матей Шопкин, Любен Гройс, Петя Цолова.

Повече от половин век сътрудничи с белетристика на всекидневници и периодични издания. Публикувал е  „Дълъг ден : Разкази и новели”(1970);

„От пещерата до небостъргача” (1975); „Загубата : Повест”. (1976); „Циганско лято: Роман”. (1981); „Изкачването : Повести и разкази” (1981); „Нито първи, нито последни : Роман” (1987);    „Светила и спътници. Роман.”(1994); „Банална грешка : Роман” (2000);  „Следи по пясъка : Избр. разкази” : 1979-2005. (2006); „Дамга под ризата : Разкази” (2008); :  „Мъжки грехове : Разкази и новели” (2011); „Граматика за възрастни : Разкази и новели” (2013); „Зряла възраст : Роман” (2015); книги с детски приказки „До утре и назад : [Приказка]” (1978); „Пижамата на тигърчето : Разкази” (2006); „Щурчова мечта”; „Преди да пораснеш”. Автор е на пиесите „Кой ще дочака изгрев”; „Чудото по Димитровде”; „Чипровски барон”; „Голямото надхитряне”; „Пазарен преход”; „Под южния кръст”, на сборника с драми и комедии „Светът не е от днес”, на филмови сценарии.

Банко Банков е носител на награди в конкурси за белетристика, драматургия и детска литература, между които награда за драматургия по повод на 800  години от въстанието на Асен и Петър с драмата  „Чудото по Димитровден” (1987), годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2012). Той е първият носител на националната литературна награда на името на писателя и учения „Проф. Димитър Димов”(2015), също роден в Ловеч. Същата година, след конкурс на столична община, район Изгрев и Народно читалище „Николай Хайтов-1936”, получава литературната „Николай Хайтов 2015”, грамота и статуетка за романа „Зряла възраст”.

Повече от книгите му са представени в родния Ловеч, където съгражданите му очакват поредната среща с неговите герои.

„Банко П. Банков е автор, който по талант и физиономичност се нарежда в челните редици на съвременната българска белетристика. Натрупал е  творчество, което впечатлява не само с качества, но и с обем в различни жанрове …” Той описва „на езика на човешката душа неотдавнашни и настоящи исторически сътресения, преминали през българското битие без особено внимание и съпричастие към човека. А по-истинен, свят език от този на човешката душа, няма. Той е задължителен за истинското изкуство. Банко П. Банков го владее и говори на него, затова и читателят не само му вярва, но й остава дълго в плен на насладата, която извира от и между редовете на тази книга.”(Цолова, П. Граматика за разчитане на живота. // Банков, Б. Граматика за възрастни. Разкази и новели. С., 2013,с. 7-11).

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82-%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2/

Коментари

  1. Нормално е да се чистити понеже защото все пак е и направил яко литературно произведение в което критикува сътворението на площад Свобода и се възвишава от осирането му с храма на сатаната. А таман си показваше това сатанинско литературно твоерени в КДК и по едно време дофтаса митополита Гавраил. Ами професора веднага тръгна да му целува ръка. Дали му е целувал и други неща???

%d блогъра харесват това: