«

»

май 24 2017

Разпечатай това Публикация

ТАКА СЕ РОДИ ХИМНЪТ

Прочетено1133пъти

Радка Рашева

      Спомен на Панайот Пипков за създаването на музиката за възпева на Кирил и Методий по стиховете на Стоян Михайловски.

Малко преди 11 май (стар стил) на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един он третите(сг. седми) класове на Ловечкото V-окласно училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ  текст, реших да отложа написването й за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени до сега песни.

Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз, да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика.

Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама – трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.

Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и я опитам дружно. След първото й изпяване в хор удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически и църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен.

Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден. На излизане пресрещна ме тогавашният директор на училището Христо Бръмбаров.Той ми стисна ръката с нескрита радост , и влизайки с мене в учителската стая, продума с развълнуван глас: „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше V-окласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година, и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.Нали песента ви е написана върху текста „Върви, народе възродени!” от Ст. Михайловски?” и когато му отговорих утвърдително, той продължи: „Аз ви моля, г-н Пипков, да изпеете тая песен през време на молебствието, което ще се състои в училището по случай празника на Св. Равноапостоли на 11 май. Това е истински химн, с който ние първи ще възпее и възвеличим делото на нашите просветители тази година, и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество.” Аз му благодарих и за хубавите пожелания, и за двете радостни сълзи, които блещукаха в кротките очи на този благороден човек.

Предвижданията му се сбъднаха. Една година по-късно песента на Св.св. Кирил и Методия се пееше във всички наши училища”.

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Стоян Михаловски

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d1%85%d0%b8%d0%bc%d0%bd%d1%8a%d1%82-2/

%d блогъра харесват това: