«

»

окт. 28 2014

Разпечатай това Публикация

С новия храм Ловеч се завърна към възрожденските традиции

Прочетено3082пъти

hram2810141Иво Райнов

Бях забравил какво е истински празник. Такъв, който изпълва сърцата с радост, а душите с вяра и надежда. Чел съм в романите и разказите от българската класика за знаменателните дни, в които българските възрожденски градчета откривали училища и църкви. Строени с даренията, усилията и труда на общността. В паметта ми са останали сцените на въодушевяваща радост, чувствено обрисувани от майсторите на перото. Неволно си спомних за тях в съботната утрин, премесен с множеството в параклиса „Въведение  Богородично“.

Нетипично снежен и мразовит октомврийски ден. Несвойствено развълнувана ловешка общност. Студени градуси и топли сърца, мрачно небе и светещи погледи. Освещаване на новия параклис „Въведение  Богородично“  в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Стотици ръкостискания с неизменната размяна на радостния поздрави.  За множеството бе истински празник и с вълнение го честитяха на всеки срещнат познат. Седмина митрополити, десетки духовници, стотици миряни. Дълга, тържествена и пищна церемония. Усещане за топлота и дух.

Толкова малко неща ни сплотяват. Отворените врати на този храм са едно от тях. Както каза Негово високопреосвещенство митрополит Гаврил „мнозина не вярваха“. Но чудото се случи и храмът посрещна миряните. Девет години трудно строителство. Да градиш по време на криза е истинско предизвикателство. Да издигнеш храм в държава, отписала духа е Божие  благоволение.

С този храм се върна частица от ловешкото възраждане, онова знаменито време, когато ловчалии даряват и строят училища и църкви. Бяхме забравили какво е да имаш кауза и свое свято дело. Нашият нов храм е издигнат от вярата и любовта на хиляди хора. Защото редом до големите дарители са безкрайно множество от обикновени ловешки хора, някой от които по думите на дядо Гаврил „дарили последното левче“. Затова този храм е наше общо ловешко дело. Затова в мразовитата събота от очите на хората искреше радостта, запечатана в книгите с възрожденски истории.

В събота Ловеч получи нов дом на духа и вярата. Днес е само параклис, но след година, ако е рекъл Господ, ще имаме катедрала.

Честит храм, ловчалии! От вчера вярата отвори нова врата. А както вече съм казвал общност, която съзидава в името на вярата има основание да се надява на Божия благодат.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%81-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bc-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%80%d0%be/

Коментари

  1. Дисидента каза:

    Още един верен сатанист. Ще ти покажа сатанинските драсканици на моята страница. Началник! гледай не ги махаш.

  2. към пишман дисидента каза:

    Ти си сатанист, Боклук с Боклук такъв а не автора! Прочети какви искрени и правидиви думи е написал човект, и поне малко се вразуми, вместо да плюеш, нещастнико1 То да е друго, да ти го набие човек, ами то акъл…

%d блогъра харесват това: