«

»

апр. 10 2016

Разпечатай това Публикация

С ДЪХ НА ЛЮЛЯК СРЕД ЗВЕЗДИТЕ – 37 години от полета на първият български космонавт Георги Иванов

Прочетено1205пъти

georgiivanov1004131Радка Рашева

Преди 37 години  ТАСС (Телегрфаната агенция на Съветския съюз) съобщи: „Днес, 10 април (1979 г.), в 20 часа и 34 минути Московско време в Съветския съюз беше изстрелян космически кораб „СОЮЗ-33”. Космическият кораб се пилотира от международен екипаж: командир на кораба – два пъти героя на СССР Николай Рукавишников и космонавта-изследовател, гражданина на Народна република България ГЕОРГИ ИВАНОВ”. Усмивки, радост и гордост – така България посрещна новината…

Най-развълнувани бяха ловчалии. Защото първият български космонавт е наш съгражданин!

ГЕОРГИ ИВАНОВ е роден на 2 юли 1940 г. в старинния квартал Вароша на люляковия град Ловеч. Баща му Иван Иванов е работил като елтехник в Електроснабдяване, майка му Анастасия Георгиева  – домакиня. Георги завършва средно образование в родния си град през 1958 г. Още като ученик завършва  курсове по  парашутен и авиационен спорт. Шестнадесет годишен извършва първия си парашутен скок, под ръководството на инструкторката си Пенка Недялкова.

givanov1През 1957 г. завършва курсове за безмоторно летене гр. Плевен. Негов инструктор е Минко Алашки. През 1958 г. вече лети на моторен витлов самолет „ЛАЗ-7”, произведен в Държавната самолетна фабрика в родния му град.През същата година  влиза в казармата, а на следващата година е приет за курсант във Висшето народно военно въздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия. И тук се проявява като много сериозен, въздържан, скромен, дисциплиниран и упорит. Отлично се справя с първоначалните полети, както и с упражненията по бойното използване на самолета. От военното училище излиза с чин „лейтенант” и получава диплома за летец-инженер. Остава инструктор в училището. През 1967 г. получава званието „Военен пилот-инструктор ІІ клас” , а година по-късно получава и първи клас.

От 1968 г. в различни поделения в Българската народна армия като командир на звено, началник на въздушно-стрелкова подготовка в ескадрила. В годините  преди космическия полет Георги Иванов потвърждава високата си квалификация като военен летец на свръхзвукови самолети. Летял е на осем типа самолети и има над 1900 летателни часа.   Няколко години преди това, през 1961 г. Земята вече изпрати свой представител в Космоса – Юрий Гагарин.

givanov2Космосът привлича много смели млади мъже. Един от тях е и Георги Иванов. Космическата история на България започва през август 1964 г., когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски, военният аташе при посолството на България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българин в Космоса със съветски космически кораб. Тази българска се осъществява десет години по-късно.

В началото на 70-те години Съветският съюз разработва програма, според която космонавти  от социалистическите страни  получават възможност да кандидатстват за полети в Космоса  на съветски космически кораби и да участват в изследването му. Първата група астронавти е избрана на 25 ноември 1976 година. На 3 февруари 1978 г. се осъществява  полетът на първия космически кораб със смесен екипаж, в който участва чешкият космонавт Владимир Ремек, през юни и август същата година са изстреляни СОЮЗ-30 с космонавт  от Полша – Мирослав Хермашевски  и СОЮЗ-31 с космонавт от Германската демократична република Зигмунд Йен. България е поставена във втората група страни, кандидатстващи по програма Интеркосмос, заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния.

През 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати своите кандидати в руския Център за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин”. Кандидатстват стотици български летци, които отговарят на изискванията за образование и летателен стаж. След одобрението на лекарската комисия във Военно-медицинската академия в София остават 15 души. Кандидатите заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. В последствие военните лекари извършват нов подбор, който съкращава кандидатите до 6: Александър Панайотов Александров, Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров и Кирил Радев, но на Георги Йовчев  в Москва руските лекари откриват сърдечен проблем. Окончателно е взето решение основният кандидат да бъде  Георги Иванов, а дубльорът – Александър Александров. По този начин НР България е шестата страна, която изпраща свой космонавт в Космоса.

След близо двегодишна усилена подготовка на 10 април 1979 г. е изстрелян космическият кораб „СОЮЗ-33”, пилотиран от международния екипаж – Николай Рукавишников и българина Георги Иванов. Мисията им е – скачване  с космическата станция „Салют-6”, където се намират руските космонавти Владимир Ляхов и Валери Рюмин, след което се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи изцяло създадените за целта български системи и прибори „Спектър-11”, „Средец” и „Пирин”. Съгласно плана, екипажът на „СОЮЗ-33” следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула на „СОЮЗ-32” и да се приземи с нея.

След успешния старт, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване  и стиковане на станция „Салют-6”. На втория ден започват маневри по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 км и установяване визуален контакт, внезапно основният двигател на „СОЮЗ-33” изключва. Следващите опити за пуск на главния двигател не дава резултат. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата космонавти. Изминават 12 ч. в почивка за екипажа докато от Земята вземат решение за по нататъшни действия. Скачването е отменено.  За път в космическата си история, Съветския съюз е изправен пред катастрофална криза, за чието разрешаване не съществува правилно решение… пръв

Eкипажът на „СОЮЗ-33” се подготвя за връщане на земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател действително сработва, но не самоизключва след определеното време както се очаква.

След изчакване  на максимално допустимото време  двигателят да сработи, Николай Рукавишников ръчно спира двигателя. В резултат на рязката намеса, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. Но при достигане на по-плътни въздушни слоеве ускорението нараства неимоверно много. Това се отразява върху физическото състояние на екипажа. През целия драматичен полет Георги Иванов запазва самообладание. Пулсът му остава нормален и не се променя. Действията му са бързи и адекватни. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки на Земята и в Космоса са прекарали 1 ден 23 часа 1 минута и 3 секунди.

През 1984 г. защитава дисертация в областта на дистанционните методи за изследване на Земята от Космоса, за което му е присвоена научната степен „Кандидат на физическите науки”. Автор е на книгите „Полети”(1981 г.) и „Време за полети”(1987 г.).

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%81-%d0%b4%d1%8a%d1%85-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%bb%d1%8f%d0%ba-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d0%b7%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-37-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%be/

%d блогъра харесват това: