«

»

сеп. 26 2015

Разпечатай това Публикация

Становище на БНК на ИКОМОС: Община Ловеч некоректно сочи юридическия статут и неглижира Покрития мост, оттук полемиката за бъдещето му

Прочетено2499пъти

pokritmostlovechСтановище на БНК на ИКОМОС относно Инвестиционен проект за преустройство и рехабилитация на Покрит мост, кв. “Вароша”, гр. Ловеч”

02.09.2015

СТАНОВИЩЕ

относно: Инвестиционен проект за преустройство и рехабилитация на Покрит мост, УПИ І, кв.199 и кв.204, кв. “Вароша”, гр. Ловеч” по проект “Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти в подкрепа за следващ програмен период 2014-2020 година”

Становището е изготвено въз основа на постъпилото в ИКОМОС писмо от МРРБ (вх. № 10/05.08.2015 г.) с молба за становище относно изготвянето и процедирането на инвестиционен проект за преустройство и рехабилитация на Покрит мост, УПИ І, кв. 199 и кв. 204, кв. “Вароша”, гр. Ловеч” по проект “Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти в подкрепа за следващ програмен период 2014-2020 година”, а така също по направените от инициативния комитет „Да запазим символа „Покрит мост – Ловеч” предложения и искания в приложената към писмото жалба, получена и в БНК на ИКОМОС (вх. №11/08.08.2015 г.).

Изходни данни за изготвянето на становището са приложените към постъпилите писма данни и материали: Задание за проектиране на „Преустройство и рехабилитация на Покрит мост – гр. Ловеч …”, утвърдено от кмета на община Ловеч; Виза по чл. 140 от ЗУТ, издадена от дирекция „Устройство на територията”, община Ловеч; Протокол от 14.05.2015 г. от заседание на ОС Ловеч от обсъждане на варианти на обемно-пространствени проучвания за проект „Преустройство и рехабилитация на покрит мост, гр. Ловеч”;  други жалби на граждани.

Експертната група съсредоточи усилията си в следните посоки: изясняване на юридическия статут на обекта като Национална културна ценност (подробно изложен  в Приложение 1) и нормативните документи, съотносими към конкретния казус ( Приложение 2), значимостта на оригинала в обекта, предмет на проекта, съдържанието на Заданието за проектиране, ролята на общественото мнение и реакцията на гражданите по проекта.

 

В историята на съществуването на Моста има създадени два значими образа/оригинала.

Първият. Мостът дело на прочутия майстор Колю Фичето /1872-1875/ – уникално и значимо за времето си архитектурно-строително съоръжение. Върху характерните за творчеството на майстора-строител каменни устои е изпълнена  дървена носеща конструкция и покрита част изцяло от дървени елементи. Творението защитава предназначението си – устоява на времето и служи на хората около 50 г. до опожаряване му през  1925г.  Днес физически то не съществува, но е ценност за историята на града и в спомените на хората.   Условно наричаме този мост “първообраз”.

Вторият.  След загубата на първообраза и поради потребностите на града, е възложен и реализиран нов проект за мост – този на арх. Олеков и инж. Цветков. Проектът е съобразен със строителните технологии на своето време – опорната и носещата конструкция са от стоманобетон, с тухлен пълнеж. Неговите основни конструктивни елементи са запазени до днес, вградени в сега съществуващия мост. Този втори оригинал има свой собствен характер и високи архитектурни достойнства. Просъществувал е също около половин век и неговият образ е оставил трайна следа в историческия облик на Ловеч и в спомените на по-възрастните днес негови граждани. С този образ Покрития мост влиза в границите на „Музеен и туристически резерват „Вароша” през 1978 г.

Преустройството на моста от 1981г., изпълнено по проект на арх. Христо Златев, арх. Паланков и инж. Антон Малеев, е значителна намеса в архитектурния образ на паметника. По спомените на съвременници – сред предложенията на авторите е и вариант за възстановявянето на външниявид на моста, който той е имал от 1931 до 1981 г. Реализираната промяна е защитена и предпочетена като реставрация в духа на моста на Колю Фичето. Върху стоманобетоновата конструкция на моста е търсен характерът на първообраза – проведен е в силуета на покрива и вида на фасадите – дървена обшивка.

Резултатът от преустройството през 1981 г., който следва да е акт на опазване, представлява една симбиоза, която в голяма степен отнема на обекта на наследството качеството му на автентично свидетелство на времето, в което е създаден, и достойнствата на цялостната оригинална идея на всеки от двамата автори – значими творци.

 

Статутът на обекта се определя от постановеното в Наредба № 10 (ДВ, бр. 73/1978 г.). Съгласно Глава първа „Общи положения и граници” , чл.2(1) където са посочени границите на резервата – Архигектурно-исторически резерват “Вароша”, мостът е част от резервата.

Според  Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), по който „Вароша“е обявен  за резерват, всички резервати (архитектурни, археологически, исторически и т.н). са с висока категория – национално значение, и се изисква тяхната охрана в пълната им съвкупност, независимо, че някои от елементите не са единични паметници на културата.

Съгласно действащия в момента Закон за културното наследство (ЗКН), в сила от 10.04.2009 г., резерватите биват само археологически, а останалите  обявени за резервати, са категоризирани като групови културни ценности. По силата на същия Закон, всички културни ценности запазват категорията, с която са били обявени при предишния закон.

В този контекст, независимо, че Покритият мост в Ловеч не е единична недвижима културна ценност, той е в състава на групова недвижима културна ценност и като такава, следва всяка намеса в него да се счита за намеса в обект с категория “национално значение” и висока степен на юридическа защита.

 Една от причините за полемиката, пред която сме изправени днес се корени в изготвеното от възложителя Община Ловеч Задание за проектиране.

На първо място, прави впечатление, че в него некоректно е  посочен  юридическият статут на Покрития мост и значимостта му като НКЦ. Това рефлектира в подценяване изискванията по отношение на консервационо-реставреционните принципи и методологическия подход, които в бъдещия проект следва да определят степента на намеса в обекта като паметник от национална значимост.

В заданието за проектиране: „…Покритият мост над река Осъм не е паметник на културата, но попада в обхвата на контактната зона на АИР „Вароша”, обявен с разпореждане на МС № 346 от 24.09.1968 г. за музеен и туристически резерват”.

В добрата практика и съгласно Наредба № 4/2001 г., гл. 23, изработването на Заданието за проектиране за обект на недвижимото културно наследство (НКН), следва да се предхожда от документиране на съществуващото състояние на паметника чрез комплексно проучване на архивни източници, осветляващи историческото му развитие, наличната проектна документация, представяща намесата в предходни етапи от процеса на неговото опазване, становище за състояние на конструкцията и намесата в нея, анализ на консервационно-реставрационните проблеми и мн.др. Тези предхождащи проучвания съгласно същата Наредба (Чл. 139, ал. 1) следва да са неразделна част от заданието за проектиране.

Неглижирането на значимостта на Покрития мост като обект на културното наследство подвеждащо поставя на преден план множество други аспекти, които бъдещият проект трябва да постигне. Формулировката на заданието по отношение на архитектурно-художествения образ е „Работният проект трябва да представи решение за оригинална визия, която да е резултат от енергийното обследване на обекта и изготвения технически паспорт за него”.

Съгл. Наредба № 7/2004 г. за енергийна ефективност на сградите Глава първа, чл.1, ал.3, т.1, Наредбата не се прилага за “сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата.”

Безспорно, всички приложими съвременни технически решения, които повишават енергийната ефективност при  експлоатацията на обекта, са ценни и следва да бъдат заложени, но не могат да бъдат определящи за избора на цялостното архитектурно-строително решение.

 

За обществената реакция по проекта.  Като се има предвид, че обектът е публична собственост, неизменна част от процеса е провеждането на допитвания до гражданска както и провеждане на поредица обществени обсъждания, на които да се изложат резултатите от проучването и експертизите и се даде ясна представа за бъдещите намерения на Общината – необходимостта от проекта, съществуващо състояние на обекта и възможностите за неговото опазване.

Макар и с изгубена/подменена автентичност, архитектурният образ на съществуващия мост въздейства повече от 30 години. Характеристиката му – като силует и решение на фасадите, черпи сила от идеята на изчезналия “първообраз” – мостът на Колю Фичето. Тя има вече свой живот в съзнанието на две поколения граждани и е придобила значението на една от емблемите на Ловеч. Понятна и естествена е реакцията на част от гражданите, които вярват, че този образ принадлежи на града и неговата общност, и се борят да го съхранят.

 Заключение:

 Предвид направеното изложение по отношение на значими според нас аспекти в развитието и процедирането на проекта, като мотивирани от гледна точка на опазването на недвижимата културна ценност се очертават два възможни подхода:

а. След целенасочено проучване и анализ на съществуващото състояние на моста, предвид, че основните конструктивни елементи от периода на 30-те години са запазени и до днес, да се  изследва и аргументира възможността за възстановяване на цялостния оригинален архитектурен образ в проекта на неговите създатели.

б. Да се предприеме преустройство и рехабилитация при запазване на съществуващия образ на покрития мост.

В подредбата на двата възможни подхода за решение не е вложено предпочитание.

Дебатът за осмисляне на окончателното решение по случая с Покрития мост в гр. Ловеч се нуждае от достатъчно време. Необходим е диалог – в който професионалната и обществена енергия да не се губи излишно в кривото огледало на конюнктурата. Само тогава и резултатът би бил балансирано експертно решение, и уважаващо автентичната гражданска чувствителност и визия.

 

 

 

/26.08.2015/

Гр. София

 

 

За УС на БНК на ИКОМОС:

.доц. Стефан Белишки,

Председател

Членове на работната група :

доц. д-р Елена Малджиева, архитект,

доц. д-р Любинка Стоилова, архитект

Стана Бозаджиева, архитект,

Росица Михайлова, архитект,

Георги Цапков, архитект,

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ СТАТУТ НА ОБЕКТА и

ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕТО МУ

 

В списъка на резервати – паметници на културата, публикуван на актуалната интеренет страница на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf), под № 15 фигурира Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч, обл. Ловеч, обявен с Разпореждане на МС № 364 от 24.09.1968 г.

Чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), съгласно който е съставен въпросният списък на резерватите, гласи, че „Недвижими паметници на културата са: обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 ….. от Националния институт за паметниците на културата (НИПК)”.

Съответно цитираният чл. 4 от ЗПКМ (Изм. – ДВ, бр. 14 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.), включва следните постановки:

Населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на териториалното развитие и строителството.”

(Изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) „Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от НИПК.

(Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) „За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министърът на териториалното развитие и строителството издават съвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, за обществените организации и гражданите.”

В тясна връзка с чл. 4 на ЗПКМ и в потвърждение на изключителното значение, което се отдава на музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч е съставена и обявена в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за неговото опазване и застрояване, където резерватът вече се нарича Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч”.

В Чл. 2.(1) от Наредба № 10 се уреждат границите на резервата и те включват Покрития мост. В Чл. 2 (2) е очертана охранителната зона на резервата, в която също е записан Покритият мост.

Съгласно Допълнителните разпоредби в ЗПКМ (параграф единствен – нов, ДВ, бр. 14 от 1990 г.), Наредбата е издадена от тогавашния Комитет за култура (аналог на дн. Министерство на културата) и от Комитет по архитектура и благоустройство, преименуван през 1990 г. на Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството“ (преименувано по-сетне на Министерството на регионалното развитие и благоустройството).

 

Други важни постановки в Наредба № 10 (ДВ бр. 73 от 1978 г.) са следните:

Чл. 10. Проектирането и изпълнението на консервационно-реставрационните работи (КРР) по паметниците на културата в резервата се извършват от НИПК или специализираната организация при АИР „Вароша”.

Според Чл. 13. Квартално-застроителните планове се изработват от НИПК. „В тях се определят фасадите на сградите, намиращи се на уличната регулационна линия, местата и видът на портите, височината и видът на сградните видове и всички други елементи, оформящи уличните пространства”.

Чл. 20. (1) Относно вида на сградите и тяхната височина, особените правила за сградите, конструкциите и съоръженията, ……………. се установяват със самите планове.

(2) Възникналите въпроси по ал. 1 се разрешават от НИПК съгласно тази наредба.

Чл. 23. (1) За консервационните и реставрационните работи не се дават строителни разрешения и линии. Те се изпълняват на основание разработени от НИПК научно-технически документации и под неговото методическо ръководство.

Изредените положения от Наредба 10, очевидно, са достатъчно основание през 1981-1982 г. самото НИПК да проектира и осъществи реконструкция на съществуващия покрит мост (озграден по проект на арх. Стефан Олеков, 1931 г.), който е част от Архитектурно-историческия резерват ”Вароша”.

В случаи на КРР Наредба № 10 поставя следните изисквания:

Чл. 15. (2) Покривите на сградите по форма, наклон и направление на била, маии, както и по вид и цвят на покривните материали се съгласуват с околната среда, за да способстват за правилното оформяне на общия силует на резервата.

Чл. 16. В границите на резервата е задължителна употребата на доброкачествен дъб за оформяне на външния вид на сградите в хармония с архитектурната среда и съгласно изискванията на оригинала.

Чл. 17. Всички въпроси, засягащи вътрешното разпределение, консервацията, реставрацията и адаптацията на сградите – паметници на културата, се решават от НИПК по планови задания от АИР „Вароша”.

Чл. 21. (1) Всички работи по благоустрояването на резервата – водоснабдяване, канализация, електрификация и др., се осъществяват от НИПК или специализираната организация при резервата по проекти, съгласувани с НИПК или

Вследствие на осъществените КРР, се променя отчасти функцията на моста – от търговски и тронспортен става пешеходен с магазини като се разширяват търговските площи. Конструкцията на съществуващия мост се запазва като два мощни каменни стълба заменят предишните пет, стоманобетонов скелет от носещи мощни греди, оградни тухлени стени и тавански стоманобетонови ламели – видими в интериора над пешеходната улица.

 

Съгласно цитираните чл. 15, 16, 17 от Наредба № 10, е търсена връзка с историческото минало и първончалния образ на Моста, изграден от майстор Кольо Фичето, чрез дъсчена обшивка на фасадите, промяна в ритъма на прозорците, оформлението на входовете, покрива и естественото горно осветление.

Като свидетелство за осъществените КРР, над входа на Покрития мост е поставен надпис, който гласи:

„1874. На това място Майстор Кольо Фичето построява дървен покрит мост, изгорял 1925 година. През 1981 г. е завършен нов мост, преустроен в сегашния вид. 1982 г.”

Осъществяването на всички законоустановени стъпки за изпълнение на КРР от самия Национален институт за паметници на културата (НИПК) съгласно Наредба 10, не е изисквало специална промяна в статута на Покрития мост, който е разглеждан като част от резервата (АИР) „Вароша” до април 2009 г., когато влиза в сила новият Закон за културното наследство (ЗКН).

ЗКН, в сила от 10.04.2009 г., с изменения и допълнения, последното от които от м. декември 2014 г., налага съществени промени, а именно:

  1. „Паметниците на културата” се преименуват на „културни ценности” (чл. 2; § 42. т. 8.а. от преходните и заключителни разпоредби);
  2. Правоприемник на активите и пасивите на НИПК е НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство – Чл. 18, 19; § 19. (1) и § 42. т. 8.в. от Преходните и Заключителни разпоредби);
  3. За резервати се приемат само археологически недвижими културни ценности; всички останали резервати приемат статут на групови културни ценности (чл. 48). Археологическите резервати са посочени в списък-приложение към ЗКН (чл. 50 (3));

 

В този списък не фигурира нито Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч (както е анонсиран с Разпореждане на МС № 364/24.09.1968 г.), нито „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” (както обектът е именуван в Наредба № 10, обявена в ДВ бр. 73/1978 г.).

В преходните и закючителни разпоредби § 10. (1) гласи, че „Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности.” Същевременно Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН постановява, че  „Според културната и научната стойност и обществената значимост, археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната се считат за недвижими културни ценности с категория „национално значение“;

Горните постановки и високото значение, което е било отдадено на Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч  чрез съставената и обнародвана в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за опазване и застрояване на „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” чрез делегиране отговорностите за това на Министерството на културата, дават основание обектът да се счита за надвижима културна ценност от национално значение по смисъла на ЗКН (Чл. 50 (1), т. 2). Това положение се потвърждава и от обстоятелството, че понастоящем обектът фигурира в списъка на резерватите, публикуван официално на интернет-страницата на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf).

След като не е призната като археологически резерват в приложението на ЗКН, то обектът следва да се приеме за групова недвижима културна ценност от национално значение – Съгласно Чл. 48, т. 2, а., според пространствената структура и териториалния обхват, тя може са де счита за „ансамбъл – териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда” или „историческа зона – обособена селищна, … (подземна територия или част от акватория), наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи”;

Както бе вече изтъкнато, Наредба № 10, която все още не е отменена и може да се приеме като правила за опазване и управление на културната ценност, посочва недвусмислено, че част от тази групова недвижима културна ценност (НКЦ) с национално значение е и Покритият мост. Самата групова НКЦ се опазва в нейната цялост и вътрешни връзки между отделните елементи, независимо, че те сами по себе си може да не са индивидуални НКЦ.

Предвид постановката на Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН, че категорията „национално значение“ се определя от изключителна стойност за културата и историята на страната и обществената значимост на обектитите – НКЦ, като допълнителен аргумент при подхода за опазването на Покрития мост работи утвърденият в общественото съзнание съвременен образ на моста, който съчетава материални следи от два различни строителни етапа. Той е доминиран от митологията за изначалния и траен принос на Майстор Кольо Фичето. Това е част от митологията за Националното Възраждане като време на разцвет за българската предосвобожденска история и култура, който е бил водещ при последната реконструкция на обекта (1981-1982) и който продължава да бъда водещ в рекламното представяне на град Ловеч. В този контекст Покритият мост служи като емблема на града. Чл. 163. от ЗКН (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) постановява, че „Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им” от лица, авторизирани по чл. 165 (чл. 230 (1) от ЗУТ и Чл. 164 от ЗКН).

От изброеното следва, че за всяка намеса в границите или охранителната зона на недвижимата културна ценност с категория „национално значение”, се изисква съгласуване, както на заданието за проектиране, така и на проектите по всички части, включително за транспортна и техническата инфраструктура. (Чл. 83 (2); чл. 170 от ЗКН).

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

НОРМАТИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ,  СЪОТНОСИМИ КЪМ КАЗУСА

 

  1. ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ

Обн. ДВ. бр. 29/11.04.1969 г., изм. ДВ. бр. 29/10.04.1973 г., изм. ДВ. бр. 36/08.05.1979 г., изм. ДВ. бр. 87/11.11.1980 г., изм. ДВ. бр.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%bd%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%81-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5/

%d блогъра харесват това: