«

»

февр. 02 2016

Разпечатай това Публикация

Споменът за пролятата кръв ни разделя

Прочетено4953пъти

komunizam102161Иво Райнов

Преди няколко дни включихме паметта към лагера „Слънчев бряг“ в тазгодишния културен календар на Ловеч. Минчо Казанджиев и БСП се противопоставиха на идеята. Бившият кмет ни увещаваше, че прибързваме, защото лагерът разделял хората. Дадох си сметка, че точно такива хора като него ни разделят. С мълчанието и опитите да потулят гадостите на историята. Двадесет и шест години днешните наследници на онази кървава партия отричат историята. Никой няма право да се сърди на думите щом за толкова години не намери доблест да признае историческата истина. Няма помирение без признание, няма бъдеще без извинение.

Днес в деня на памет за жертвите на комунизма социалистите страдат от тежка амнезия. За тях датата 1.02.1945 не съществува. Денят на т.к. „Народен съд“. Страшния съд. Убил хиляди достойни българи. Не съществуват масовите гробове, напоили с кръв земята на всяко българско селище. Не съществуват зверски изтезаваните и садистично убити политици, свещеници, военни, учители, търговци, банкери… Не съществуват лагерите и безчинствата, грабежите и опозоряването на невинни хора. Мълчат и чакат да забравим. Не вярвам да мълчат от гузна съвест. Тяхната политическа философия изначално страда от липса на морал. Може би мълчат от страх. Защото всичко, което са днес е заченато от кървавото семе на онзи жесток пролетарски терор.

Като внук от“ кулашки“ род съм простил много неща. Репресиите и лагерите, на които са подлагали роднините ми, ограбването на дядовите имоти, подлите характеристики, с които ме пращаха в казармата и пречеха преди университета. Не мога да им простя изтриването на историята. Чрез техните перверзни историци и глухонямото мълчание днешните деветосептемврийски наследници. Защото младите имат право и трябва да знаят

Време е комунизмът да бъде поставен на подсъдимата скамейка на общественото съзнание. И осъден доживотно наравно с нацизма. Оставихме прекалено дълго недоизказаната история да ни разделя. Прекалено дълго търпяхме мълчание. Миналото трябва да бъде разказано със зловещите подробности. За срам на правнуците на терористичната партия на българските комунисти.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2-%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f/

Коментари

  1. debelaka каза:

    Снощи посетих най-подходящото място за отбелязването на подобна дата – централата на БЗНС на Врабча 1. Поседях час и половина, слушайки възрастни мъже, които с болка в гласа, но с непречупена воля и твърдост разказваха за своите преживявания в лагерите. Дори и след повече от половин век те помнят имената и лицата на своите мъчители, на убийците на родителите и роднините си. Не са склонни до последния си миг да се откажат да търсят справедливата обществена присъда на комунизма.

  2. debelaka каза:

    За черния ви ден Девети,
    най-черния от всички дни,
    за свободите ни отнети
    за стъпканите правдини,

    за истината осквернена,
    за поруганата родна чест,
    за стачката в кръв потопена,
    за смазания млад протест,

    за бедствието всенародно
    от вашата престъпна власт,
    за всичко мило, скъпо, родно,
    ругано с дива страст от вас,

    ще ви накажа аз сурово
    с оръжието на честта,
    но не със меч, а с живо слово
    за цял народ ще отмъстя!

    Йосиф Петров

%d блогъра харесват това: