«

»

юли 11 2016

Разпечатай това Публикация

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“: Налице сериозни проблеми, свързани с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макро ниво

Прочетено828пъти

Jull1107161Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи сравнителен анализ на някои от образователните системи в света и свързаните с тях синдикални организации и в резултат на това изследване установи, че са налице сериозни проблеми, свързани с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макро ниво. Голяма част от проблемите на тези политики са свързани с това, че макрополитиките се разработват без достатъчното участие на социалните партньори в лицето на учителските синдикати.

В конституцията на Република Полша, например, е визирано задължение на държавата и институциите не само да осъществяват социален диалог, но и императивно да ползват постигнатите резултати от този синдикален диалог. Това осмисля упоритата работа на участниците в  диалога, гарантира волята на суверена-електората на синдикалните организации. Но най-важно е, че този принцип поставя сериозна пречка пред тясно партийните и комерсиални интереси на групи политици и държавници. Гаранция за този формат на социалия диалог в Полша дава „Закон за съвета на социалния диалог“.

Историята на всички синдикални организации на учителите е свързана с договаряне на по-добри условия на труд – КТД, активно участие при създаването на закони и наредби, дискутиране и договаряне на всички проблеми и идеи, засягащи образованието  и защита правата на членовете – трудови спорове в съда, обучение и създаване на училищни лидери и ръководители.

Показателна в това отношение е политиката на Казахстанския учителски синдикат, който участва в разработването на всички нормативни документи, касаещи образователната система, които не могат да съществуват без подпис от учителския синдикат.  Педагогическият труд в тази страна е високо ценен. Всяка година за сметка на държавния бюджет се квалифицират повече от 400 000 педагогически специалисти. Професията „педагог“ е много привлекателна за младите в страната. Ежегодно се разкриват по 100 нови училища и в тях влизат по 5-7 хиляди млади специалисти.

Изхабяването в учителската професия е безспорно, като научно е доказано, че достига до 5% на година. Поради голямото натоварване педагозите достигат максимално износване за 20 години стаж. Международният синдикален опит е утвърдил компесаторни механизми за съхранение на работещите в системата на образованието. Тези механизми са повече и по–ефективни там, където синдикатите обхващат почти всички работещи в системата. Усилията на Израелския учителски синдикат успяват да постигнат много добра компесаторна политика – годишен отпуск на всяка седма работна година за всички членове на Синдиката. Тази договорена година за квалификация и въстановяване помага за съхраняването на учителите до по-висока възраст за пенсиониране. Подобна практика са постигнали учителските синдикати във Франция, Полша, Румъния и др.

Австийският учителски синдикат е утвърдил друг много успешен конпесаторен принцип: по-ранно пенсиониране на педагозите при натоварване над седмичната и годишна норма. Часовете допълнитена работа в системата калкулират възможност за по-ранно пенсиониране.

Финансовият приоритет на образователната система е една от най-важните предпоставки за успешни образователни политики. Безпорен финансов приоритет са постигнали синдикатите в Дания, Швеция, Кипър, Финландия, Казахстан и др. В Македония има, извоювана от Синдиката, независимост на заплащането на труда на учители и директори от броя на учениците, принцип, който позволява запазването и на най-малките училища. Това запазва системата от вредните въздействия на недобросъвестни родители и ученици, претенциите им за оценки и намесата им при наказания за провинения от позицията, че са определящ фактор за финансовата стабилност на учебното звено.

Важна и ценна е оказваната помощ и съдействие на синдикалните структури при нарушаване на нормативите и постигнатите договорености на всички нива. Чрез активни разговори, преговори, заведени съдебни дела и протести при драстични нарушения, синдикатите са гарант за достойни условия на труд и защита, за достойно заплащане и социален мир. Те са кръвоносната система, която прави жив и действен държавния организъм, защото са най-важният посредник между тези, които произвеждат благата (материални и духовни) и тези, които ги управляват.

Изборът на училище в много наблюдавани образователни сфери не се определя на училищно ниво. Разпределението на учениците още от първи клас е поверено на регионални и държавни образователни структури. Не е открита система, в която това разпределение да е оставено само на ниво учебно заведение. По идея на Израелския синдикат е организиран планиран прием в първи клас, като той се провежда от общинските образователни институции. Според регламента родителите могат да изберат до три училища, а образователният отдел определя учебно заведение, съобразявайки се и по местоживеене. Същият отдел следи баланса между отделните училища и не допуска броя на учениците в едно учебно заведение да се увеличава за сметка на друго.

Вече е история „синдикат“ да бъде символ на митинг, стачка и протест. Днес визията на синдикатите на страните от света с водещи образователни системи е експертна, авангардна, насочваща и всяваща авторитет, сигурност и просперитет на образователния бранш – гаранция за бъдеще и прогрес на съответната държава.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d1%82-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%ba-6/

%d блогъра харесват това: