«

»

авг. 16 2016

Разпечатай това Публикация

РЗИ Ловеч предоставя на вниманието ви информация за начините на заразяване и на предпазване от кожни форми на атракс, туларемия и бруцелоза

Прочетено1203пъти

bolesti1608161Във връзка с регистрирани случаи на кожни форми на антракс в Североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на туларемията и бруцелозата в някои области на страната през последните години, РЗИ Ловеч предоставя на вниманието ви информация за начините на заразяване и на предпазване, начините на предаване на причинителите на тези заболявания. Общото и за трите заболявания е, че са зоонози, от които боледуват животни и хора, но източник на заразата са само животните – диви и/или домашни.

АНТРАКС

         Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.
         От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни.

         Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.       

         Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
         Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Появяват се и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата.

         Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.

         Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.

          Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
         Болният човек не е опасен като източник на зараза.

         Механизми и пътища на предаване на заразата

         Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;
         Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
         Въздушно-прашников механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

         Профилактиката на антракса включва:

  • Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
  • Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
  • Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
  • Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
  • Добра термична обработка на месото и млякото;
  • Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.

         Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други.

БРУЦЕЛОЗА

Бруцелозата е остро заразно заболяване, което се причинява от микроорганизми (бруцели), които се отделят с урината, млякото, околоплодната течност и други секрети от домашни животни (крави, кози, свине), гризачи и кучета. Бруцелите се съдържат и в месото, където попадат по кръвен път.

С отделянията на болните животни се заразяват пасища, обори и водоеми.

Човек може да се зарази чрез консумация на непреварено мляко, недостатъчно термично обработено месо, при пряк контакт с болни животни или замърсени от тях повърхности или чрез вдишване на заразен оборски прах.

Клиничното протичане на бруцелозата у човека е разнообразно поради сформирането на огнища в различни органи и системи – костно-мускулна, пикочо-полова, нервна система, сърдечно – съдова и други. Наблюдават се бронхити, миокардити, менингити и менингоенцефалити, ставни поражения.
           

Профилактика на заболяването:

  • Да не се консумира непреварено мляко, не добре узряло сирене и недостатъчно термично обработено месо.
  • Да не се пие вода от непроверени водоизточници.
  • Да се измиват облино плодовете и зеленчуците за консумация в суров вид.
  • Хранителните продукти да се съхраняват на места, недостъпни за гризачи.
  • Да се извършва ежедневна дезинфекция в помещенията, където се отглеждат животни.
  • След обслужване на животните, ръцете да се измиват и дезинфекцират
  • Да се използва отделно работно облекло при обслужване на животните.

ТУЛАРЕМИЯ

Туларемията е остро инфекциозно заболяване. Причинява се от бактерии, които са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.

Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи жилищата (най-често по трансмисивен път).

     Човек може да се зарази чрез консумация на заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни; при пряк контакт с болни животни – проникване през кожата и лигавиците; чрез вдишване на заразен прах при обработване на кожи; при ухапване от кърлежи и комари.
Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.
Инкубационният период е от 1 до 7 дни, рядко до 10 дни. Болестта често започва с треска, главоболие, обща слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура (до 39 – 40°С).

        Клиничната картина е твърде разнообразна в зависимост от засегнатите органи и системи.

  1. Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех до кокоше яйце.
    2. Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се наблюдава папуло-везикулозно образувание или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението.
    3. Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, оточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава.
  2. Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония.
  3. Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции. Лечението се провежда с антибиотици след направени съответните изследвания.

 

        Профилактика:

  • Недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода
  • Оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване
  • Избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
  • Обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид
  • Използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.

 

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%80%d0%b7%d0%b8-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b2%d0%b8/

%d блогъра харесват това: