«

»

ян. 24 2014

Разпечатай това Публикация

Реформация

Прочетено1967пъти

reform2401141Иво Райнов

Реформата е много модерно понятие. Вече над 24 години. Оттогава всеки получил трибуна препоръчва реформи. Не остана икономически, обществен и културен аспект от нашия живот, който да не подлаган на „оздравителни реформи“. А държава и общество боледуват ли боледуват. Все по-тежко и мъчително. Реформи, които лекуват другаде са безсилни в България. Значи проблемът не е в реформите, а в реформаторите.

В първото за годината изявление президентът Плевнелиев заяви, че подмяната на политическата класа и рестартирането на системата е опасен мит. Решението не било в революции, а в работещи институции. Странна теза, която като че ли е късогледа за факта, че точно тези институции бавят или саботират реформите. Проблемът не е в институциите, а в тези които ги представляват.

През средните векове започва мощно обществено-религиозно движение, наречено Реформация. То е провокирано от растящата корупция в църквата и изкористяването на чистата човешка вяра. Реформацията се  противопоставя на старите догми и променя социално-религиозното мислене в половин Европа. Реформацията ражда протестанството, което според историците има огромна заслуга за икономическия просперитет в редица европейски общества. Казано на модерния съвременен език  Реформацията осъществява рестартиране на системата.

Е, България се нуждае от подобен тип рестартиране. Не по смисъл и съдържание, а по краен резултат. За да работят институциите трябва да бъдат рестартирани. А за целта са нужни нови хоризонти, нови идеи, нов морал и нови хора. Защото старите не могат да се реформират и двадесет и четири години възпроизвеждат социалистическо мислене.

Институциите не са механични системи. Те работят с познанията, уменията, принципите и морала на хората, които ги представляват. Или по-скоро не работят заради споменатите характеристики.  За да ги накараме да работят трябва да се откажем от едни дълбоко впити в душевността ни социалистически недостатъци.

Да се откажем от обсебващия политически контрол върху институциите. Член първи бе премахнат в Конституцията, но не и в манталитета. Институциите са пренаселени от политически лица вместо от технократи.

Да се откажем от удобния социалистически принцип на връзките и шуро-баджанащината.  В социалистическа България уважаваха не заради личните качества, а поради личните връзки. България отдавна не е социалистическа, но българите плетат обществени мрежи по социалистически.

Да се откажем от убеждението, че политическата партия е печелившия път към кариера и благополучие. Някога членството в БКП бе задължително за да станеш дори и малък началник.  Е,  БКП бе заменено от десетки политически партии, към които продължават да прииждат хора в очакване на служби и лесни пари.

Да се откажем от политическото убеждение, че всичко в държавата е общо и можем да го крадем за собствена облага. След като разграбиха държавата същите тези представители на институциите посегнаха и на европейските пари.

Да се откажем от традицията да четем закона според  джоба на този, който е изправен срещу него. Някога законът бе благосклонен към партийните другари и влиятелните. Днес отново е благосклонен към партийните другари и заможните, ерго влиятелните.

Да се откажем от социалистическото възпитание, че има само едно мнение. Някога соцдругарят натрапваше единствено валидното мнение, споделяно от шефа и малкия началник. Днес партийния другар, шефът и малкия началник рядко си хортуват, но продължават да изповядват единствено вярното мнение, което естествено трябва да бъде натрапено на всяко незначително  човешко атомче в обществото.

За 24 години разрушихме много ценности, но  запазихме всички душевни недъзи на онзи лицемерен  социалистически морал. Нещо повече – вградихме го в системата, институциите, човешките отношения. Затова институциите не работят. Нужна е нова кръв и мислене чисто от социалистически зарази.

Това едва ли е обикновена реформа. Когато не можеш да се самореформираш идва реформацията.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/

Коментари

  1. Данчо Заверджиев чрез Фейсбук каза:

    „Софийският университет отново окупиран (обновена в 2,00 часа)

    Софийският университет отново е окупиран. Окупацията този път е пълна. Няма да се допускат дори служители на администрацията на територията на Алма Матер.

    Окупацията е извършена от група, която е различна от Ранобудните студенти. Почти никой от главните действащи лица тази вечер не е сред познатите окупатори от октомври.

    Исканията обаче са същите – оставка на правителството, разпускане на парламента и избори 2 в 1 през май. Освен това те настояват и за освбождаването на проф. Димитър Токушев. Малко по-късно към исканията им бе добавено и това за оставката на ректора проф. Иван Илчев.

    Окупацията е била обявена малко преди полунощ. Студентите, които са я извършили, са се скрили в Ректората по-рано през деня. Късно вечерта те успели да заключат сградата отвътре. Освен охраната и няколко служители, в университета по това време бил и зам.-ректорът проф. Румен Панков.

    Първоначално той се опитал да ги разубеди, обяснявайки им, че акцията им е безсмислена, а след това приел няколко студенти на преговори в кабинета си, които продължават повече от час.

    Малко преди 2,00 часа след полунощ, охраната заключи вратите. Така студентите, които са вътре не могат да напуснат сградата, дори и да свалят веригите, с които са заключили вратите на Ректората.

    В Университета продължават да пристигат студенти, които да подкрепят втората окупация.

    Очаквайте подробности.“

    http://offnews.bg/news/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8_17652/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-2-00-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0_292273.html

  2. debelaka каза:

    Студентите от СУ от вчера са в сесия.

  3. debelaka каза:

    „Групата на комунистите се събра в президентската баня. Там обаче възникна протоколна безизходица. В банята имаше всичко на всичко две места за сядане. Партиен секретар беше господин Дупие, но по общо мнение културномасовикът Дьоклош управляваше партията. При това положение възникна въпросът кой от двамата има право пръв да избере къде да седне – на тоалетната чиния, или на бидето…”
    Джон Стайнбек, „Краткото царуване на Пипин IV”

    http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%81%D0%BF

  4. debelaka каза:

    П.С.: Новата книга на д-р Тони Филипов вече е на разположение на читателите в Ловешката библиотека.

%d блогъра харесват това: