«

»

юни 22 2017

Разпечатай това Публикация

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч Регионален исторически музей – Ловеч ВИ КАНЯТ на представяне на сборниците

Прочетено277пъти

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч Регионален исторически музей – Ловеч ВИ КАНЯТ на представяне  на сборниците „Когато Господ ходеше по земята“; „Змеи.Змеица.Ламя и Хала“  и „Фолклор. Разказване.Религиозност“

Гостуват проф.д-р Вихра Баева и проф. д.ф.н. Албена Георгиева на 27 юни (вторник) от 17.00 ч. в отдел Изкуство

В края на срещата всеки ще има възможност да си закупи от книгите 

Когато Господ ходеше по земята. 77 фолклорни легенди с тълкувания – Съставител Албена Георгиева

Повествованието в легендата създава действителност, в която „Господ ходи по земята“ и хората се срещат с него, в която злото се наказва и доброто се възнаграждава, в която има равновесие между нормата и човешкото поведение; легендата конструира един свят-идеал, въплъщаващ определена идея за справедливост. Този свят-идеал се мисли като съществувал някога в миналото, като златен век, който човечеството е пропиляло и загубило. Вярата в неговата реална осъщественост в отдавнашните времена го превръща в мярка за днес протичащия живот, в образец, с който се сравняват и преценяват житейските ситуации и постъпките на хората.

Неговата илюзорност и измисленост не само не се осъзнава, но напротив, поради съответствието му с колективната представа за идеала той се мисли като много по-действителен, като същностно по-истински от нещата, които могат да се пипнат или реално да се случат. Разказването на легендата е средство да се влезе в съприкосновение с този свят-идеал, да се почувства неговото присъствие тук и сега, да се преживее колективната приобщеност към неговата трансцендентна хармония. (Да не забравяме, че в класическия фолклор разказването е и начинът на съществуване на легендата, единственото средство за осъществяване!) Разказването на легендата следователно е par excellence обредно действие, при което жрецът разказвач въвежда общността в дълбинните знания за света, в неговата разпилявана от всекидневието подреденост, в божествената му същност.

 

Змей. Змеица. Ламя и хала. Сборник с фолклорни текстове

Сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.

В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.

ФОЛКЛОР. РАЗКАЗВАНЕ. РЕЛИГИОЗНОСТ

ЮБИЛЕЕН СБОРНИК В ЧЕСТ НА АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА

Сборникът съдържа докладите от проведената през април 2014 г. кръгла маса по повод 60-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Албена Георгиева, организирана по инициатива на секция „Антропология на словесните традиции“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Темите на изнесените доклади съответстваха на основните занимания и приноси на Албена Георгиева като събирач и познавач на устната фолклорна традиция, като изследовател на разказите и разказването, на народното християнство, на локалната религиозност.

Изданието има интердисциплинарен характер, в който отделните статии предлагат разнообразие от гледни точки, теоретични рамки и методологически подходи към наблюдаваните явления. Същевременно томът представя множество конкретни случаи и теренни изследвания, обсъжда различни изследователски проблеми, предлага идеи и хипотези.

Подготвеното издание е актуално в научния дискурс, доколкото представя част от съвременните търсения и дебати в областта на фолклористиката, етнологията и културната антропология. Тематичната насоченост на публикуваните текстове е свързана с фолклора като културно наследство и жива практика, с устните разкази и разказването като културно явление, с религиозните култури и специфичните проявления на християнството на локално ниво. Статиите са обединени в следните раздели: Религиозни традиции и културни модели; Свети места и местни култове; Фолклорни текстове и жанрове; Превъплъщения на религиозното; Фолклор и (пост)модерност. В изданието участват 19 автори с разнообразна подготовка: филолози, историци, изкуствоведи, етнолози, богослови. Това определя и интердисциплинарния характер на сборника, в който отделните статии предлагат разнообразие от гледни точки, теоретични рамки и методологически подходи към наблюдаваните явления. Същевременно томът представя множество конкретни случаи и теренни изследвания, обсъжда различни изследователски проблеми, предлага идеи и хипотези.

Съставители: Ангелина Илиева, Вихра Баева, Лина Гергова, Мариянка Борисова, Яна Гергова

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d1%8e-%d1%86%d0%be%d0%bd%d0%b5-9/