«

»

окт. 31 2012

Разпечатай това Публикация

Програма за честване на 1 ноември – Ден на народните будители

Прочетено2200пъти

Община Ловеч, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“ и Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ предлагат на вашето внимание програмата за отбелязване на 1 ноември – Ден на народните будители.

Днес, от 18.00 ч. в салона на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“ започва тържествения концерт и награждаването на победителите в конкурса за мултимедиен продукт „Ловеч – огнище, родолюбие, духовност, наука“.

Утре, 1 ноември, от 11.00 ч. в офиса на ОИЦ Ловеч ще бъдат наградени победителите от конкурса „Как искам Европейският съюз да промени моят град“.

От 18.00 ч. в салона на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“ ще бъде представена постановката „Многострадална Геновева“, режисьор Стоян Георгиев, с участието на ученици от ловешките училища.

Спектакълът е посветен на 140 годишнината от първото театрално представление представление в Ловеч.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-1-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd/

Коментари

  1. fee-faw-fum каза:

    „Утре, 1 ноември, от 11.00 ч. в офиса на ОИЦ Ловеч ще бъдат наградени победителите от конкурса „Как искам Европейският съюз да промени моят град“.“

    НЕВОЛЯТА

    Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:
    – Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.
    Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:
    – Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
    – Не берете грижа – отвърнал бащата, – ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.
    Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.
    Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи:
    – Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
    Никой не се обадил.
    – Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме!
    Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
    Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.
    – Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата.
    – Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа.
    – Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!
    Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.
    Откарали колата у дома си.
    Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.
    – Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
    Бащата се усмихнал и рекъл :
    – Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.

%d блогъра харесват това: