«

»

сеп. 19 2016

Разпечатай това Публикация

Престанете да ми пречите да бъда учител

Прочетено2118пъти

uchit1909161Иво Райнов

Уморих се от чиновници, които ми пречат да бъдат учител! Не от всички, а от една особена категория чиновници, тези, които настояват в училището да се оглеждат техните объркани представи. Екземпляри от тази категория избуяха особено настойчиво върху рохкавата почва на образователната реформа. Като плевели са, които с паразитните си ластари нанасят непоправими поражения между смислени текстове и идеи .

Ще се концентрирам върху „прогресивната“ представа за класния ръководител, която въпросната категория чиновници иска да огледа в българското училище. Нека видим какво е написа дясната и съответно лявата ръка на чиновника в два различни стандарта. В единия, за приобщаващо образование, класният ръководител е най-добрият познавач на децата от класа. На него е делегирана отговорността, но и задължението да анализира развитието на всяко дете, да определи кои са в риск, със специфични образователни потребности или изявени дарби и от каква допълнителна подкрепа се нуждаят, да следи работата на екипите, които ще реализират тази подкрепа. Другият стандарт, за гражданско, екологично, здравно и мултикултурно образование, направо е напъдил класния ръководител от класа. Защото находчивият чиновник като се е чудел къде да напъха финансовата грамотност, кариерното развитие, борбата с тероризма, патриотичното възпитание, гражданската защита и военното обучение, се е сетил за този толкова празен от съдържание час на класа и направо го е уплътнил.  На познатия принцип „ дайте да напълним ЗИП-а и СИП-а с уроци по история, география и биология и майната и на идеята, че били избираеми“.

Имам много въпроси, но се страхувам, че нямат ответници. Защото въпросната категория чиновници са надменни в убежденията си и ампутирани от усещането за виновност. Защо този час е наречен на класа? Клас ли ще правим с придобитата грамотност за данъци и уменията да опазиш живота си при терористична заплаха? Не казвам, че тези познания не са важни, но толкова ли е трудно да бъдат разтворени в различни дисциплини или специализирани курсове? Борбата с корупцията достойнство на класовата общност ли е? Тази ли лекция ще направи от децата борци срещу социалния порок при ежедневния пример на смирени родители и учители? Знае ли чиновникът, че за тези теми е отделил 23 часа в 9-ти клас и е оставил на класния 10-11? В моето училище класните ръководители поемат класовете в 9-ти клас. Кога класният ще опознае децата за да бъде полезен на приобщаващото образование? Въпросът е безсмислен, защото е ясно, че лявата ръка не е чела написаното от дясната.

Вчера научих, че не трябва да бързам с разпределението за час на класа, защото трябва да бъдат определени лекторите по отделните теми. Там, където влиза той, лекторът, не съм аз, класният (въпреки, че физически се иска да присъствам)! А часът все пак е на класа. Класен съм на 10-ти клас. Записали са ми 24 задължителни теми. В момента не знам в колко от тях ще имам лектори. В моето училище часът на класа е в понеделник. До края на годината има 32 учебни понеделника. В стандарта за гражданско и прочие образование настоят да работя за развитие на класа като общност. В 8 часа? В стандарта за приобщаващо образование да диагностицирам нуждата от допълнителна подкрепа. В контактите с децата за 8-те часа, които щедро са ми оставили?

Нека обясня. Имаме тотално различни представи за ролята и значение на класния ръководител. Чиновникът ме вижда като администратор, регистратор, книжен плъх безпрекословен изпълнител на всяко причудливо хрумване отгоре. Аз смятам, че класният ръководител е довереник, съветник, защитник, утешител, посредник, модератор. Класният ръководител възпитава на човешки ценности и качества, за които не остава време, когато преподаваме учебния материал. Аз, като всеки, съм предметник. Моята география е оценена от чиновника на час и половина седмично, а учебниците ми се пълни с теми за 20% повече учебни часове. В тези часове аз съм учител, време за общност и всичко свързано с нея няма. Затова за мен часовете на класа са от ключова важност. Това е времето, когато децата ще споделят проблемите, ще отворят душите си, ще потушавам конфликти, ще успокоявам разстроени деца, ще се учим на ценности. Ще градим доверие и близост, защото няма по-добър начин да възпитаваш децата от този да ги спечелиш за да те следват. Така съм работил винаги, често въпреки чиновника. Защото за мен децата не са картонени лични дела със засъхнало мастило, а живи същества с все още крехки души. Не са медицински бележки и безброй справки и отчети, а човешки съдби, тийнейджърски грешки, неспирни въпроси, очакващи погледи и отворени сърца. Класен съм за шести път, изпратил съм пет класа.  Никога не съм ги възприемал за административен ангажимент. Винаги са ми ги приемал за моите деца, които трябва да отгледам и възпитам. Само, че за това е нужно време и контакт. Някакви чиновници не мислят така. За тях аз съм регистратор на отсъствия, събирач на родителски писма, попълвач на картони и бележници, отчетник по всяка административна хрумка, разсилен в часа на външния лектор,  виновник за лошото поведение… Да, но децата не са прашасали папки.

Те си искат живия контакт. Преди два дни посветих цяло междучасие за да си говоря с тъжно и объркано момиче. За разлика от чиновника децата виждат класния по съвсем различен начин. Образованието се прави от хора, не от чиновници. И въпреки плевелите!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5/

%d блогъра харесват това: