«

»

февр. 06 2016

Разпечатай това Публикация

Политическа (зло)употреба на образованието

Прочетено2495пъти

ivorainov109141Иво Райнов

Поне две десетилетия политиката съсипва образованието. Вярвам, че го правят от глупост, некомпетентност и цинично безразличие. Не пея в хора на подозрителните, за които сме жертва на глобална конспирация срещу нетърпимо интелигентната ни нация. Всички експерименти и дивотии, наложени в нашето образование са родени в български глави. От години образованието е просто предизборен лозунг и фалшив етикет, залепен на политическия ревер. Но образованието като политическа бухалка е новост, която вече плаши.
Не поставям на съмнение нуждата от смяна на професор Тодор Танев. Поведението му беше гротескно за заемания пост твърде отдавна. Един заложник на чужда образователна реформа е неизбежен грешник. Оставката стърчеше от джоба му от доста месеци. Та не премерените думи бяха почти перманентна част от неговата реторика. Поискаха му я в удобния момент – като вентил за трупано напрежение и сполучлив опит за отклоняване на вниманието от далеч по-тревожни злободневки.
Естествено приемам кандидатурата на Меглена Кунева за спорна и противоречива. Но кампанията срещу нейното избиране бе невиждана. Дори изсипаха внушения за съпоставимост с назначението на Пеевски! По-непросветен би останал с убеждение, че този избор е заплаха за държавната сигурност. По-наблюдателните, обаче, биха забелязали, че зад вълната от възмущение наднича опит за политическа дестабилизация през един спорен избор в един съсипан до слабост ресор. А тъй като образованието е поредната компетенция, за която българинът претендира, лесно се пали клада върху неговия гняв.
Всеки има своите очаквания доколко Кунева ще се справи. Няма да избяга нито от обвиненията на обществото, нито от съда на историята. Факт е, че новият министър ще бъде поредният заложник на чужди политически амбиции. Кунева е обречена най-малкото поради факта, че ще въвежда в изпълнение новия закон, за който отсега е ясно, че не решава фундаментални проблеми на българското образование.
Новият министър е дванадесетото име на шеф в образователното ведомство от началото на новото хилядолетие. Признавам, че по-голямата част от имената си ги припомних чрез Wikipedia. Почти всички са били еднакво безлични. Тодор Танев, Анелия Клисарова, Сергей Игнатов, Игор Дамянов, Владимир Атанасов, Димитър Димитров, при всеки от тях състоянието на образованието се влошаваше и затъвахме в празнодумие за неотложни реформи. Спестявам няколко имена на хора, които са оглавявали министерството по два-три месеца и няма как да бъдат оценявани. Единственият, който се помни с реформи е Даниел Вълчев. Но точно неговото управление се помни и с най-мащабната съсловна съпротива срещу статуквото в образованието. Стачка, който със своята мощ и масовост можеше да катализира още по-радикални реформи. Но бе загърбена, дори заклеймена от българското общество.
Ето това общество днес виртуално се бунтува срещу избора на един министър, но отказва да разбере и подкрепи учителските гласове за реформи извън козметиката на закона. Защото този закон няма да се справи с главоломния срив на мотивацията и знанията, с рухналата дисциплина и ежедневните психически и физически посегателства върху преподавателите, с превръщането на учителите в слаби и зависими чиновници, с порочния модел на финансиране, който поставя училища и хора на ръба на оцеляването. Ежемесечно медиите съобщават за инциденти с бити учители, ежегодна се срамуваме от резултатите на матурите, перманентно PISA ни мести към опашкарите по грамотност. След нито един от тези факти не чувам вълна от възмутени викове, не виждам кампания за обществен натиск. Простичко е: в тях има само злободневка, няма политика. А обществото продължава инфантилно да не разбира, че в политиката няма ни грижа, ни мисъл за качеството на образованието и грамотността на бъдещите поколения. В политиката винаги има материални интереси, никога духовни хоризонти.
Нищо добро не очаква образованието, докато обществото не разбере, че трябва да застане зад своите учители. Дотогава просветата ще изпълнява тъжната роля на политическа куртизанка. С извинение.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0/

Коментари

  1. не са важни отделните имена на министри, а системата е важнааааааа

  2. debelaka каза:

    Ловешките учители имаха изключителния шанс депутат от града да е един от вносителите на законопроекта. Някой може ли да ми отговори, понеже Иво не желае да го прави, как го използваха? Какви срещи проведоха с Корнелия Маринова, какви техни идеи и виждания пожелаха да бъдат отразени в него? Или кое да бъде променено и премахнато?

    Само когато се убедя, че някой наистина е направил това, тогава ще повярвам, че „ето това общество … отказва да разбере и подкрепи учителските гласове за реформи извън козметиката на закона.“

    П.П.: Г-жа Корнелия Маринова също може да отговори от кого и за какво е била търсена във връзка със законопроекта.

%d блогъра харесват това: