сеп. 22 2017

От Козлодуй до Свищов през римските градове Улпия Ескус и Нове

Прочетено694пъти

 Текст и снимки д-р Дарина Петрова

ТД“Стратеш“, Ловеч следвайки амбициозната си програма  да заведе своите членове до всички национални туристически обекти в рамките на всеки 2 – 3 години, проведе екскурзия в средата на септември до Козлодуй, Свищов и римските градове Ескус Улпия и Нове. Интересът беше голям. Участие взеха 50 души.
Потеглихме от Ловеч в ранна утрин и около 10 ч. бяхме първите посетители на кораба – музей Радецки на Дунавския бряг. Голямата ни група бе поканена за беседа в просторния, червен салон трапезарията на кораба,  който днес приютява чудесна експозиция, представяща историческите събития случили се там – копия от трите писма на Ботев, писани на борда на кораба, лични вещи, списък на 205 -те четници от всички краища на българските земи, карта на качването на четниците от 4 пристанища на р.Дунав. Беседата  с много исторически факти вълнуваше и събуди у нас чувство на признателност и национално достойнство. Посетихме и историческия музей на брега представящ в цялостен вид епохата, организацията и пътя на Ботевата чета, както и отзвукът от събитията до днешни дни. Водач там ни беше Николай Пачев, 78 – годишен, забележителен историк, посветил десетилетия на проучвания. В бяла капитанска куртка, сладкодумно и страстно той прикова вниманието ни с малко известни факти и професионален анализ.
   Следващата ни цел  беше  2000 години назад във времето – разкопките на античния, римски град Улпия Ескус край с. Гиген. Входът е свободен. Информация за града ни даде, винаги подготвеният ни водач, председателят на ТД“Стратеш“ Светослав Генков. Разходихме се по правите римски улици, сред впечатлящи каменни фризове и капители от храмовете на Капитолийската троица – Юпитер, Юнона, Минерва и голямата гражданска базилика. Там е намерена една от най-добрите многоцветни, подови, римски мозайки по нашите земи. На нея е изобразена сцена от комедията „Ахейци“. Реставрирана днес тя може да бъде видяна в Исторически музей – Плевен.

В късния следобед пристигахме в Свищов, градът на първото българско народно читалище„Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, първото театрално представление, първия освободен град в България, огнище на дарителски традиции в полза на народния възход,  както научихме от вещия ни гид Пети Доневски, бивш директор на Историческия музей, удостоен по случай 24 май през 2017 г. с приза: Достоен за Свищов“. На път за Къщата – музей Алеко Константинов видяхме много забележителни сгради, построени от дарители: Театъра и Читалището, Стопанската академия“Димитър А.Ценов“, Търговската гимназия, Часовниковата кула, изградена от майстор Богдан през 1763 г.Етнографския музей в Сладкаровата къща,  Свищовския манастир „Св.Св. апостоли Петър и Павел“, в който през 1813 т. Неофит Бозвели основава килийно училище. Историята е навсякъде. Виждаме и дома, в който е подписан през 1791 Свищовският Австро – Турски мир. Къщата музей Алеко Константинов и днес впечатлява с разположението си на високия бряг на р.Дунав, с красивата си градина и изискан европейски интериор. Дарена още приживе от писателя на Свищовска община за културни цели, днес тя е дом на неговото сърце. По време на руско-турската освободителна война там отсяда император Александър II. В нея се помещава канцеларията на свищовското губернаторство. Служители там са били Иван Вазов, Драган Цанков, Никола Живков, начело с Найден Геров, а 14 – годишният Алеко е бил писар в нея. На път за църквата“Св.Троица“ построена в 1867 от Кольо Фичето пресичаме елегантната градска градина, създадена няколко години след Освобождението от първия кмет на Свищов Димитър Анев. В нея е бюстът на Алеко, издигнат от  съграждани му още в началото на двадесети век. Наблизо е и уникалния паметик на дарителите, построен  през 2005 г. да почете делото на всеки, спомогнал за успешното развитие на града. Надписа на паметника гласи: На сърцатите дарители от признателни свищовци. Храм „Св.Троица“ е  шедьовър на  църковната архитектура от Късното Възраждане. Построен е от уста Кольо Фичето на най-високото място в тогавашния град. Интересни са двете въртящи се портални колони. В нея има много светлина от прозорци и витражи. Иконите в иконостаса са дело на свищовлията Николай Павлович, чието име носеше Художествената академия в София.

Привечер се отправяме към останките на античния град, военен лагер Нове край Свищов. Основан е през 45 г.н.е. на важен кръстопът на Траяновия и Крайдунавския път. Днес може да се види интересно решение на възстановка на щаба на легиона – Принципията, военна болница и баня. След приемане на християнството през V век Нове става епископски град. В обширната резиденция на епископа са разкрити голяма базилика и кръщелня. Там е намерена и изработена от фин мрамор менза сакра от IV век – свещена маса в църковния олтар.
  В лъчите на залеза се отправяме на север от Нове към парк „Паметниците“  – мястото на дебаркиране на руските войски през 1877 г. почетено с издигане на първите паметници в чест на загиналите тук 812 души още през 1878 със средства отпуснати от руския император. Периодично за кръгли годишнини се откриват нови мемориали и знаци, последният през 2007 г – светлинно лазерно шоу „От тук изгря свободата“ по повод 130 годишнината от освобождението на Свищов. Едно чудесно място за разходка и размисъл на брега на прекрасния Дунав.

Туристическата есен на ТД”Стратеш“ е в разгара си.
Предстоят походи на 20, 21, 22 октомври Западна Стара планина: Копренски водопади, изкачване на вр. Миджур, Лопушански манастир, Чипровски манастир, Чипровци. На 29 октомври „Зелена неделя“: Дряновски манастир; Пещерата „Бачо Киро“; Соколски манастир; АЕК „Етъра“; Батошевски манастири.

 

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d1%83%d0%b9-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d1%80%d0%b8%d0%bc%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b3%d1%80/

%d блогъра харесват това: