«

»

апр. 06 2015

Разпечатай това Публикация

От долината на розите до полята на лалетата

Прочетено1755пъти

ezikova604151Иво Райнов

Всичко започна още по тъмно.  Среднощна среща на стълбичките под Езикова. Като на сватба е.  Гъмжи от коли и екзалтирани хора.  Притесненията са уместни,  размера и броят на куфарите не съвсем. Бързо напълваме багажниците, а за пасажерите от Боаза (там ни чака мощна луковитска група) остава да товарят на последната седалка в автобуса. Автобусът бавно потегля под гора от махащи на изпроводяк ръце.

Два часа нощен сънлив преход за да се съмне в София,  където към нас се присъединява стария познайник Иван, нашият втори шофьор. Пътят до границата е кратък и някъде около 9.30 личният състав се строя за да получи лични карти и родителски разрешителни.

Напускане България по единично,  а аз,  бидейки първи на съседска територия,  посрещам новопристигналите с шеговития поздрав „Добро дошли у Сръбско“.  Всички са видимо успокоени,  дори тези,  които напускат за пръв път България. Влизаме в Сърбия със сняг и почти зимни температури, но в автобуса е горещо и заради доброто настроение.

Дълъг преход,  при който единственото разнообразие са почивките по бензиностанции,  където всички се втурват в луд лов на Wi-Fi.  Инстинктът за интернет е по- силен от потребностите от храна.  Затова всички като малки зомбита се вкопчват  в телефоните и трескаво превътат нюзфийда на фейсбук.  В ранния след обед стигаме сръбско-хърватската граница и получаваме поредната порция доказателства,  че сме на линията на два свята.  Сръбският граничар си проси сокче,  а хърватският служител ни проверява вежливо,  но формално (все пак вече сме евросъюзници) и ни пропуска на своя територия.

Привечер пристигане в Загреб и се настаняване в повече от сносен хотел.  Вечерта е кратка,  а героите уморени. Все пак намират сили за да претръшкат един близък мол и да запишат поредните няколко часа в Интернет приключения.
Вторият ден започва с ранна закуска и наситена програма. В автобуса слушаме представяне на Загреб и така и не разбираме,  дали сградите тук са от барока или от барака. Около обед сме в пещерата Постойна.  Чел съм много за този феномен,  дори съм преподавал за него,  срещата с природната красота надминава очакванията ни.

Приключението започва с щуро спускане с влакче, което се провира между тесни скали и ниски тавани. Възхищението достига своя максимум на дъното на „ямата“, където сладкодумен гид ни развежда между стотици възхитителни творения на природата и ни разказва факти и легенди. Сякаш сме попаднали в света на приказките,  заобградени сме от замъци,  кули и митични същества. Всеки вижда според фантазията си,  но всички сме единодушни във възхищението си и снимаме в захлас.

Излизаме отново с атракционното влакче,  но вече усещаме студа,  край пещерата е едва 5 градуса. Стопляме се в автобуса,  където днешния ден цари по- голямо веселие. Бързаме за Падуа. И си струва.  Макар и за два часа разходката ни показва типична италианска архитектура,  стари сгради и много южняшка шарения. Посещаване с наслада катедралата „Сан Антонио“, опитваме топка  сладолед,  а с вежливото гостоприемство на Тони Христов изпиваме и по чаша Cafe correco за да усетим истинския италиански вкус.

Някой не издържат на упорството на амбулантно търгуващите  мароканци и си купуват приставка за селфита,  както казват на сметка само за 5 Евро. Сефтосват я с нескончаеми селфи сеанси. Почти по тъмно се настаняване в подслоа ни за нощта. Хотелът е хубав и бързо грабва сетивата на всички.  Купонът започва,  утре приключенията продължават.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b0%d0%bb%d0%b5/

%d блогъра харесват това: