«

»

февр. 26 2014

Разпечатай това Публикация

Оригинално оръжие от Руско-турската война показаха в час по история в Езиковата

Прочетено1900пъти

26.02.14 клуб традиция1Успешен старт на беседите на клуб „Традиция“ в ловешките училища

Оригинално оръжие и облекло  от времето на Руско-турската освободителна война показаха вчера в час по история в Гимназията за чужди езици в Ловеч Ваньо Бочев и Марин Карапанчев, членове на регионалния клуб „Васил Левски“ към Национално дружество „Традиция“. Инициативата е на клуба и на община Ловеч по повод националния ни празник 3 март.

 Учениците от 11 клас видяха оригинална сабя, образец от 1883 г. Това е адютантска сабя, внесена от царска Русия през 1885 г. за офицерския състав в България, от едната й страна е изписано „С нами Бог“, разказа Ваньо Бочев.  Сабята е правена от немски оръжейник в Санкт Петербург.  Учениците докоснаха пушки, използвани по време на Априлското въстание,   парабелум (познат още като P08 или Люгер) –  немски полуавтоматичен (самозаряден) пистолет, разработен през 1900 г. от австрийския оръжеен конструктор Георг Люгер. Показан бе и оригинален ятаган, на който е изписано на арабски „Собственик Абдул Хамит, слуга на султана, 1812 г“. , както и по-ново оръжие – картечен пистолет.

Ваньо Бочев бе облечен в опълченска униформа, която е направена по образец на използвана в боевете на Шипка. Беше се окичил и с оригинален орден за храброст. Събираме всичко, което е свързано с миналото, с войните, които е водил българският народ, каза Ваньо Бочев. Оръжието, което се колекционира, е до Втората световна война.  Много уникални вещи са открити в стари къщи или пък са били захвърлени по тавани и мазета. Част от хората не оценяват какви ценни неща имат в домовете си, каза Марин Карапанчев.  Той разказа на младите хора, че регионалният клуб „Васил Левски“  е създаден в Ловеч през 2000г.  Той обединява хора, които се опитват да съхранят и популяризират положителните традиции в българската войска. Участват в различни възстановки на героични събития от миналото. Техните задачи са свързани и с патриотичното възпитание на младите хора.

Това, което показват членовете на този клуб, и това, с което се занимават, доказва отново, че историята не е учебник. Тя е начин, по който се отнасяме към това, което е било, каза Людмила Брънекова, учител по история в Езиковата. Пред учениците си тя посочи още, че историята не може да се учи наизуст, защото тя има смисъл, когато дава отправна точка да се оценяват събитията.  Людмила Брънекова показа книга на далечен фамилен родственик, проф. Борис Брънеков, „Действията около г. Ловеч през Освободителната война 1877/78 г.“ Книгата е излязла през 1928 г., но думите в предговора, написан от подп. Брънеков звучат актуално и днес: „Свят дълг на всеки добър българин, на всеки български град и село – да проучат развилите се събития в онова паметно време за тяхното освобождение като добър и светъл пример за подрастващата младеж“.

Единадесетокласниците на Людмила Брънекова често разговарят за това, че семейната история е част от общата съдба на нацията и затова правят проучване в своите фамилии. Иван Казашки например е научил, че далечен негов прадядо е бил казак, бил се е при преминаването на руските войски в страната ни и е бил тежко ранен. Една българка се грижи за него, а по-късно заради нея остава тук.  Разказът на Иван даде повод за интересен разговор с представителите на клуб „Васил Левски“  за мястото на казаците в руската армия.

Клубът ще  се срещне и с ученици от ОУ „Проф. Димитър Димов“ ,  от Природоматематическата гимназия и от СОУ „Св. Климент Охридски“ .

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%b6%d0%b8%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2/

Коментари

  1. Евромайдан каза:

    А кой ще каже на децата какво в действителност се е случвало в България през последните стотина години? За престъпленията на комунистите и техния човеконенавистен режим, за желязната завеса, лагерите, масовите преследвания и убийства, за държавна сигурност и наказването на всяка проява на свободомислие, икономическите и политически извращения в държавата България, за предателствата и финансовите фалити на България? За да осмислят учениците, че крушката си има опашка и как се стигна до настоящото положение. А за да не се нищи този период, се говори клиширано за неща отпреди това и за случващото се в периода след 1989 година. Изместване на темата в удобно за наследниците на Мирчо Спасов, Вълко Червенков, Гошо Тарабата и прочие национални предатели и българоубийци направление.
    П.П.: Казакът /вероятно просто някой бивш крепостен селянин/ е останал в България, за да стане свободен човек. Селяните в неговата държава придобиват право да се движат извън деревните си и право да им бъдат издадени лични документи едва след 1970 година. За лична частна собственост върху земята не е могъл и да си помисли в „свободна“ Русия.

  2. Shmatarok каза:

    Мисля, че сайта се нуждае от повече модератори…

  3. debelaka каза:

    „Членовете на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия (ГИДПСА) се обръщаме към вас като към хората, способни да решат проблема с този монумент. Целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на паметника на съветската армия, намиращ се в емблематичната Княжеска градина в центъра на София и неговото преместване на друго, по-подходящо място. Основните мотиви да искаме неговото премахване от сърцето на столицата ни са следните:
    Въпросният монумент е издигнат в прослава на армията на чужда държава, която обявява война на България на 5 септември 1944 г. и няколко дни по-късно окупира страната ни и насилствено възкачва на власт репресивен режим, обявен със закон за престъпен от българското Народно събрание през 2000 година. Този т. наречен „паметник” е издигнат през 1954 година от точно този наложен ни отвън режим по повод унищожаването на съпротивата на българския народ, известна като „горянско движение”, с основна цел с огромната си величина и размахан шпагин да оказва на всички българи „политическо-възпитателно въздействие”. Убедени сме, че в настоящия момент, когато България вече е свободна демократична страна, член на Европейския съюз, столицата ни не трябва да бъде доминирана от символ на насилие и заплаха.
    Всички европейски и цивилизовани страни имат на ключовите места в столиците си паметници, свързани с безспорни национални ценности, показващи тяхната национална гордост. Напротив, у нас на най-централното място се издига монумент, унижаващ българското национално достойнство. Към 1946 г. от съветски войници и офицери са убити 123 български деца, жени и мъже без от другата страна да има нито една жертва. Следват десетки хиляди невинни българи, избити без съд и присъда по време на репресивния комунистически режим. За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на окупационната Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция в огромни мащаби, както и половинвековно отклоняване от естествения път на демократично развитие и просперитет.
    Понастоящем, въпреки 24-годишната демократична история на България и решението на българското Народно събрание, т. нареченият паметник продължава да популяризира пропагандната лъжа на отречения минал режим, че Съветската армия е освободител, а не окупатор на България.
    Убедени сме, че е крайно време политическите партии да вземат решение относно проблематичния „паметник”. Ние и нашите съмишленици като български граждани не сме съгласни чрез този монумент от наше име да се изразява „благодарност” за нещастието, причинено на българския народ, както и да се пренебрегват решения на националния и местния парламент. Както посочихме по-горе, целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на монумента на съветската армия и преместването и съхранението му на място, където наистина да изпълни мисията си да напомня за миналия несвободен период от българската история, без да компрометира съвремието ни.“

%d блогъра харесват това: