«

»

окт. 29 2015

Разпечатай това Публикация

Олигарополис

Прочетено2987пъти

kalinajordanova406151Д-р Калина Йорданова

Настоящият текст предлага посока на мислене за настоящето на много български градове, в частност на Ловеч. Текстът е едно възможно обясние на политическите феномени в града и на устойчивите и повтарящи се модели на управление. Предлагайки по-широкия контекст на световната и националната история, материалът оставя пространство на читателя да открие приликите и разликите между глобални явления и особеностите на едно конкретно населено място.

Олигарополиси

Според политическия антрополог Брус Капфърър, основна характеристика на съвременната държава са политическите формирования, базирани на тясно свързани социални групи, които целят монопол и разпределение на икономическия ресурс на държавата, акумулиран от и жизененоважен за цялото й население. Тези групи обикновено са съставени от семейства, родове, приятелски кръгове или взаимозависими от бизнесите си хора. Капфърър смята, че държавата днес преминава през значима трансформация. Тази трансформация е от някогашната Веберова добре смазана държавна машина, в която властта принадлежи на правителството и се осигурява чрез легитимен монопол над данъците (под формата на приета от всички данъчна система)и насилието (в лицето на армията и полицията), към настоящата олигархично-корпоративна форма на дуржава, в която данъците са събирани паралелно с нерегламентирани налози като принудително членство в партии, контролиран и корпоративен вот или подкупи, а насилието не е само в контрола на държавата, но и в произвола на извън-държавни групи. Тази трансформация фрагментира държавата и я превръща в конгломерат от райони, които са в пряката власт на местни олигарси и вън от централизираното управление и закона. За разлика от националната държава, позната от 19 и 20 век и известна с йерархия, хомогенност на властта, прецизна бюрокрация и индустрия в полза на държавата, олигаро-корпоративната държава, се характеризира с пропускливост на границите, приватизация на обществения ресурс и държавните институции, и държавна индустрия в полза на частен или семеен интерес. Защо е възможно това?

Устойчивост на комунистическата номенклатура

В съвременната политология има съгласие, че устойчивостта на комунистическата номенклатура е един от основните фактори, които допринасят за трансформацията на дръжавата в олигаро-корпоративна структура. Какво означава това? За разлика от радикалната смяна на управлението в Чехия, Полша и Унгария, в България (подобно на Беларус и Украйна), гражданите толерират оставането на власт на своите комунистически апаратчици. ‘Пре-опаковани’ и продавани с етикет ‘социалисти’, и не задължително на видими ръководни позиции, тези кадри остават основни навигатори на държавното развитие. Ярък пример за такова преопаковане в световен мащаб е руският екс-комунистически лидер Генади Зюганов, който през 1995 г. печели с повече от 2 пъти пред опонентите си парламентарните избори в Русия. Преопаковането на номенклатурните кадри е подпомогнато и от зрелищното детрониране на дългогодишните лидери, между които най-силно впечатление прави екзекуцията на Чаушеску в Румъния. Тодор Живков също е показан по телевизията в момент на оставка и силно объркване, което произвежда заблуда за радикална смяна на властта. Отличителен белег на българската комунистическа номенклатура, който спомага за нейната устойчивост, е конформисткият й характер. Това означава, че в сравнение с Полша и Унгария например, българските комунистически кадри са много по-малко склонни към реформа вътре в партийните си структури и са мотивирани да задържи властта на всяка цена. Ето защо през 90-те години те и техните семейства твърдо отказват споделянето на властта с някой друг и приспособяването към изискванията на демокрацията. Това е причината, поради която в първите години на прехода в България политическият модел силно се поляризира: губещите биват абсолютно изключени от достъп до ресурс и политическо влияние, а спечелилите се стремят към абсолютна власт, смятат политолозите Джон Хигли, Джудит Кулберг и Ян Пакулски. В общини, където такава номенклатура установява трайно присъствие, а опозицията е прекалено фрагментирана и преливаща от една форма в друга, олигаро-корпоративният модел на управление получава идеални условия за развитие. От какво още са катализирани те?

Организирана престъпност

През 1995 г. собственик на българска банка пребива пред очите на персонала й един от служителите, защото последният е загубил 1.2 милиона долара в рутинна банкова операция. Банкерът и главно действащо лице в инцидента е бивш борец и член на влиятелна икономическа групировка. Само няколко години по-рано той печели от бизнес с крадени автомобили. Според журналиста Йово Николов, бивши спортисти, служители на Държавна Сигурност и представители на комунистическата номенклатура създават мощни структури на влияние, които приватизират публичния сектор и имат практически имунитет срещу евентуално съдебно разследване.

Бившите спортисти, най-често състезатели по борба, привлечени непосредствено преди 1989 г. за така наречения отбор на ‘олимпийските надежди’, са прикрепени към специална спортна рота в армията. След 1989 г. първият бизнес, към който тези спортисти се ориентират, са магистралите, по които печалбата идва от търговия с валута, проституция и обири на преминаващи турски гастарбайтери. Паралелни дейности са търговията с крадени европейски автомобили в бившия Съветски съюз, контрол над митниците, рекет (от 21 през 1991 г. броят на жалбите срещу рекет достига 629 през 1996 г.) и хазарт. По времето на правителството на Любен Беров (1992-1994) лицензите на няколко охранителни фирми, чиито служители са въпросните спортисти, биват отнети, но те се пререгистрират като застрахователни дружества. Техни консултанти стават бивши служители на Държавна Сигурност и Народна Милиция, които притежават банки и други дружества. В следващото десетилетие техните бизнеси възвръщат капитал по легален път и осигуряват недосегаемост на собствениците си. Някои общини стават по-гостоприемни за тези бизнеси, поради политическите свързаности на въпросните апратчици. Това гостоприемство парцелира държавата на райони с повече или по-малко олигаро-корпоративни структури.

Глобализация

Глобализацията е последният фактор на бързото развитие на олигаро-корпоративните форми и практики. Според антрополога Томас Ериксен, глобализацията действа в ущърб на държавата, защото поражда изкореняване и претопяване на местно значимото (навлизане на стоки, работна ръка, културни и политически влияния отвън), де-териториализиране на националното (либерализация на граничния контрол, собствеността и движението), релативизация на пространството (имейл, сателитна телевизия, електронен подпис), уеднаквяване на норми и ценности, и ускоряване на тези процеси чрез високите технологии. В този контекст олигаро-корпоративните форми и практики на управление се развиват много бързо, биват по-лесно подпомагани от международни свързаности, които не присъстват на местно ниво, но позволяват преразпределението на ресурс към близки лица и до най-отдалечената точка на света.

В заключение можем да твърдим, че комбинацията от тоталитарно минало, устойчивост на неговите кадри в пост-тоталитарния период и феномените на глобализацията, ние сме свидетели на развитието на олигаро-корпоративен модел на управление, който присъства и е забележим в различна степен в различните райони на страната. Склонността на гражданите да толерират в по-висока или по-ниска степен този модел зависи от тяхната чувствителност към ставащото около и с тях, способността им да го разберат и желанието им да участват в живота си.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%81/

Коментари

  1. В заключение можем да твърдим, че комбинацията от тоталитарно минало, устойчивост на неговите кадри в пост-тоталитарния период и феномените на глобализацията, ние сме свидетели на развитието на олигаро-корпоративен модел на управление, който присъства и е забележим в различна степен в различните райони на страната. Склонността на гражданите да толерират в по-висока или по-ниска степен този модел зависи от тяхната чувствителност към ставащото около и с тях, способността им да го разберат и желанието им да участват в живота си.

%d блогъра харесват това: