Община Ловеч представи становище по концепцията за ЗСУ на областно обсъждане

Прочетено1349пъти

Община Ловеч представи своето становище относно оценка на въздействието по концепцията на Закон за социалните услуги (ЗСУ). Това стана на 5 юли 2018 г. по време на обсъждане в Областна администрация Ловеч. Становището бе изнесено от д-р Димитър Димитров, директор на Дирекция „Образование, здравеопазване, култура и туризъм“ в Община Ловеч. (Виж отделно).

Обсъждането бе открито и водено от  Илиян Тодоров, заместник-областен управител. Новите моменти в концепцията за ЗСУ представи Снежанка Алексиева, директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане”.

B срещата участваха представители на общините, доставчици на социални услуги, представители на съвети на потребители от социални услуги и други.

СТАНОВИЩЕ на Община Ловеч

Относно: организираната от Областна администрация – Ловеч и Министерството на труда и социалната политика обществена консултация по реда на Раздел V от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието по концепция на Закон за социалните услуги и публикуван на Портала за обществени консултации и на страницата на Министерството на труда и социалната политика.

Към настоящия момент основният закон, който урежда социалните услуги в Република България, е Законът за социално подпомагане. В процеса на изпълнението му се установяват редица „дефицити“, поради което се наложи необходимостта от разработването и приемането на нов Закон за социалните услуги. Използвам възможността да благодаря на Министерството на труда и социалната политика за работата на екипа по изготвяне на Концепцията, в който взе участие и представител на Община Ловеч.

В сега действащия Закон за социално подпомагане социалните разходи са един от най-сериозните „дефицити“ и показател за отношението на държавата към гражданите и особено към хората в неравностойно положение (Пенсии, обезщетения за безработица, болест и майчинство, трудови злополуки, разходи за здравни грижи и социално подпомагане, семейни помощи и други целеви програми не са обхванати в единен закон).

Законът за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане не са адекватни на бързо променящата се социална среда и потребностите на хората. Текстовете в тях, касаещи предоставянето на социални услуги, не са добре регламентирани, а социалните услуги са съществена дейност, особено в малки общини със застаряващо население и промените в нормативната база са наложителни. Ролята на общините не е добре отразена. Сега действащите социалните услуги не са представени подходящо. Към настоящия момент част от крайно нуждаещи се лица са в списъци на чакащи за настаняване в определена услуга, без от това да произтичат каквито и да е ангажименти за развитие на мрежата от услуги. Не е регламентирано публично-частното партньорство в сферата на социалните услуги. Няма професионални стандарти за специалистите работещи в социалните услуги, което поражда сериозни проблеми при обезпечаване на системата с кадри, ниско възнаграждение, липса на стимули за професионално развитие и квалификация.

Считаме, че сериозен проблем е смесването на две системи: по отношение на социалното подпомагане и по отношение на предоставянето на социални услуги за уязвими групи.

Необходима е нова регулация в сферата на социалните услуги и социалното подпомагане, която да подобри достъпа до социални услуги за всички наши граждани. Да създаде условия за ефективност и качество в предоставяната подкрепа, да отрази постиженията и опита от последните 15 години активна практика в предоставянето на социални услуги, както и да осигури прилагането на стандартите на международните правни документи в тази насока – Конвенция за закрила на детето и Конвенция за правата на хората с увреждания.

Разработената от междуведомствената работна група към МТСП, Концепция към Закона за социалните услуги е добър документ, който прецизира статута и обхвата на социалните услуги като ключов инструмент за насърчаване на социалното включване. За първи път материята в областта на социалните услуги ще бъде уредена в отделен нормативен акт, в който социалните услуги са базирани на концепцията за активни мерки за развитие, включващи превенция, преодоляване на определени дефицити, развитие на специфични умения, овластяване и т.н. Ново дефиниране на социалните услуги като дейности, които се основават на специфичните потребности и индивидуална социална работа в подкрепа на лицата и които са насочени към определен резултат. По този начин ще се постигне по-голям ефект за потребителите и ще се осигурят възможности за разширяване на обхвата на ползвателите. Сегашният модел – социалните услуги да се свързват само със „сградата“ и мястото, в което се предоставят, не само не съответства на същността на социалните услуги, но и не позволява да се развиват по-иновативни форми на услуги, като например мобилните услуги. Голяма част от услугите са консултативни и те следва да могат да се извършват не само в определени „сгради“, както е сега, а и в домовете на лицата, в училища, в лечебни заведения и други, т.е. в близост до потребителя, а не задължително на място, което се квалифицира като социална услуга.

Обединяването на цялата материя относно социалните услуги в единен нормативен акт, независимо дали услугите се предоставят за деца или пълнолетни лица, ще позволи синтезирането и унифицирането й, което ще доведе до по-добро правоприлагане в тази сфера. С новия закон ще се създадат условия за развитие на услугите за всички възрастови групи.

Одобряваме въвеждане на по-добър подход за планиране на социалните услуги, основан на реалните потребности на областно и общинско ниво, но и в съответствие с националните приоритети. Чрез картографиране на услугите ще се постигне по-добро планиране и управление, както и разкриването на конкретни услуги, основано на обективни показатели. Подобно планиране на услугите ще гарантира, че развитието и предоставянето на услугите и усвояването на публичните средства ще се осъществява по ефективен и прозрачен начин, въз основа на реални нужди на населението, а не въз основа на интерес на общините и другите доставчици да развиват един или друг вид услуга. Картата на потребностите ще спомогне за определяне на минимален пакет от услуги, които следва да се предлагат за децата и пълнолетните лица във всяка една област или община. Това и новото дефиниране на социалните услуги ще позволят създаването на услуги на областно ниво, които да могат да обслужват потребители от различни общини, включително и чрез мобилна работа. Освен това, ще се определи минималният пакет услуги, за чието финансиране ще отговаря държавата. Ще се въведат механизми за контрол на географското разпределение на услугите на територията на страната. Това ще подпомогне по-равномерното разпределение на социалните услуги и достъпа на лицата до набор от услуги, съобразно техните специфични потребности.

Считаме за особено важно въвеждането на индивидуален подход чрез организиране на достъпа и предоставянето на социалните услуги в зависимост от индивидуалните потребности на лицата. Социалните услуги следва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да зачитат основните човешки права. Този принцип предполага и създаване на условия за осъществяване на избор от лицето в уязвимо положение, включително и в определянето на параметрите на услугата, която в най-голяма степен отговаря на потребностите му. Важно е и регламентиране на механизми за финансиране на една социална услуга от различни източници, както и определянето на случаите, в които социалните услуги, финансирани от държавата, ще се предоставят без заплащане от лицата.

Подкрепяме всички останали инициативи, като:

Създаване на законова основа за разработване на детайлни критерии и стандарти за качество на социалните услуги; Подобряване на контрола от страна на държавата по отношение на качеството на услугите и разходването на публични средства; Въвеждане на механизъм за оценка на ефективност и ефикасност; Подобряване на механизмите за организиране и управление на социални услуги с цел насърчаване на участието на неправителствените организации; Регламентиране в закона на основните права на потребителите на социални услуги, включително и отговорност при нарушаването им; Създаване на всички необходими законови предпоставки за развитие на междусекторни интегрирани услуги – дефиниране, начин на функциониране, взаимодействие между различните системи, финансиране, включително от различни източници, контрол, стандарти и т.н., както и регламентиране на статута на работещите в сферата на социалните услуги.

Важно е и след приемането на закона да бъде разработена и съответната подзаконова нормативна уредба, необходима за неговото прилагане.

Считаме, че въпросите, които имат нужда от допълнително обсъждане и прецизиране са свързани с предвидените нови правомощия на общините, по отношение приемане на молби за ползване на социални услуги и необходимостта от изготвяне на първоначалната оценка за насочване към услугите. Това предполага изграждане на допълнителен административен капацитет на местно ниво. Друг важен въпрос е въвеждането на квоти за ползването на социални услуги като нов механизъм, който е необходимо да се конкретизира и доизясни.  Същото се отнася и по отношение на принципа на общинското и областно планиране на социалните услуги, които ще бъдат финансирани от държавния бюджет. Необходимо е и ясно становище от страна на Министерство на финансите, по отношение на предвижданата възможност за смесено финансиране на услугите и как ще се формира и отчита бюджета им, за да имат устойчивост.

Корнелия Маринова

Кмет на Община Ловеч

Вашият коментар:

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d0%ba/

2 коментара

  1. Становището за перцепцията
    на ЗъСъУ и на концепцията,
    за оценка на въздействието,
    методологията и взаимодействието,
    с псевдоуправленски сноби,
    с дефицити в дълги скоби,
    за транссоциална регулация,
    на субкултурната хиперфорация,
    за развиване на делегирани колектори
    към екстензорните ни рефлектори!
    Важното е да са вечно други
    дефинициите и социалните услуги!
    Да функционираме с картиран такт,
    в единен нормативен акт!
    Туй са ни общинските захлебности –
    индивидуално специфичните потребности!
    (да река след толкоз труд:
    ирония е, не съм луд)

  2. От всичкото „бла-бла“ , разбрах, че някои хора, с нетърпение очакват, да се увеличи „административния капацитет на местно ниво“ !
    И че хората с увреждания и не само, ше тичат да подават „Молбички“ . Надявах се, че този унизителен формат на документ, е редно да отиде в забвение., но уви – не би!

%d блогъра харесват това: