Няма място за мечтатели, там където животът е удобен и спокоен

Прочетено3584пъти

Иво Райнов

Мой приятел сподели, че все по-силно иска да се махне. Даже разглеждал възможности в Германия и Италия. Човекът е куражлия, биткаджия от младите си години. Хвърлял се е смело в много авантюри и бизнес начинания. Имал е невероятни върхове, преживял е и неочаквани житейски спадове.

Много от познатите го определят като мечтател, понякога дори наивен мечтател. Заради детската вяра, че доброто непременно побеждава, а светът се променя лесно, стига да го обясниш на хората и да имаш доблестта да ги водиш.

Много пъти си е чупил главата и не се е отказвал от кредо и житейска мисия. До вчера.

Каза ми, че е време да живее собствения си живот, защото го е преполовил. Достатъчно е живял за другите. Не е от хората, които се отказват лесно, но снощи ми звучеше уморен. Не става дума за физическа умора, споменах, че е посветил съзнателния си живот на битките.

Долових отегчение от хората.

Същите, за които вярваше, че са готови да следват добрата кауза стига да припознаят достоен да ги води. А хората не са герои, смъртни са. Държат да са на плюс от живота, дори потънали в измамната илюзия, че печелят. Хората следват вятъра, силния, удобството. Хората не въстават за несигурни каузи, които и да се случат ще е утре, другиден, някога… Хората са усвоили умението да бъдат кръгли пирони в кръгли дупки. Не обичат, нито квадратните пирони, нито усилието да се напасват в квадратни дупки.

Светът не е за мечтатели, зареяни в идеалите. Поне не на юг от 44-я паралел и 22-я меридиан след Гринуич. На тези географски ширини светът е удобен за хората, които умеят да почитат облечения във власт и червивия от пари. За подмазвачите и нагаждачите, за наведените и послушните.

Моят приятел казва, че те нямат морал и съвест. Безусловно е така, но удобство не се купува с морал и не се поддържа със съвест. Има хора, за които дори удобството е недостижимо, но пък се радват на спокойствие. Мечтата на страхливците.

А знаеш ли, братче, що народ умира от страх. Живее по-ниско от тревата и по-тихо от тишината. Незабележимо, почти невидимо. Хората, достигнали удобството или спокойствието от живота не следват никого. Не обичат героите, успелите, приказливите. Не си лягат с каузи, не се събуждат с бунтарски вълнения. Несправедливо е да бъдат наричани предатели. Те никому нищо не са обещавали. Не са се вричали да следват, не са давали обет да вярват. Те си купуват удобство и спокойствие като се разграничават от мечтателите, като се доверяват на манипулации, като свиват душиците си и в най-тесните рамки.

Хората не са такива от вчера и изобщо няма да се променят още утре. Този свят е за прагматици, не е за мечтатели. Не мисля, че светът в Германия или Италия е кой знае колко по-различен. Да, със сигурност житейското удобството там не се добива с подлизурство, а спокойствието не се заплаща със страх. Но несъмнено и там бунтарите са недолюбвани, а животът не е арена за герои.

Всеки има право да изживее удобно и спокойно живота си. Всеки решава кой сценарий му харесва повече – този у нас или онзи зад граница. Не е тъжно, че рано или късно бунтарите се сещат, че трябва да поживеят и за себе си. Тъжно е, че заминават да търсят щастието другаде. Така рискуваме някоя сутрин да се събудим съвсем без бунтари, дори и за цвят. Чак тогава няма да има зад кого да се подредим, ако ни се прииска да следваме каузи. Ей тъй за разнообразие от отегчително удобния и безметежно спокойния живот, който сме си подредили.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d1%82%d0%b0%d0%bc-%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2/

3 коментара

  1. В Ловеч всяка кауза е загубена

  2. Наистина

  3. Щом дори най-твърдоглавите мечтатели стават песимисти, значи градският дух е мъртъв.

%d блогъра харесват това: