Новата политика за дигитализация в българското образование: Формиране на работеща политика или модерен PR

Прочетено1550пъти

д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

Безспорен е фактът, че средната възраст на учителите в Европа е висока. Готови ли са учителите от поколението BBC /Born before computers/  да се срещнат с децата на петте /седемте/ екрана?

Европейска конференция „Европейските образователни синдикати за активизиране използването на ИКТ за общото и приобщаващото образование“ сподели информация, че технологиите не се използват на системно ниво и има несъответствие между обучението и реалността. Установено е, че бъдещите учители не са подготвени за използването на ИКТ в образователния процес.

В Сърбия обучението по ИКТ на бъдещите учители не е застъпено, в Германия използването на ИКТ не е регламентирано, в България използването на дигитални умения се свежда до първични знания за аудио-визуални технологии в рамките само на няколко академични часове.

Какви ключови компетентности трябва да имат младите учители за училището на бъдещето?

Бъдещите учители трябва да имат подходяща среда, в която да могат да се обучават – интерактивно пространство за използването на тези технологии. Класната стая на бъдещето включва интерактивни дъски, лаптопи, таблети, фаблети, смартфони, програмируеми дронове, роботи др. Такова оборудване за обучение на бъдещите специалисти във висшите училища е въпрос на финансови средства и до определена степен е проблем за всички европейски страни. Все още преподаватели във ВУЗ изпитват страх да използват ИКТ или не могат да се справят добре с тях. Крайно наложително е в университетите да бъде създадена и осигурена подходяща среда, а преподавателите трябва да търсят и прилагат нови стратегии за обучение с ИКТ. В Португалия 36% от студентите се обучават вече по нови програми по обучение.

Каква е ситуацията в България?

Обучението по ИКТ за всички учителски специалности е по-скоро очакване, отколкото реалност. Изключение са само обучаемите по компютърните педагогически специалности. Знанията и уменията на завръщащите учители се изчерпват в способността им да презентират или за базова работа с компютър, като повечето от уменията педагозите притежават още на входа на своето обучение. Наличието на интерактивна среда във висшите образователни институции безспорно е огромен проблем за този тип обучение. Целеви държавните средства за интерактивно оборудване разбираемо не съществуват, а за много ВУЗ-ове този акцент в обучението не е приоритет. Българските преподаватели, подготвящи учители, не са ентусиазирани и подготвени повече от европейските си колеги в ползването на ИКТ стратегии за обучение?

Настоящият преподавателски състав в средното образование е с висока средна възраст от 56+ години, възраст, която кореспондира с известна доза страх от използването на ИКТ технологиите, както и с липсата на мотивация за използването им.

Дигитализацията на българското образование се разделя на административна и методическа. И за двата вида липсва ясен регламент за нейните компоненти и срокове за въвеждане.

Административната дигитализация би спасила българския учител от огромната бумащина, с която ежедневно се сблъсква. Тя включва: електронни дневници; електронни ученически картони; дигитални протоколи за обмен на информация с МОН, РУО, други институции и с родителите на учениците. През новата учебна година образователните институции биха могли да въведат електронен дневник по преценка на педагогическите колективи, като през следващата това ще стане задължително за всички.

Все още липсва изградена електронна платформа, която, ползвайки базата на МОН – Админ, да предоставя базата данни и да оптимизира интензивния административен обмен. Такава платформа бързо трябва да бъде създадена от МОН, за да започне административната дигитализация, станала традиционна за много европейски образователни системи. За тази платформа, която ще ползват всички образователни институции, ще трябва да бъдат осигурени и целеви финансови средства.

Методическата дигитализация или ползването на новите технологии са брандът на училището на бъдещето. За да се превърнат днешните учители в учители на бъдещето, трябва да бъде заделен достатъчен финансов ресурс за реализирането на интерактивна среда в образователните институции и за квалификация на педагогическите специалисти. Мотивацията на учителите за работа в интерактивна среда е важно условие, което трябва да се случи с подходящите квалификационни обучения, които биха помогнали за преодоляване на страха от новите методи и технологии, както и за тяхното интегриране в преподаването на учителите. Забраната за ползването на смартфони в клас, която у нас не е безспорен императив, все повече се определя като отживелица. Практиката в Европа налага процесът да се обърне така, че работата със смартфоните трябва да стане възможност за активно учене и контролирана комуникация.

В информационния регистър на МОН за одобрените обучителни програми е видно, че от 2989 програми 407 са насочени към ИКТ компетентности, което показва интерес и необходимост от предоставяне на обучения с приоритет дигитални способности. Българските учители, като най-ниско платени в ЕС, са най-затруднени да отделят лично финансиране за дигитални компетентности и затова държавата трябва да задели допълнителни целеви средства за този важен процес. Общите средства за квалификация на педагогическите специалисти сега не са достатъчни и затова са необходими целеви средства за фокусирана дигитална квалификация на всички педагогически специалисти.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a/

%d блогъра харесват това: