«

»

Ное. 28 2012

Разпечатай това Публикация

Нима измихме кръвта от спомените!

Прочетено1383пъти

Иво Райнов

Преди 70 дни едно момиче бе разстреляно брутално пред нощен клуб „Илит“. Ужасно бързо забравяме. Затова напомням тази гадост. Къде изчезна онзи гняв и писък за справедливост?  Толкова енергия, вложена във виртуални групи и фейсбук кампания изтекоха по жиците на мрежата. Местни политически бабаити се надпреварваха да искат оставки и наказания.  А после кротко и примирено замълчаха.

Какво се промени 70 дена след идиотското убийство на едно невинно момиче? Кой е сигурен, че сред нас не се движат други психари със служебно оръжие в якето? Станахме ли по-спокойни, когато изпращаме децата си на нощни развлечения? Спряха ли да продават психическа зависимост в нощните клубове?  Съмнявам се, че някой има утвърдителни отговори!  Страхувам се, че утре можем да се събудим, убодени от поредния ужас на някоя дефектирала система!

Точно преди два месеца момче наръга съученик в ловешка гимназия. Няколко дни водихме трескава борба с агресията и смазаната училищна дисциплина. Що лекция се изнесе, що мерки се набелязаха. Всуе! Направихме ли по-сигурни училщата? Какво променихме, за да сме по-спокойни за живота и здравето на децата?  Убедени ли сме, че в някоя раница не се крие ножа, който да укървъви утрешния ден?  За мен системата е същата и  се страхувам, че може да плачем още по-скръбно, от нов удар пробол  безразличието ни.

Нали, по дяволите, сме родители и граждани с права и претенции! Нали крепим полиция, образование, изпълнителна власт със своите данъци! Купихме ли спокойствие за своите пари? Поискахме ли реформи и отговорност от тези, които не могат да опазят децата ни? В тази шибана държава властта не милее за живота и здравето на гражданите! Властта и институциите няма да се променят по собствена воля. Те са като свински черва – навързани в далаверата, хлъзгави в отговорностите и безразлични към всичко, което не ги пълни. За тях Ивелина и Васко са статистика. Ежедневни инциденти в една  деморализираната и разкапана балканокрация.  За нас, обаче, са, деца, приятели, съученици, познати  или просто хора, заслужаващи съдбата, която пожелаваме на нашите деца, приятели, съученици, познати.

Колко помъдряхме за тези два месеца? Получихме ли прозрачност, контрол и гаранции от мухлясалите институции?  Напротив, дори забравихме да питаме какво се случва с убиеца и с кандидат-убиеца! Ей така от чувство за справедливост.

Всички сме учили за амебата. Тя е просто едноклетъчно. Реагира само на убождане. Хора сме, но си приличаме удивително в реакциите. Независимо, че сме на върха на еволюцията и се гордеем със способността да чувстваме и мислим!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%bc%d0%b5-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/

%d блогъра харесват това: