«

»

февр. 20 2015

Разпечатай това Публикация

На 23-ти февруари, точно преди 100 години е създадено ловешкото музикално дружество “Кавал”

Прочетено2884пъти

kavallch2002151Подготвено от Радка Рашева

1915, 23 февруари

Създадено е музикално дружество “Кавал”. Дълголетна е музикалната традиция на ловешкия край. Песента е ечала по кривите и тесни сокаци на китния Вароша, съпътствала е жителите му в делник и празник. Градът е вдъхновявал не един народен певец да възпее самобитната му хубост в песни като “Де ги ди Ловеч хубав град”, “Бяла Анаста”, “Хубави моми ловчанки” и много други.

Допирът на малкия провинциален градец до постиженията на световната класическа музика се свързва с появата на първите военни духови оркестри у нас. В годините след Освобождението в града ни се подвизават чешките капелмайстори Август Ципел, Вилиам Скарлан, Алоис Мацек и Франц Щрос.

През 1882 г. от Крондщад цялото семейство на аптекаря Фридрих Гут се преселва в Ловеч. Той открива аптека в града, а съпругата му Мария се сдобива с второто по онова време пиано в Ловеч.Три години по-късно (1885 г. ) ражда синът им Виктор, посветил големия си талант и краткия си живот на музикалното изкуство.

През 1889 г. за учител по музика в Ловеч е назначен руския емигрант Александър Шулговски. Той единствен от предшествениците си полага усилия за нотното ограмотяване на своите ученици. Неговото име се свързва със създаването на първия оркестър от двадесетина ентусиазирани ловешки музиканти, които късно вечер с вдъхновение репетирали под мъждукащата светлина на газени лампи.

Безспорни са заслугите на учителя по пеене в петокласното мъжко училище “Йосиф I” – Панайот Пипков. Музикант със солидна подготовка, притежаващ завиден педагогически похват и организаторски умения той разпалва в сърцата на учениците си любов към музиката и музикалните инструменти.

Под вещото му ръководство се създават ученически църковен хор при църквата “Света Богородица”, училищен хор и камерен оркестър в Ловеч.

През 1901 г., в една от класните стаи на училището, под майсторското му перо се ражда и прозвучава за пръв път химна “Върви народе възродени”. Тук той композира редица песни и написва детските оперети “Щурец и мравка” и “Деца и птички”.

Трима от най-талантливите ученици на Панайот Пипков – Евстати Павлов, Виктор Гут и Матьо Терзиев успяват да получат музикално образование в чужбина. По време на една ваканция през лятото на 1909 г. тримата младежи подготвят и представят на ловешка сцена фрагменти из опери на Верди и Бизе. Така с повечко ентусиазъм, отколкото професионализъм те полагат началото на музикално-сценичното изкуство в града ни.

В края на 1911 г. умира Матьо Терзиев, а година по-късно в боевете при Чаталджа е убит Виктор Гут.

kavallch2002152Останал сам, Евстати Павлов привлича около себе си млади, даровити музиканти и на 11 март 1912 г. пред възторжената ловешка публика, за пръв път от край до край прозвучава операта “Камен и Цена” от Кауцки-Иванов. Две години по-късно самодейците представят и операта “Тахир Беговица” от Димитър Хаджигеоргиев.

Успехът на тези първи оперни постановки вдъхновява идеята за създаване на музикално дружество “Кавал” през 1915 г. Появата му обединява творческия потенциал на ловешките самодейци и повдига нивото на организираната музикална дейност в града.

За съжаление Първата световна война слага край на този летящ старт. На фронта заминават много от ловешките оркестранти и хористи, и като че ли музикалния живот в града замира. Едва през април 1922 г., по инициатива на неговия председател Димитър Василев и желанието на своите ревностни членове, дружеството възобновява дейността си.

Същата година на 25 юли е утвърден устава на дружеството от Министерството на народната просвета. Първото настоятелство е в състав: Тотю Ганчев – председател, Димитър Терзиев – секретар, Васил Димитров – касиер, Димитър Ненов – домакин и Камен Луков – член. За патронен празник е определен 6 май (Гергьовден). Събитието е ознаменувано с повторното представяне на операта “Камен и Цена”. Година по-късно самодейците изнасят оперите “Болният учител” от маестро Георги Атанасов, под диригентството на Димитър Терзиев и “Деца и птички” от Панайот Пипков, под музикалното ръководство на Евстати Павлов. Една след друга следват постановките на “Нощен лагер в Гренада” от Кройцер, “Селски пазар” от Бордез, “Кармозинела” от Холендер” и “Елвира” от А. Тони. Многократно представяна и пожъналата невероятен сценичен успех е и украинска оперета “Наталка Полтавка” от Артемиев.

В края на 1928 г. с тридневни тържества в Ловеч дружество “Кавал” отбелязва стогодишнината от смъртта на Лудвиг Ван Бетховен. Програмата е подготвена от Евстати Павлов и Камен Луков. Концерта е изнесен цели шест пъти, а общия приход от него, според касовата книга на дружеството е 22,469 лв. През 1931 г. към дружеството е създаден мъжки хор с диригент Данаил Василев. Същата година е представена и композираната от него детска оперета “Дванадесетте лебеда”.

На 30 януари 1932 г. дружеството организира грандиозно честване по повод двадесетгодишната музикална и обществена дейност на диригента Евстати Павлов. Събитието е отбелязано с премиерно представление на операта “Хаджи Мурат”. Оркестъра е дирижиран от самият юбиляр, а участници в постановката са Димитър Терзиев, Тодор Каракановски, Милена Баръмова, Йорданка Павлова, Атанас Денев и др. Публикуван е юбилеен лист със сведения за живота и дейността на Евстий Павлов в тираж от 1000 броя.

През 1930 г. дружеството основава дарителски фонд за набиране на средства, необходими за построяването на музикален дом. Спомоществуватели на идеята са видни ловешки семейства. В продължение на 26 години музикалното дружество “Кавал” подготвя и представя около 40 оперни постановки, изнася над 30 симфонични концерта и има стотици по-малки изяви, както на ловешка сцена така и в редица градове из страната. Под майсторската диригентска палка на Евстати Павлов, Камен Луков, Иван Иванов, Данаил Василев и Емануил Димитров оживяват оперите “Гергана” и “Самодивско изворче” от маестро Атанасов, “Запорожец зад Дунава” от Артемовски, “В циганския лагер” от Вилсон, “Уляна” от Стеценко и др.

През 1948 г. музикално дружество “Кавал” формално преустановява сценичните си изяви и дейността му се поема от самодейния състав при Читалище “Наука” гр. Ловеч.

         Изв. на истор. музей Ловеч. Т.2. Ловеч, 1996,          

                                             с.137-145.

 

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bd%d0%b0-23-%d1%82%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%b2%d1%80%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%82%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-100-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b5-%d1%81/

Коментари

  1. PREDI 100 GOD SE E SAZDAVALO, A SEGA SE UNI6TOJAVA VSI4KO !!!!

  2. Мисля, че и вуйчо ми Пенчо Иванов е участвал. Той ме е учил и да свиря на цигулка.

  3. ВЕЧНА ПАМЕТ на ВСИЧКИ ТЕЗИ ДОСТОЙНИ ЛОВЧАЛИИ ! РОДНА ПЕСЕН НАС НАВЕК НИ СВЪРЗВА !

  4. JOE каза:

    Като източник на материала е посочено- Известия на исторически музей Ловеч. Т.2. Ловеч, 1996, с.137-145. Коректността изисква да добавя името на автора. Казва се Гено Василев-уредник в музея. Заглавието на неговото оригинално проучване е „Из историята на Музикалното дружество „Кавал“ в град Ловеч“.

%d блогъра харесват това: