Ное. 06 2017

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА: „100 ГОДИНИ ОТ БОЛШЕВИШКИЯ ПРЕВРАТ В РУСИЯ И ВЛИЯНИЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ“, Ловеч, 11-12.11.2017 г. /събота-неделя/

Прочетено414пъти

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:  „100 ГОДИНИ ОТ БОЛШЕВИШКИЯ ПРЕВРАТ В РУСИЯ И ВЛИЯНИЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ“, Ловеч, 11-12.11.2017 г. /събота-неделя/
Организатори: Община Ловеч, Антон Тодоров, политолог, Тома Биков, политолог
Място на провеждане: Читалище „Наука – 1870 г.“

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА
Програма за 11 ноември 2017 г., събота
Откриване на научната конференция – 10.00 ч. от кмета на Община Ловеч Корнелия Маринова и Цветан Цветанов, председател на ПГ на ПП ГЕРБ
Начало на научната конференция – 10.30 ч.

Модератор – Антон Тодоров

1. Иво Маев, политолог – 10.30-11.10 ч.
Тема: Болшевишкият преврат като узаконяване на престъпни кланове
Основни тези:
Кратък преглед на криминалния произход на болшевишките лидери.
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

2. Антон Тодоров – 11.10-11.50 ч.
Тема: Съветският шпионаж в България, 1919-1944 гг.
Основни тези:
След болшевишкия преврат през 1917 г. Москва започва активен износ на тероризъм и революция, а след 1919 г. България става истински полигон на масиран и неотслабващ съветски шпионаж. Повече от четвърт век Коминтернът (отдел „Международни връзки“), съветското военно разузнаване (ГРУ) и съветското външнополитическото разузнаване (ВЧК, ГПУ, ОГПУ, НКВД, НКГБ) подготвят, финансират и инфилтрират на територията на страната ни стотици свои агенти, организирани в разузнавателни и подривно-терористични групи. Разрушителната дейност на съветския шпионаж в България има характера и мащабите на истинска терористична тайна война. Дейността на съветската агентура в периода 1919-1944 гг. е една зловеща история, обагрена с много кръв, с подготовка и изпълнение на много убийства, тероризъм и атентати. Какви са целите на съветския шпионаж в България през този период? Кои са предателите-съветски шпиони в България в периода 1919-1944 г. и как се превръщат в такива? Каква е системата за техния подбор, вербовка, подготовка и инфилтрация в България? Кои са кадровите служители на Коминтерна, ГРУ и различните структури на съветското външнополитическо разузнаване, участвали в подготовката и разгръщането на безпрецедентна терористично-подривна тайна война срещу българската държава и нация?
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

Кафе-пауза – 11.50-12.00 ч.

3. Христо Христов, журналист – 12.00-12.40 ч.
Тема: Съветското влияние върху Държавна сигурност
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

Обяд – 13.00-14.00 ч.

4. Тома Биков, народен представител от ПП ГЕРБ – 14.00-14.40 ч.
Тема: Идеологически и цивилизационни аспекти на болшевишката революция
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия
Основни тези:
Руската империя между Европа и Азия – източната парадигма на Иван Грозни и западната парадигма на Петър I
Болшевишката революция като силово озападняване Русия – произход и цели на комунистическата идеология
Неуспешният опит за осъществяване на комунизма – от революцията до НЕП
Краят на революцията и изграждането на съветската империя – идеологическият сблъсък между Сталин и Троцки – императорът срещу революционера

5. проф. дин Людмил Спасов, историк – 14.40-15.20 ч.
Тема: Болшевишкият преврат, Коминтерна и влиянието им върху балканската и българска външна и вътрешна политика
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

6. Янко Гочев, историк – 15.20-16.00 ч.
Тема: Терористичната активност на просъветскте чети и бойни групи в България (1941-1942 г.)
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

Обща заключителна дискусия за деня – 16.00-16.30 ч.

Програма за 12 ноември 2017 г., неделя
Модератор: Тома Биков
Начало – 10.00 ч.

7. проф. дин Лизбет Любенова, историк, Институт за исторически изследвания при БАН – 10.00-10.40 ч.
Тема: Бялата емиграция в България
Основни тези:
Така наречената „руска емиграция” всъщност по етнически признак в по-голямата си част е украинска. Болшевиките използват терор за етническо прочистване на Украйна и физическо унищожаване на армия и интелигенция.
У нас идват военни формирования, учени, лекари, артисти, писатели. Някои от тях работят после в Софийския университет (П.М.Бицилли), основават Свободния университет (днес УНСС) (М. Г. Попруженко). Не са малко и духовните лица, които са на пълна издръжка от Св. Синод на БПЦ (Д. Царицински, Серафим Соболев). Други предпочитат вместо да се адаптират, да станат болшевишки агенти (Ервин Д. Грим). Тази група се увеличава през Втората световна война. Знаково е участието на Софийския митрополит Стефан (после Екзарх) като председател на Комитета на руските бежанци. След навлизането на Червената армия част от руските емигранти напуска страната и бяга на Запад, други остават и преминават през лагерите в Белене (синът на граф Игнатиев), трети стават доносници на съветските репресивни служби (княз Ратиев, Вс. Шпилер, Серафим Соболев).
Такава е сложната съдба на бежанците, прогонени от болшевиките по време на Октомврийската революция в Русия.
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

8. доц. дин Даниел Вачков, историк, Институт за исторически изследвания при БАН – 10.40-11.20 ч.
Тема: Финансово-икономическите измерения на съветската окупация в България 1944 – 1947 гг.
Основни тези:
Разходи на България по издръжката на съветската армия и участието й във войната в заключителната й фаза на страната на победителите (без да е призната за такава), са колосални – около 133 млрд. лв. Като най-разорително за българското стопанство се посочва изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението. То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване. Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза.
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

9. доц. Лъчезар Стоянов, историк, Нов български университет – 11.20-12.00 ч.
Тема: Болшевишкият преврат, Ленин, съветската държава и Коминтерна
Основни тези:
В доклада се разглежда политиката на Ленин за практическо реализиране идеите на Маркс за изграждане на комунистическо общество. За целта, опирайки се на специфичните руски традиции, той създава специфичната съветска тоталитарна държава като инструмент за налагане на болшевишката власт над народите от рухналата Руска империя. Следвайки марксовият постулат за неизбежността на Световната пролетарски революция изгражда Коминтерна като неин щаб. В доклада се проследява и ролята и динамиката във взаимоотношенията между тези две институции пряко подчинени на болшевишкото ръководство.
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

10. проф. Евелина Келбечева, историк, Американски университет в България – 12.00-12.40 ч.
Тема: Голямото фалшифициране на болшевишките престъпления – оста Москва – Париж
20 мин.доклад, 20 мин.дискусия

Заключителна дискусия – 12.40-13.00 ч.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0-100-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%be/

%d блогъра харесват това: