«

»

авг. 16 2017

Разпечатай това Публикация

Малкият Белоградчик от бедния северозапад упорито се разхубавява

Прочетено276пъти

Иво Райнов

Белоградчик впечатлява още на първата среща. Сещам се за каламбура, който четох при проверката на тазгодишните матури по география. Белоградчишките скали кандидатствали за новите 7 чудеса на света, но понеже не се класирали сред тях ги обявили за осмото. Въпреки, че не е така скалите са истинско природно чудо, което възхищава още от първия поглед.

Като човек, който е идвал над 50 пъти в Белоградчик през последния четвърт век съм заситен с природната красота на града. Въпреки това всеки път намирам нещичко, което да ме впечатли. През последните 6-7 години станах свидетел на почти пълното обновяване на града. Белоградчик е един от най-хубавите примери за смислено поискани, защитени и похарчени европейски пари.

Започна се с ремонт и модернизация на всички училища и детски заведения. След това се извърши цялостен ремонт на читалището, което сега разполага с обновен, комфортен и топъл салон за кинопрожекции, театрални представления и събития.

Сега се извършва мащабен ремонт на сградата на общината. Построена бе многофункционална спортна зала с прилежащи тренировъчни игрища, пригодени за занимания и при зимни условия. Стадионът бе буквално преобразен и превърнат в кокетно футболно съоръжение. Над 80% от улиците бяха преасфалтирани и в момента движението в града е наистина удобно. Най-много средства са вложени в туристическия комплекс на Белоградчишките скали и Калето.

Направени са подходи и наблюдателни площадки, а обезопасени стълби отвеждат до най-високите места, откъдето гледката спира дъха. Пред Калето е изграден практичен посетителски център със зрителска трибуна, която открива великолепен изглед към крепостта. Направен е голям паркинг, който да поеме натоварения трафик от туристическите посещения. Рехабилитирана е и пешеходната алея към природо-научния музей, по която също са създадени наблюдателни площадки към комплекса на Белоградчишките скали. Всичко това за сума, която не достига дори 50 милиона. Нищо излишно, всичко направено е уместно, нужно и с пряко отражение върху живота на хората и развитието на туризма.

През 2008 година тук отвори врати луксозният спа хотел „Скалите“, финансова инвестиция на „Елаците-мед“. Собствениците на хотела съчетават отлично луксозната настанителна база с природните дадености или новопридобитите удобства на града. Модерната спортна база привлича различни отбори на подготвителни лагери, а отскоро естествената сцена на Калето превръща града в културна столица поне за десет дена. С финансовата подкрепа на „Елаците-мед“ тук вече две години се провежда оперен фестивал като в Белоградчишката крепост Софийската опера и балет представят десетина спектакли. Оперните и балетните представления се радват на силен интерес, билетите се разпродават бързо, а градът се изпълва с посетители, дошли специално за фестивала.

През последните години бяха построени много къщи за гости и започнаха интересни предприемачески инициативи. От известно време близо до Белоградчик функционира екоселище, а от тази година добива голяма популярност детският скаутски лагер в село Стакевци. Малко преди миналата Коледа отвори врати нов сръбски ресторант „При Иван“, който освен със вкусната кухня впечатлява с изключително гостоприемното отношение към посетителите. Отворете фейсбук страницата на ресторанта и ще се впечатлите от изключително милия начин, по който собственикът Иван благодари на всички са посещенията и похвалните отзиви.

Един чудесен пример за старанието Белоградчик да изглежда приветлив е местната църква „Свети Георги“. Само за няколко години след пристигането си младия свещеник и неговата съпруга са преобразили храма. Църквата е спретната и подновена, а дворът е омайно красив, цветен и подреден. Все неща постигнати с неуморен труд, постоянство и собствени сили.

Не казвам, че Белоградчик е отскочил силно в своето икономическо развитие. Напротив градът има своите нерешени проблеми. Разрухата, макар и силно намаляла, може все още да бъде видяна в отдавна затворените халета на бившите фабрики и заводи. Болницата почти е затворила врати, училищата изнемогват, отрицателният естествен прираст и застаряването достигат плашещи нива. Градът трудно ще реши проблемите с липсата на работа и перспектива, но въобще не прилича на място, потънало в разруха и занемара. Хората полагат усилия да поддържат и подновяват града си, да използват условията и местните дадености. И най-важното: над Белоградчик не се носи дъхът на далаверата. Тук дори туристическото влакче се движи между градския площад и скалния комплекс. Сигурно ще се намерят хора, които да свидетелстват, че и тукашните управници са се облагодетелствали. Но дори да е така видимо са направили повече и по-смислени неща за града. Били са и продължават да бъдат по-свободни, защото не са сложили примките на бизнес зависимостите върху вратовете си. Затова и Белоградчик, който помня от края на 90-те години се е променил в осезаемо положителна посока. Днес той е значително по-усмихнат, интересен и приветлив към своите гости.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d1%87%d0%b8%d0%ba-%d0%be%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%be/

%d блогъра харесват това: