«

»

Ное. 03 2013

Разпечатай това Публикация

Ловеч припомня делото и личността на митрополит Филарет

Прочетено1387пъти

kdkfilaret31113_2По повод 110-годишнина от рождението на ловчанския митрополит Филарет в Клуба на дейците на културата се състоя среща-разговор за делото и личността на българския духовник.  В мултимедийната презентация на  Пенка Чернева, ръководител на териториалното звено на Държавния архив в Ловеч, и Людмила Брънекова, учител по история в Гимназията за чужди езици, бяха припомнени делата на митрополита и неговия духовен облик. Спомени за Филарет разказаха  Найден Ангелов и Христо Халаранов, които смятат, че заслужават похвала и внимание усилията да се изрови от забвението личността на духовника. Те подчертаха, че Филарет е не само духовна личност, но и светски човек и книжовник. Найден Ангелов разказа любопитна история, свързана с неговия баща, който е бил свещеник. Призна, че митрополит Филарет е благословил пътя му на светски човек, отдаден на литературното и хуманитарното знание.

В презентацията, изготвена от Пенка Чернева и Людмила Брънекова, за ловчанския митрополит бе посочено следното:

 

   filaret311131      Митрополит Филарет е роден със светското име Атанас във Варна  на  26 октомври 1903 г. в будното и благочестиво семейство на Панайот и Мария  Атанасови. От малък е възпитаван в християнските добродетели и патриархалните ценности. Завършва богословие през 1928 г. в Софийския университет. На 30 януари 1932 година е постриган за монах, като приема името Филарет. През 1935 духовникът е изпратен на едногодишна специализация по канонично право в Страсбург, Франция.

         След кончината на Ловчанския митрополит Антим на 21 май 1939 г. в Ловеч е проведен каноничен избор за нов Ловчански митрополит. Избирателите посочват името на епископ Филарет.    В статия в ловешкия вестник „Стремление” от 10 юни 1939 г. наред с биографичните данни за новия ловчански митрополит пише: „Владее няколко модерни езици-френски, немски и др., сътрудничи в църковни и обществени вестници и списания“.

         Голямо внимание митрополит Филарет отделя на просветната и социалната дейност на църквата. В няколко десетки документа във фондовете на Държавен архив – Ловеч, е проследено откриването и дейността на Детски дневен дом в Ловеч през 1941 г., неговия правилник, възпитатели, такса, храната, която е давана, сведения за изразходваните средства за отглеждане на 124 деца от 15 юли до 15 септември 1941 г.

kdkfilaret31113_3Издейства 15 000 лв. от Св. Синод за подпомагане на пострадалите от наводненията през юли 1939 г. в Троянско. Дарява средства на женското дружество „Благодетел”, посещава най-бедните семейства в града, живеещи на ул. „Табашка” и осигурява плат за дрехи на децата. Не са забравени и затворниците, които са посещавани на празници и са им дарявани дрехи и храна.  Наред с това митрополит Филарет подарява походна църква на 34 Троянски пехотен полк с всички свещени предмети, необходими за извършване на  Света литургия. Назначен е за временно управляващ Охридско-Битолската епархия с градовете: Битоля, Дебър, Кичево, Костур, Крушево, Лерин, Охрид, Прилеп, Ресен и Струга., след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт през 1941 г.

filaret311132         На 22 май 1941 г. в Битоля му е устроено величествено посрещане от многохиляден народ начело с духовенството, войската и учащите се. В църквата „Св. Богородица” той отслужва тържествен молебен и водосвет и благославя гражданите на Битоля. На другия ден продължава към Охрид – „Българския Йерусалим”. Камбаните на църквата „Св. Климент” възвестяват пристигането на българския владика. Митрополит Филарет се покланя пред мощите на духовния учител и пръв епископ на българите св. Климент Охридски. След отслужването на вечернята архиереят изнася слово за духовната мисия на св. Климент и св. Наум като първи учители и просветители на българите. На другия ден – 24 май, в църквата на св. Климент се отслужва тържествена архиерейска служба, която завършва със слово на митрополита за апостолската дейност на Солунските братя св. св. Кирил и Методи.  

kdkfilaret31113_1          Три и половина години митрополит Филарет изпълнява отговорно и със сърце задълженията си  и в Ловчанската, и в Охридско-Битолската епархия. С лични средства архиереят издържа много ловешки студенти и е обичан от епархиотите си заради своята непринуденост, ерудиция и любов. На 13 декември 1941 г. бъдещият ловчански митрополит Максим приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. В периода 1943-1946 митрополит Филарет е избран и за наставник на Симеон II по религиозното образование, заедно със проф. Михаил Арнаудов, който се ангажира с гражданското образования на малолетния цар.

         В периода 1944 -1948 г. духовенството на Ловчанската епархия под ръководството на митрополит Филарет участва в  мероприятия на отечественофронтовската власт. Но това е време, когато редом с натиск над църквата като институция, оказван чрез законодателството, се осъществява и терор над духовенството. През 1946 г. в Ловчанската митрополия започва финансова ревизия, продължила до 1949 г. След няколко проверки  митрополит Филарет е задържан под арест в началото на април 1948 г. , но по-късно е пуснат.

         За времето на неговото светителство в Ловчанската епархия са изградени 11 храма, три от които в най-тежкия период на налагането на комунистическата власт. В Митрополитския  дом по решение на Епархийския съвет през 1960 г. е направена галерия от портретите на архиереите, заемали Ловчанската митрополитска катедра.

С благословението на митрополита са открити църковни магазини в Ловеч и Ботевград, електрифициран е Етрополският манастир „Света Троица”.

          На 28 юни 1960 г. в София неочаквано заболяване слага край на живота на Ловчанския митрополит Филарет. Голямата си любов към Ловеч и хората от епархията архипастирът паказва за последен път с избора си на своето „вечно жилище”. Погребан е в двора на катедралата църква Св. Троица” вблизост до външната стена на олтара.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%bd%d1%8f-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc/

Коментари

  1. vladilovech каза:

    А как в държавния архив ще бъде отразено плячкосването на площада от уж православната ми църква за да си направят храма на сатаната? Заради тази сатанинска дейност аз изобщо не искам и да чувам за попове.

%d блогъра харесват това: