«

»

авг. 30 2016

Разпечатай това Публикация

Културата не е разход, а инвестиция, която възвръща парите

Прочетено1290пъти

krepost3008161Иво Райнов

Стара практика е, когато парите не стигат или някой ти слага усмирителни финансови рамки да посегнеш на културата. Всяка рестрикция започва точно от културата. От там най-лесно се взима. И всичко това заради абсолютно необоснованото схващане, че културата е само разход. Това може да е вярно единствено за подарената култура. Тази, която се предлага на масовия зрител като безплатно зрелище. Няма съмнение, че и такива културни събития са нужни.

Шансът да погълнат доза култура трябва да имат всички. Само, че стойностната култура винаги струва пари и се продава с билети. Музей или атракция, концерт, изложба, фестивал, театрално представление, културата е и бизнес. Преди дни бе гласуван оздравителен план за община Ловеч. В него естествено се предвиждат значителни рестрикции за културата. Сигурен съм, че тази идея се корени в дълбокото неразбиране, че културата в Ловеч не е губеща дейност. Дори да гледаме само сумите с минуси т.е. предоставени от общинския бюджет за обезпечаване на културен календар, празничен календар, дейност на културните институти.

Общинските пари за култура изглеждат повече от скромна сума – малко под 100 000 лева. Само приходите от Цветница тази година бяха около 30 000 лева, а допълнителни приходи са генерирани и около културната програма за празника на Ловеч. Средствата, привлечени от Музея на водата, Деветашката пещера и Ловешката крепост са няколко пъти повече. При все, че знам, че част от средствата от крепостта се връщат на музея съм убеден, приходите са значително над направените разходи за поддръжка на природните и културните обекти. Предстои Ловеч рок фест, който надявам се ще внесе още средства в касата на общината. Убеден съм, че културата в Ловеч генерира доста над похарчените 100-на хиляди лева.

Същевременно съществуват значителни резерви за увеличаване на тези приходи. Ще посоча няколко идеи без да претендирам за изчерпателност.

1.Люляковите вечери. Вече се наложиха като културни събития, които генерират отличен обществен интерес. Тази година билетите за събитията се продаваха на цена от четири лева. Практиката е организацията да се дава на институции, които не са общински като им бъдат отстъпвани приходите от билети. През тази година съкратихме вечерите и събитията, а правилният подход е точно обратният. Защо не превърнем тези вечери във фестивал на различните изкуства, а организацията да бъде поета от самата община? Кому не е ясно, че ако вдигнем летвата и качеството на изпълнителите ще увеличим и приходите от събитието, а ако сполучим с поканите ще привлечем и не малко гости от други места.

2.Отдавна настоявам да превърнем Цветница в културно събитие от националния календар и да я разширим като среща на занаятите от България и региона. С малко креативност и усилия можем да удвоим гостите и приходите от празника.

3.Експерментираме с възстановяване в платен формат на Ловеч рок фест. От нас зависи да го направим ежегоден като повишаваме качеството и нивото на поканените групи. С добър мениджмънт и промоутър приходите могат да надминат очакванията.

4.Ловешкият мир – едно събитие с непреходна историческа стойност и неразработен потенциал. От тук тръгва Втората българска държава и въпрос на маркетинг и реклама е да го превърнем в културен продукт, който води туристи и генерира приходи. А дори не сме започнали.

5.“Вароша“ прелива от история, легенди и спомени за Левски. Тук също има какво да се помисли и направи. Хайде да започнем с къщата на Латинеца. Съвсем малко е нужно за да я превърнем отново в музей, който няма как да не вълнува гостите на Ловеч.

6.Не харесвам посегателствата върху автентичния вид на Ловешката крепост, но там вече сме разположили сцена. Мястото е уникално за провеждане на концерти и културни събития, а ние го ползваме само няколко пъти в годината. Присъствах на великолепен концерт на Том Синатра. И съвсем не е вярно, че в Ловеч няма аудитория за висока класа изкуство. Ще припомня само препълнените зали на трибюта на АББА, представен от Русенската филхармония или тазгодишния оперетен концерт на Великотърновския музикално-драматичен театър. Щом едно читалище успява в подобни начинания няма причини това да не е по силите на една общинска администрация. Стига да се планира добре и да се понасити календара с изяви.

7.Не бива да се счита, че финансовата подкрепа за събития на обществени или частни институции са безвъзвратно похарчени пари. Ще посоча само две събития – „Хоро под Стратеш“ и фестивала „Младите в театъра“. Привличат многолюдни участници, които също носят приходи на общината, макар те да не се постъпват директно в местната хазна. Смея да твърдя, че тези пари имат своята сериозна възвращаемост.

8.Мисля, че не само аз храня подозрения, че част от входните такси на някои от туристическите обекти (Ловешка крепост, Деветашка пещера) изтичат. Никак няма да е чудно, ако се затегне контролът приходите да нараснат с поне една пета. Не е ли по-разумно да увеличаваме приходите вместо да слагаме ограничения на разходите?

Споменах вече, че не претендирам да съм изчерпателен. Сигурен съм, че има още опции и идеи. Пиша всички тези неща за да отворя очите на хората, които разглеждат културата като огромен публичен разход. Стига да поработим можем да накараме ловешката култура да носи два пъти повече приходи от планираните през последните години разходи за нея. Тогава ще стане ясно, че политиката трябва да е точно обратната – парите за култура да се увеличават. Всъщност да накараме културата да носи максимални приходи зависи само от нашето въображение и кураж. Свеж пример от Белоградчик. Беден край, малък град със скромни културни традиции. През това лято организира за пръв път фестивал на класическото изкуство. Софийската опера представя във Белоградчишката крепост три спектакъла, а софийската филхармония свири в пещерата „Магурата“. Билетите са на стряскащата цена от четиридесет лева. Всички места са разпродадени. Естествено аудиторията е тотално от гости. Чудесен пример за успешен културен маркетинг.

Заместник-кметът господин Цветан Георгиев пое ангажимент, въпреки заложеното в оздравителния плана, да направи компромис и да не реже парите за култура през следващата година. Надявам се да удържи на думата си и да погледне на парите за култура като на инвестиция, която насочена правилно може да носи доста добри приходи. Такова трябва да бъде модерното мислене за културата. Другата концепция е написана още от Ханс Йост и звучи тъжно – „Като чуя за култура се хващам за кобура“.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%85%d0%be%d0%b4-%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be/

%d блогъра харесват това: