«

»

мар. 25 2016

Разпечатай това Публикация

Корнелия Маринова: Нарушавам срамната традиция на кметовете на БСП в Ловеч да не почетат жертвите в лагера на смъртта

Прочетено3978пъти

marinovapamet2503161Написано от Христо Христов, desebg.com

Сайтът desebg.com публикува интервю с кмета на община Ловеч Корнелия Маринова (ГЕРБ), която отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов по повод предстоящото годишно поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в лагера край Ловеч, което тази година ще се състои на 26 март, събота.

Корнелия Маринова е педагог, работила е като директор на ОУ „Васил Левски“ – Ловеч (1992-2011), а в периода 2011-2013 г. е председател на Общинския съвет – Ловеч. Народен представител от ГЕРБ в 42-то Народно събрание и в 43-то Народно събрание (до ноември 2015 г). На последните местни избори през есента на миналата година тя прекъсна доминацията на БСП на кметския пост в града, продължила цели 20 години.

След дълги години на пасивност от страна на община Ловеч сега местната власт в града и Корнелия Маринова в качеството си на кмет се включват в почитането на жертвите с инициативата – Кръгла маса „Лагерът край Ловеч: памет и свидетелства”, организирана съвместно с Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ и българския парламент.
Г-жо Маринова, какво за вас в личен план е лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч, който е съществувал в периода 1959-1962 г.? Кога за първи път научихте за него?

– Като човек и гражданин съм дълбоко потресена от жестоката съдба на преминалите оттук хора без съд и присъда и същевременно възмутена от безочието, наглостта и жестокостта на тогавашната върхушка на БКП, както и последвалото пренебрегване, премълчаване и преиначаване на фактите от партията наследница БСП.  За лагера съм чувала единични факти в края на 80-те години, не мога да си спомня от кого и как. Но това бяха мълви, хората се страхуваха да говорят открито. После, както почти всички останали граждани, научих жестоките факти  през 1990 г., след политическите промени. Тогава имаше много телевизионни предавания, вестниците писаха подробно.
Ловчанлии не са забравили жертвите в лагера и всяка пролет – последната събота на месец март на каменната кариера се организира поклонение. Тази година обаче като кмет вие се включвате в организирането и на дискусия, посветена на паметта за лагера. Какво ви мотивира за подобна инициатива и защо според вас е важно да не се забравя истината за лагера и паметта за жертвите?

– Мотивите стават ясни, ако проследите моята публична дейност през последните години. Винаги съм искала да има по-голяма публичност, признание и отдаване на почит към жертвите на тоталитарния режим. Болно ми е, че Ловеч се свързва с такъв срамен факт, като лагера на смъртта. Знаете как заради едно цинично отношение на палачите той е станал известен като „Слънчев бряг“. За тези, които не знаят, името идва заради повтарящата се фалшификация, че затворниците уж умирали  от „слънчев удар“, а не от побоища. Те са били убивани без съд и присъда, по най-жесток, садистичен начин.

Още като председател на Общинския съвет в Ловеч, после и като депутат от ГЕРБ, аз съм участвала в шествията до лагера. Както знаете, депутатите от нашата партия направи много за осветляването на миналото, за отварянето на досиетата. Като кмет на Община Ловеч сега нарушавам една срамна традиция на бившите кметове на БСП, които не намериха време и смелост да пристъпят тук. Нито веднъж! С което много ясно показаха, че не признават, че тук са убивани невинни хора.  Даже на обсъждането в Общинския съвет пак се повдигна въпроса, че, видите ли, събитията тук разделят обществото, че още няма общоприета истина. Тогава какво да правим? Да продължим по този път на конфронтацията, както досега ли? Не, и не! Решихме общината да даде пример, да направим тласък на един нов процес на осмисляне, осветляване на фактите, поставянето им в научен, исторически план.
Каква е целта на дискусията, която ще се състои на 26 март, преди самото поклонение?

– Тази дискусия се роди от  един идеите на млад човек – Калина Йорданова. Тя е от Ловеч, родителите ѝ са познати в града, учила е в Езиковата гимназия,  сега работи като  психолог в столицата.
А целта на дискусията е да се извадят проблемите в един по-спокоен план, без острото политическо говорене и страстите на борбата, която така или иначе си съществува. Искаме да се популяризират дейности на различни специалисти, институти, организации. Да дадем информация на младите хора, да им покажем къде има достоверна информация, как да работят с нея. В крайна сметка това е урок как да се отнасяме с нашата история.
Вие сте първият кмет, който проявява такава ангажираност, присъствате на поклоненията и преди да заемете този пост. Обикновено в чужбина подобни места на масови репресия и терор са организирани като места за памет към жертвите. Имате ли такова намерение като община в Ловеч?

– Имаме много идеи, трябва ни време, приятели и финансова подкрепа. Зная, че СДС отдавна са радетели за един мемориал, за почит към паметта на жертвите. Мисля, че това трябва да е един скромен, прибран мемориал, който да излъчва както непримиримост, така и неуморния ход на времето… Да събира както мъката на жертвите и техните наследници, така и гордостта, че сме преодолели този режим.
Питам ви неслучайно, защото при работата ми с документите на прокуратурата и съда по делото за убийствата в Ловеч и Скравена държавното обвинение е установило и изготвило списък с лицата – около 150 души, загинали в лагера. Бих могъл да ви го предоставя, за да бъдат изписани имената на жертвите на една скромна мемориална стена, ако предвиждате да се направи мемориал на кариерата, където сега има само две паметни плочи.

– Идеята е хубава, благодаря за инициативата. Имената на загиналите трябва да се знаят от следващите поколения. Така че неминуемо ще се стигне и до това, да имаме повече елементи на паметта на това място. Представям си какво ще е след години, когато страстите ще са поутихнали, когато всички се успокоим, че миналото не може да се върне. Така хората, преминали през този наказателен лагер няма да са изчезнали безследно изчезва в небитието. Защото какво са паметниците, ако не веществени знаци, опорните точки на нашата обща памет.
По време на последното ми посещение на каменната кариера на лагера през октомври 2015 г., когато снимах с екип за един от моите сайтове, забелязах, че една част от кариерата вече се е превърнала в незаконно сметище – в югозападната част са изхвърляни битови и строителни отпадъци. Ще спре ли този процес общината?

– Това сметище се появява спорадично,  но фактът е възмутителен, говори за ниска екологична и гражданска култура. Общината редовно почиства, имаше и табели, че е забранено изхвърлянето на отпадъци. Използва се от несъвестни граждани, понеже местността е закътана, отдалечена и малко хора минават оттам. Трябва да отчитаме  и това, че много малко знаци подсказват, че това е важно място. Там има един голям черен кръст на скалата, две паметни плочи и един макет на параклис, който е заявка, че един ден трябва да се построи истински параклис. За такъв строеж са необходими повече усилия, инициативен комитет, набиране на средства чрез дарителска сметка и т.н. Всичко това предстои да се случи, аз вярвам в това. Помирението минава първо през изясняване на фактите, посочване  на виновните, преработка чрез работа на обществото – форуми на учени, историци, на институти и НПО, журналисти и различни активисти, ката общественото мнение ще се групира около неоспоримите факти. След повече от 20 години демократични процеси време е крайното политизиране в някои моменти да мине назад, да отстъпи пред историческите факти. Мисля, че миналото, отломъците на историята, трябва да се събират разделно. И идва един момент, когато трябва да отсеем боклука от ценностите. Това би ни извисило като нация, като народ. Защото силни са тези народи, които могат да преработват своето минало, а не да влачат векове наред своите травми и „срама по челото“, като и писал Вазов.
За много хора, които са опитвали да видят лагера, минавайки край Ловеч или пътувайки специално за това, е непонятно да няма дори една табела, която да сочи от пътя местоположението на кариерата на Слънчев бряг”. Какво мислите вие по този въпрос?

Табела с точен информационен текст трябва да се постави на пътя в двете посоки,  но след съответните разрешителни от АПИ. Общината може да е инициатор. Информационни табели, с изображения и схеми трябва да има и на самото място на бившия лагер. Има какво още да направи, но след внимателен анализ и преценка за баланс. Трябва да се търси неутралността на внушението, без да се превръща мястото в атракция, нито пък в политическа акция. Има си моменти, когато партиите могат да говорят своите тези, така например става на традиционното шествие на СДС.

Ние от ГЕРБ споделяме  разбирането, че това е един трагичен епизод от най-новата ни история и живите, както и паметта на мъртвите, искат своята справедливост. А онези сред нас, които все още споделят идеологията на палачите, трябва да се замислят. Навярно може да се намери подход и към тях, за да изградим някаква обща територия в историята.  Може би едно просветление, едно свикването с мисълта, че крайна сметка всички сме станали жертви на един продължил 45 години  режим на комунистическата власт. Доколкото чух, а аз слушам внимателно, някои общински съветници от БСП в Ловеч по време на дебата споделиха точно това мнение. Остава да го видим и на практика.
Вярвате ли, че бившият  лагер може да се превърне в място за памет на жертвите на комунизма и да стане център за посещение не само веднъж годишно?

– Това рано или късно ще стане, с времето идеите ще се избистрят. Сега вървим в тази посока и е хубаво не само да вярваме, но и да поработим в тази посока.  Такъв център за посещения с мемориал, параклис и информационни табла, няма голяма значение как ще го наречем, ще бъде много полезен. Сигурен съм, че ще има популярност и в чужбина.
Вие сте педагог. Необходимо ли е според вас да се изучава периода на комунистическия режим по-сериозно в часовете по история и какво е мнението, тъй като в момента се води такъв дебат?

– Историята трябва да се изучава в нейната цялост, без да се прескачат периоди и събития по политически, конюнктурни причини. Наистина периодично в нашето общество избухват спорове кое, как и доколко да се изучава. Това се отнася най-вече за „идеологическите“ предмети, като история и литература. Учителите са най-важната част от обществото, те подготвят бъдещето. Периодът на комунизма все още няма необходимата обективна  преценка в учебниците – сега само се маркира. Тук имат важна роля и всички просветители, културни институции, които трябва да са радетели на научното познание. Затова в Ловеч показваме филми като документалния „Народен дом на терора“, каним специалисти, творци. Искаме повече светлина върху лагера, върху тъмните места от миналото ни.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%bd%d0%b0%d1%82/

Коментари

  1. debelaka каза:

    За сведение на другарката Маринова: ПРЕКАЛЯВАТЕ!

%d блогъра харесват това: