Как в Троян се случват ловешки мечти

Прочетено1478пъти

Иво Райнов

Ще разкажа тъжна история. Всъщност в Ловеч всички истории за спорт за тъжни. Като тази за липсата на публичен стадион, другата за амортизираната спортна зала или най-болната – за оределите и изнемогващи спортни клубове.

Историята започва, заредена с ентусиазъм. Младеж, наскоро завършил университета, се прибира в родния град и започва работа. Спортът е в кръвта му още от времето, когато учи в Езиковата. Особено обича волейбола. Решава да сформира волейболен отбор. Често идва в бившата си гимназия, агитира. Намира контакти и в други училища. Започва да се оглежда за зала. Най-хубавата, в Езиковата, е недостъпна. Двусменен режим на обучение, късно приключване на втората смяна. Опитва и в друга училищна зала, в която общината е вложила няколкостотин лева в ремонт и поддръжка за да има къде да спортуват ловешките деца. И там удря на камък. Оказва се, че в нея от много време е наложен режим на самоуправство. Отказват му достъп, въпреки че младият ентусиаст вижда, че в част от вечерните часове залата е свободна. Въпреки упоритостта си не получава подкрепа от нито една институция.

Отчаянието започва да хвърля сянка върху проекта и точно тогава попада на контакт с двама троянски студенти, които афишират идеята за създаване на волейболен клуб в града. Незабавно се свързва с тях и се включва в учредяването на клуба.

В Троян нещата се подреждат съвсем различно.

Идеята е подкрепена от общината. Достигат лесна договорка да тренират в залата на най-голямото троянско училище, при изключително изгодни финансови условия. С проекта се ангажира и троянецът Христо Илиев, голямо име в българския волейбол. Сега ловешкият младеж пътува два пъти в седмицата до Троян за „нахрани“ с адреналин спортната си страст. Води у други млади хора от Ловеч. Казва, че за сега тренират усилено, но догодина иман амбицията да се включат в някоя от волейболните групи.

Наскоро четох, че в Троян съществуват 18 спортни клуба. Всеки от тях под една или друга форма е подпомаган от общината. Градът работи усилено в детско-юношеските школи и затова има силни състезатели и дори световни шампион.

Да, в града има здрави спортни традиции. Няма съмнение, че успехите ще продължават, докато зад клубове и школи стои местната власт. Току-виж и наскоро появилият се волейболен отбор да започне да печели успехи и да радва. Дори и това да не се случи, достатъчно е , че дава алтернатива и шанс за спорт на младите троянци. Там ентусиазмът лесно покълнва.

В Ловеч е самотен и изоставен. Като моят млад приятел, оказал се чужд сред свои, но свой сред чужди.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b2-%d1%82%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%bd-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b8/

%d блогъра харесват това: