«

»

Ное. 10 2014

Разпечатай това Публикация

И все пак, тя е различна!

Прочетено3438пъти

minalo1011143Павлин Иванов

Преди 25 години и една седмица, никой не е предполагал, че България ще тръгне по различен път. Една седмица преди 10 ноември 1989 г., имахме чувството, че Тодор Живков ще управлява вечно, най-модерното облекло ще продължат да бъдат дънките „Панака“, шоколадови яйца ще има само в „Кореком“, опашките за банани и портокали за Нова година са нещо съвсем нормално, а за вицове за властта се влиза в затвора.

25 години са много, много време, макар и да минаваха като миг. Тези години представляват една съществена част от живота на моето поколение, живяло преди и след 10-ти ноември.

Днес измерваме по странни критерии напредъка. Много хора казват, че днес нищо не се е променило за този четвърт век. Разбира се, това е лъжа!

minalo1011141Хайде да погледнем старите снимки и да ги сравним с последната ни почивка. Да си спомним какво усещахме тогава, как се чувстваме сега. Да разгърнем страниците на спомените и да прогледнем простата истина – днешна България няма нищо общо с България на бай Тошо!

Днес сме свободни! Свободни да изразяваме това, което мислим. Свободни да пътуваме където решим. Свободни да избираме сред морето от медии, стоки, книги, концерти, учебници.

Ако някой от вас ми каже, че си е представял, че „Металика“, Роджър Уотърс, AC/DC и ред световни знаменитости ще свирят в България, спирам дотук!

Преди 25 години представяхте ли си, че дълго чаканата за всяко социалистическо семейство „Лада“ ще бъде само сантиментален спомен, а улиците ще бъдат изпълнени с лъскави „Мерцедеси“, „БМВ“, „Пежа“ и всякакви световни марки?

minalo1011142Представяхте ли си, че видяното в „Некерман“ ще бъда налично във всеки малко по-голям магазин и просто, когато нещо ви потрябва, отивате и си го купувате, ей така? Без връзки. Без чакане. Без да се обаждате на този или онзи, дължящи ви услуга.

Представяхте ли си, че ще дойде ден, когато стига да решите, можете да пътувате по света и никой няма да ви спре, преследва, наблюдава или доносничи срещу вас? Днес всички граници и летища се задръстват при всеки един празник и поредица почивни дни. Днес децата ни са обиколили повече страни, от колкото ние в живота си.

По Тошово време, един цветен телевизор „Рубин“ се купуваше с връзки, чакаше се на опашки и струваше няколко заплати, а днес, в повечето случаи, само една заплата е достатъчна за един или няколко телевизора от осезаемо по-висока различна класа.

Толкова много разлики има между днешна България и спомена за бай Тошо и неговата социалистическа държава. Дори неговите комунистически другари, днес са различни – богати и заможни бизнесмени.

Защо сме вторачили в черното, в грешките, в лошите спомени за миналото и не виждаме къде сме днес?

Всеки има право на своята оценка за тези 25 години след 10 ноември 1989 г.

vef1011141Днес децата ми растат свободни в свободна държава. От тях, а не от партийния секретар зависи как ще подредят живота си. Сами ще изберат къде да живеят и как да го направят.

Много лоши неща се случиха през всички тези години. Нескончаем преход, корупция, манипулации, сривове, режисирани обществени процеси. Преживяхме много, но може би, това е част от цената.

Въпреки всичко лошо сполетяло страната ни, въпреки грешките и провалите, въпреки мнението на хората тъжащи за „големият държавник“ Тодор Живков, днес България е различна. Много различна!

Добрата новина днес е, че не е нужно да чакаме някой да ни „оправи“, а знаем, че всичко зависи единствено от самите нас!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b8-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d0%ba-%d1%82%d1%8f-%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0/

Коментари

  1. Анонимен каза:

    Кой, кой, кой. Кой назначи през 1992-а ликвидационните съвети по селата? Кой затвори пазара с Русия? Кой даде завод Балкан на Кирил Баев?

    1. Татко каза:

      Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

  2. Анонимен каза:

    Като не могат да измислят нищо градивно,нашите десни в кавички ровят кокалите на Бай Тошо и членовете на Политбюро.Справка по горе. Тези хора имаха цялата изпълнителна, законодателна,съдебна власт и президентската институция,назначаваха и уволняваха ударно в продължение на един мандат,прокарваха закони.КОЙ им пречеше ?Например да отворят досиетата ?Никой,само че тогава щеше да стане ясно,че ако не е била БКП,три четвърти от лидерите им щяха да си останат партийни секретари или доносници на свободна практика.

    1. debelakа каза:

      Проста аритметика за прости хора. От 1989 година са минали 25 години. Един мандат е равен на 4 години.
      И не ровим кокалите на Бай ти Тошо, а показваме докъде ни докара управлението на престъпника Тодор Живков и неговите съучастници, като даваме думата на самите тях.

    2. КОЙ каза:

      Дяволите пуснали Тодор Живков да види за малко нова България. Една заран Живков тръгнал из софийските улици, озърнал се, но трудно се ориентирал. Решил да се информира от първа ръка и спрял първия пенсионер с вестник „Дума“ в ръка.

      – Дойдохте си, дойдохте си, другарю Живков – проплакал червеният ветеран, без да може да повярва на очите си.

      – Ха-ха-ха – разнесъл се в отговор познатият гръмогласен смях – плювахте ме, плювахте ме, я сега да ви видим… Ама първо ме светни по вътрешната обстановка. Кой е сега председател на Държавния съвет, президент или както там му казвате?

      – Другарят Първанов – чинно докладвал пенсионерът. От наште. Бивш кадър на Комсомола.

      – Добре, добре. Значи неслучайно съм писал тезиси за ДКМС. А кой е министър-председател?

      – Сергей, синът на Димитър Станишев.

      – На Митко Чавдареца? Добре. Ами кой е министър на външните работи?

      – Другарят Калфин. Пак от Комсомола.

      – Брей, зачудил се Живков. Таз „млада гвардия“. Ами кой е посланик във Вашингтон?

      – Вашата преводачка – Ленчето Поптодорова.

      – Брей, брей – не спирал да се чуди Живков.

      И с все по-нарастващо удивление слушал вести за Георги Пирински, син на стария Пирински, за младия Велчев, внук на Борис Велчев, за Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков и за кой ли не още, та чак накрая се сетил да попита:

      – Ами кой е кмет на София? Да не би некой роднина на Междуречки?

      А щом чул, че е Бойко Борисов, разтъркал ушите си, па с гръмовен смях отсякъл:

      – Некой сега да рече, че другарят Живков не е оставил кадри!

  3. Дисидента каза:

    Началник стига лъга! То вярно, че как ще си живееш живота не зависи от партийния секретар ама само защото на този индивид вече не му казват така. Я ми обади как да си живея живота след като държавното обвинение със съдействието ма маса държавни психиатри ми скапа здравето понеже не искам да направя страница в интернет безплатно на Петър Николов Петров от с. Кирчево? Ами този същия като все още има такива мераци и необходимите подчинени още колко ще съм жив?

%d блогъра харесват това: