«

»

юли 13 2015

Разпечатай това Публикация

Защо образованието тук в България няма как да бъде като там в Германия

Прочетено5246пъти

obrazovanie1307151Иво Райнов

Преди два-три месеца на път за Холандия се срещнахме с изключително  лъчезарно момиче, което наскоро завърши Езиковата гимназия в Ловеч. Срещата беше повече от приятелска и топла. Разговорът се плъзгаше по различни теми и някак неусетно стигна до образователните паралели между България и Германия.

Нашата бивша ученичка и настоящата студентка по дентална медицина сподели колко и е било трудно през първите месеци да се приспособи към строгите изисквания на немското висше образование.

Деликатно, но убедено настояваше, че е била не достатъчно подготвена за местните реалности. От дистанция на времето виждаше прекалено много снизхождение в изискванията, които учителите са предявявали в годините на нейното гимназиално обучение. Спомням си, че ми казваше „Можеха да ме натискат много повече и да ме карат да уча много по-усърдно. Сега щеше да ми е далеч по-лесно“. Тонът и беше възможно най-мек, но обвинението добре премислено, сигурно и изстрадано. Оттогава често мисля за тази среща и казаните думи. И макар да мина доста време, на ума ми беше един ден да се върна към темата.Вероятно, когато се почувствам достатъчно сигурен да отговоря на себе си.

Думите на преживелите гимназията (моят синоним за „бивши“, доколкото посветените в езиковския дух не могат никога да бъдат бивши) винаги са вълнували мислите ми. Когато умните и пораснали младежи гледат назад, те виждат с очите на ценители или съдници. Техните очи са като огледало за обратно виждане. Когато преживелите критикуват винаги имаме основание да се замислим.

И така една наша пораснала приятелка ни казваше, че обучението получено в гимназията по-скоро разнежва, вместо да калява характера. Между редовете на казаните думи се таеше простичка теза – зад високите оценки не стоят нито адекватните знания, нито необходимите усилия. Лесно постигнат висок успех, който бързо  бива разобличен от изискванията на германската образователна практика.

Стара българска черта е да се засягаме преди да помислим. Затова и не реагирах веднага, оставих тезата да отлежи в мислите ми, а времето да бъде арбитър. Силни доказателства в полза на нашата събеседничка дойдоха в края на учебната година. Порой от отлични оценки както в абитуриентските класове, така и в следващите ги випуски. С моите десет-дванадесет шестици изпитвах истинска вина на фона на почти двойно по-големия брой отлични оценки по останалите предмети, включително и изучаваните езици.

Покъртително бе да видя хора с 200-300 извинени отсъствия през годината да приключват с успех близък до пълния отличен. Да мила, не мога да споря, защото си права за занижените изисквания и лесните постижения. Но тези лежерно постигнати резултати са повече от достатъчни в България. Доказателства в изобилие.

Например средните резултати от зрелостните изпити на последния завършил випуск са много близо до отличен, а тези по езиците решително го надхвърлят. Още незавършили учениците от същата тази Езикова гимназия постигат масово отлични резултати по целия спектър от кандидат-студентски изпити. Дори да си мисля, че не знаят достатъчно,  тези изпити ме опровергават тотално.

Разбира се убеден съм, че летвата е смешно ниска, а форматите на изпитите достойни за характерното за по-жарки активности понятие „порнография“, но тези стандарти ги задават министерски комисии и академични съвети. Както и да изглежда на нашата приятелка или на мен нивото на обучение, то си е абсолютно реципрочно на националната образователна политика и висшите училища. И те си имат своите оправдания.

Едните лустросват печалния факт, че родното образование продължава да се срива под тяхно ръководство, другите панически се борят за оцеляването на десетки безсмислени специалности и незнаен брой псевдоакадемични преподаватели.

Само преди седмица настоящият образователен министър превърна пет колежа във Висши училища и увеличи неизпълнимата квота на университетския прием с още хиляда места. Факт е, че учениците не искат да учат, защото не ги очаква състезание, а лека тренировчица под формата на зрелостен изпит и червен килим до всяка мечтана университетска специалност.

Разбира се разсъжденията ми търпят сериозни възражения. Нали едно елитно училище трябва да изсмуква душиците на питомците за да ги направи в пъти по-качествени от завършилите по-скромни училища. Да развие на пълни обороти качествените ученици. Така е и докато помня, че качеството доминираше поне в 80-85% от състава на паралелките изсмукването си беше езиковска практика.

Да, но качеството тотално го влошиха. Дали от несериозното пресяване чрез външно оценяване, дали заради растящата държавна занемара към образованието, не знам. Истината е, че рекруитираме множаща се армия от немотивирани ученици, които гледат с безразличие на двойката и с блажено задоволство спасителната тройка.

Често се шегувам, че дори и най-великите империи капитулирали, когато отвътре ги превземали игноранти.  Учителят не е предрешен Дейвид Копърфийлд, способен  едновременно да бъде аниматор на скучаещите кибици и прилежен обучител за амбициозните. Нивото се срива, а с него и изискванията. Преди двадесет години, когато постъпих в Езиковата, имах шанса да работя с младежи, жадни да научат всяка казана дума. Системно пълнех главите им с допълнителна информация и те попиваха всичко.  Днес дори не искат да запомнят семплата информация от т.н. „олекотени“ учебници. Е, така се култивират олекотени умения, олекотени знания и олекотени навици. Но за България са си тъкмо, ако призовем за свидетел ДЗИ-тата и кандидат-студентските изпити.

Всички тези неща ги пиша не за оправдание. Сигурен съм, че нивото на подготовка у нас е лош трамплин  към една германска академия. Просто говорим за Европа на двете скорости, с двата стандарта и двата манталитета. Родното образование е кроено по местни стандарти. Неговата горна дрешка (висшето) е съвсем по мярката на долната (средно).

Чудовищно е да си мислим, че българското образование може да се конкурира с немското (с изключение на няколко арт и IT специалности).

Да, местната гимназиална подготовка не е достатъчна за бърз успех в немския университет. Там очакват хора, получили съвсем различно училищно образование. Защото в Германия и цяла Европа зрелостния изпит е сериозна летва, а не детско въженце за прескачане, безпричинните отсъствия са невъзможни, подарената оценка е непозната практика, висшето училище е достъпно само за наистина способните (в Холандия право да кандидатстват в университет имат само завършилите определени типове гимназиални училища и колежи).

Спомням си, че нашата събеседничка спомена факта, че за да се дипломира в Германия един дентален медик трябва да положи шестнадесет държавни изпита. Да, образованието в България въобще не е като в Германия, а и няма как да бъде. Поне в обозримо време! Дано го имат предвид тези, които мечтаят да учат зад граница.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%82%d1%83%d0%ba-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d1%8f%d0%bc/

Коментари

  1. debelaka каза:

    И ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ…

    Математиката е универсална наука – основа на всички науки. Родителите, които разбират това, осъзнават също, че – особено в днешния високотехнологичен свят, добрата подготовка по математика е предпоставка за успехи във всяко едно начинание. От една страна математиката е в основата на всяка една технология, от друга страна, математиката възпитава в логика, дисциплина, строгост, гъвкаво и креативно мислене, все ключови умения, необходими за личната и професионална реализация.
    Тенденцията е по-скоро в сполучливата комбинация между математика и чужди езици. Статистиката показва, че всеки средно културен европеец владее поне по два чужди езика. Затова ние се стараем да предложим тази удачна симбиоза на нашите ученици. Пример за това е нашата немска паралелка, която дълги години е с най-висок бал в България.
    Влизайки тук, децата получават невероятна подготовка по математика, а като следствие на това и по всички природни науки – физика и астрономия, химия и биология, дори математическа лингвистика и криптография. Както вече подчертахме, успоредно с това учениците ни получават и солидна чуждоезикова подготовка. Ето например сега учениците от немската паралелка, чийто минимален бал беше 35,4 на националното външно оценяване по чужди езици, постигнаха средна успеваемост от 92,5%, с което си запазват първото място както на входа, така и на изхода. А за да изброим лауреатите си от всички местни, национални и международни състезания по математика, информатика и другите природни науки не би ни стигнало нито времето, нито мястото.
    Една от мечтите ми като станах директор, беше да имаме втора немска паралелка. Докато бях учител, родители са ми споделяли, че желаят децата им да учат в СМГ с немски език, но не са сигурни, че ще им стигне балът. Затова приложих проста математика и си казах, че трябва да направим втора немска паралелка. По този начин ще вдигнем минималния бал и на класовете с английски. Те са свързани. Тази година осъществихме прием за две немски паралелки и резултатът дойде – вече не само немските ни паралелки, но и гимназията ни като цяло е първа по бал в България! Искаме да обгрижим децата приоритетно. Преди кандидатите виждаха, че балът няма да им стигне и затова отиваха в Немската. После получавахме обратна връзка, че им липсва математика. От 2015/16 ще имаме една или две паралелки от пети до седми клас с немски език и допълнително ще стимулираме децата да останат при нас. Немският език в комбинация с математика много се търси. След 12-и клас са привлечени от възможностите за обучение в Германия. Там образованието е безплатно, а те го получават от най-елитните университети в сферите на IT технологиите иматематиката, че и в хуманитарните и социалните науки. Миналата година го засякохме – 33% заминаха за чужбина. Насочват се най-вече към IТ, но и към инженерни специалности, икономика, медицина и право. Имаме наши възпитаници в Америка, Англия, Шотландия, Германия, Япония, Русия. Навсякъде тези деца се реализират добре.
    Много деца идват от страната да учат в СМГ. От кои градове са предимно и къде се настаняват?
    – Най-често имаме заявления от Бургас, Варна и Пловдив. А иначе идват и от Русе и Сливен, където има математически центрове. За съжаление не можем да предоставим общежития, защото нямаме. Децата живеят на квартири. Нерядко целите семейства се преселват в София. Ако имахме база, това нямаше да им се налага.

  2. debelaka каза:

    ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН ИЛИ …
    Човешката глупост е по-опасна дори от мафията. За разлика от престъпника, който вреди, за да се облагодетелства, глупакът причинява загуби на останалите, като не просто не извлича ползи от това, а дори сам си пречи.
    Няколко майки-орлици от Казанлък са напът да докажат теорията на глупостта в опита си да се саморазправят с един от най-достойните учители в България – физикът Теодосий Теодосиев от местната природо-математическа гимназия.
    За справка: това е човекът, който от 35 години насам безвъзмездно обучава медалисти по приложна математика и физика в школата си и е позлатил няколко поколения ученици със знания на световно ниво.
    Хорът на клетите майки обаче обвинява Теодосиев в нещо като интелектуален садизъм над казанлъшката младеж – защото А) имал прекалено високи изисквания и преподавал материал „на високо ниво“, B) пишел двойки на ученици, които „по всички други предмети имат шестици“, което в крайна сметка C) „рефлектирало много лошо върху тяхната психика“.
    В своя опростен вид тази логика звучи така: А) Няма значение дали преподаваните знания са полезни, важното е да са „спуснати“; B) Няма значение дали оценките отразяват знанията, важното е да са отлични, защото са „полагаеми“; C) Няма значение, че собственият „мамин златен“ е посредствен ученик, важното е да не изпада в дисонанс с елитния си гимназиален статут.

    От всеки според възможностите, на всеки според потребностите.

    Само че Теодосий Теодосиев не е Янка Такева. Не е поредният чугунен мозък, заради който образователната система е на ръба на разпада. Не се страхува да каже, че щом има „шестици, шестички и шестиченца“, има хиперинфлация на оценките и че така не може да се продължава.
    Уж-престижни училища бълват пълнолетни граждани, които не могат да си разчетат трудовите договори или сметките за ток. Не умеят да ценят достойнството, защото етиката им е също толкова евтина, колкото са евтини и дипломите им. Не правят разлика между добро и зло, както не правят разлика между физика и физкултура.
    Обезценяването води до пълно изпростяване, избиващо в агресия срещу малкото здрав разум в системата.
    Някои казват, че човешката глупост не трябва да остава безнаказана.
    Много са прави. Иначе се възпроизвежда с нахалство и инат.
    http://www.webcafe.bg/webcafe/da-go-weba/id_1413611495_Horat_na_kletite_mayki

%d блогъра харесват това: