«

»

Дек. 12 2016

Разпечатай това Публикация

Есенни походи до манастири в Ловчанска епархия на ТД”Стратеш”- Ловеч

Прочетено2726пъти

Текст и снимки: д-р Дарина Петрова

През ноември и декември, 2016г. традиционните еднодневни походи -Зелени недели на туристите от Ловеч бяха посветени на  поклоннически туризъм в нашата епархия.

На 20.11.2016г. с голяма група туристи – 55 участници посетихме 4 манастира  от западна Ловчанска епархия: Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“, Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон“, Етрополския манастир „Св. Троица“ и Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“.

Отпътувахме по тъмно от Ловеч, за да  стигнем за неделната литургия във Врачешкия девически манастир „Св. Четиридесет мъченици“на 20 км. от Ботевград. По пътя адвокат Спиридонова, активен член на нашето дружество и веща в религиозните дела ни запозна със същността на ритуалите, божието слово и учение. Видяхме прекрасни цветни градини, голяма камбана, закачена на вековно дърво и през изумрудено – зелена морава стигнахме до малка старинна църквичка .В хладната мистична утрин дълго и възхитително звучаха спетите ангелски гласове на монахините. Оставихме скромните си дарове за манастира – грозде и мандарини.

Врачешкият манастир „Св. Четиридесет мъченици“ е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230г. Тя се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, както е известно те са войници. Българския цар решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешката обител. По време на турското робство манастирът е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през 18 век, е сринат до основи и потъва в забрава.
В края на 19 век Врачешкия манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от 17в.). През 1891г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно около нея се изгражда манастирския комплекс. До 1937г. манастирът е мъжки, но от тогава се превръща в девическо общежитие.

Следващата цел в програмата ни беше Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон”. В древността на мястото на манастира е имало тракийско севтилище.Предполага се, че християнската обител възниква по времето на Асен и Петър. Известно е, че по времето на османското господство манастирът е обект на две по-големи нападения – от еничари през 1636 г. и от кърджалии през XVIII век, когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 г. с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. През 2006 и 2007 г. манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани. Игуменът архимандрит Йоан ни разказа историята, показа ни каменните пазители на предната фасада на църквата, старинно Четверо-Евангелие, специално подарено на Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон“, от руския император Александър Първи, както и двуглавите орли, барелефа на сребърна руска монета, изразяващи вярата в помощта на православна Русия. Манастирът съхранява частица от мощите на Св. Теодор Тирон. Тук е отсядал и Васил Левски на път за Етрополе.
И ние се отправяме в същата посока, към красивия Етрополски манастир „Св. Троица“, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) . Той е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир. Там възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др. В манастира са написани десетки ръкописни книги, украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта – 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм. Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник. Видяхме един впечатляващ с масивните си постройки и дървени чардаци манастир, голямата каменна църква с храмовата икона на фасадата, зелен двор пълен с живот. Посетихме и намиращия се на 100-200 метра зад манастира водопад Варовитец. До него се стига по живописна пътека. Самият водопад е уникално красив и е много пълноводен през пролетта, но е впечатляващ и през останалите сезони, през лятото разхлажда, а през зимата, когато замръзне, гледката става величествена!

Спряхме за кратка разходка в Етрополе – добре поддържани сгради, чисти улици и площади, зелени градини. Посетихме историческия музей в красива възрожденска сграда, строена за конак през 1853 – 1870 г от етрополските майстори Дено и Цветко. От 1968 г. е исторически музей. Там видяхме копие на патронната икона на Етрополския манастир „Старозаветна троица“, автор зограф Даскал Недялко от Ловеч, изработена 1598 г. „. Тя е една от най-ранните икони, подписани от автора.
В късния следобед на краткия ноемврийски ден се озовахме пред портата на Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“. Тя е на най-високото място и манастирът са разгъва живописно надолу в каньона на р. Малък Искър. Намира се на на 15 км от Правец, на 20 км северно от Ботевград . Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него. Основан е през Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало също църковен комплекс по това време и двата манастира са поддържали тесни връзки. При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. Чекотинската обител е разрушена.
През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на 18в. манастира отново е разрушен, за да възкръсне за живот към средата на следващия век с усилията на местното население. В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите на Чекотинския манастир са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
През 1992г. в околностите на Чекотинския манастир са правени разкопки от Археологически институт при БАН, които доказват поселищен живот по тези места от 6 – 5в. пр. Хр.

Днес в него живеят игуменът дякон Михаил и един монах Нектарий, родом от Ловеч, когото мнозина от нас познаваха със светското име Радомир Балабанов. С много труд те поддържат сградата, църквата, двора, градината. Разговаряхме с тях за много неща, за манастира, за вярата, за смисъла на живота. Посетихме намиращото се наблизо аязмо.

 

Финалната Зелена неделя за 2016 г се проведе на 4 декември. В заскреженото утро група ловешки туристи, водени от председателя на ТД”Стратеш” Светослав Генков проведоха поход до Сливешкия манастир „Св.Богородица“. Мая Валентинова, историк археолог, разказа историята на манастира.

Създаден е през XIV век по времето на цар Иван Александър. Наричан е още и „Ястреб“.
Според светата легенда манастирът е бил опожарен от турците по време на османското робство в 1690 г. от войските на Селим Гирай, отиващи в помощ на османската армия при военните й действия срещу Австрия. Тогава и голяма част от населението в района на реките Осъм, Вит, Панега и Искър са подложени на изтребление и насилствено ислямизиране. Оцелелите монаси се отправили по течението на река Осъм към планината, там се установили до малка дървена църквичка и дали началото на Троянската света обител.

Преданието разказва, че за да не бъде поругана иконата и от нашествениците, св. Богородица пратила ястреб, който я грабнал от пламъците и я занесъл в подножието на Стара планина, и то точно на мястото, където сега се въздига Троянският манастир. След падане на България под турско робство, Ловеч е бил за известно време независим център и на това място е била съхранявана книжнината.. Тук монаси книжовници създават ръкописни евангелия. До нас са достигнали четири от тях, създавани през 1544, 1555 и 1558 г.

Днес се съхраняват в Национална библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“ и библиотеката на град Велико Търново. През XVII в. е създаден „Требник“, който днес е в Рилския манастир. Преписа на Бориловия синодик от XIV век е създаден по поръка на Ловешкия деспот Иван Александър и се съхранява в Академията на науките на Санкт Петербург. В Регионален исторически музей, Ловеч се съхранява друга част от творбите, сред които е „Дриновия сборник“. В манастира работят монасите Душко Граматик, Петър Граматик, граматик Ангелак и др. След XVII век, манастира е разрушен и изгорен от османските власти.
Причина за възстановяването на манастира става появата на образа на Богородица преди 4 години на скала над извор в близост до манастира. Днес на пода на възстановения средновековен храм има черна мраморна плоча с две гравирани години: 1690, годината на разрушаване и 2014, годината на освещаване на новопостроения храм. Издиганата е и камбанарията на манастира. Отец Вениамин Павлов влага огромен труд и ентусиазъм, преодолява безброй препятствия, за да доведе начинанието до успешен край.

Историята  на нашите манастири е вплетена в историята на средновековна България – градежи, палежи, кърджалии, турци и смели българи – поборници, намиращи убежище в светите обители.

 

ТД”Стратеш” проведе и последните си за изтичащата 2016 г. двудневни походи в планината: на 26 и 27 ноември до х.Момина поляна с участие в ежегодния карнавал и до хижата на дружеството „Дерменка” на 10 и 11 декември.

 

След Новогодишните празници гледаме към първите зимни прояви:14 и 15 януари – поход до хижа „Васильов“ и традиционния Ученически ски лагер на Беклемето от 3 до 8 февруари.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%b4%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d1%87%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba/

%d блогъра харесват това: