«

»

Ное. 04 2015

Разпечатай това Публикация

Д-р Калина Йорданова: Насилието на жертвите или винетка за местните избори в Ловеч

Прочетено2523пъти

kalinajordanova406151NEWS глас

В условия на силна конкуренция между БСП и ГЕРБ („Местните избори 2015“), повечето села от община Ловеч избраха столетната партия през другите алтернативи. Например след първия тур в село Слатина положението бе така: за Минчо Казанджиев – 98 гласа, за Корнелия Маринова – 58. Изключение е село Баховица, където Калин Кръстев от Реформаторския блок бе избран с 240 гласа. Върху тези особености на вота и връзката с възрастта разсъждава д-р Калина Йорданова в следващия материал, изпратен специално до НГ:
През 1932 г. унгарският психоаналитик Шандор Ференци пише епохалния си текст „Объркването на езиците“, в който описва механизма на идентификация на жертвата с насилника, за да обясни защо жертвите привиждат в собствените си насилници авторитети за подражание. В провален опит да възстанови достойнството си, жертвата става като насилника, вярвайки, че ако подражава на силния, ще престане да бъде насилвана. Иначе казано, насилвайки други, най-сетне ще придобие контрол върху нещо в живота си.
Каква е връзката на този текст, написан преди почти един век, с актуалната политическа треска около местните избори в Ловеч? Връзката е в необяснимия на пръв поглед и повтарящ се вот на най-големите жертви на социално-политическото статукво за техните насилници; вотът на възрастни хора, етнически малцинства, застрашени от безработица и зависими от произвола на работодателите си служители, гласуващи за тези, които ги подлагат на системна злоупотреба от поколения насам. Страх, манипулация и изборен алъш-вериш безспорно съществуват. Но една много по-дълбока мотивация е привиждането на спасител в агресора, идентифицирането на избирателя с арогантността и злоупотребата, резултат от дълбоките наслагвания на тежко жертвени позиции в неговата (колективна) памет. Есенцията на такава мотивация е следната: „Ние не сме нищо повече от жертви, с които можете да злоупотребявате, но единствената власт, която имаме, е да ви дадем това право доброволно. Това ще бъде наш избор“.
А кротката пасивност? Тя също може да бъде силно агресивна: „Упражнявайки единствената си, но категорична и безкомпромисна власт – тази на пасивно оттегляне, аз избирам да лиша себе си, но и всички други от шанса за по-добър живот“. Какъв по-властови и по-категоричен жест от този може да има една жертва, превърнала се абсолютно незабелязано в насилник?!

 

The violence of the victims: a vignette on the local elections in the Bulgarian town of Lovech

In 1932, the Hungarian psychoanalyst Sandor Ferenczi writes his seminal paper The confusion of tongues. The paper gives insight into the mechanism of identification of the victim with her ‘aggressor’. In their failure to restore their dignity, victims become like the aggressor in order to stop being abused. In other words, by becoming an aggressor herself, the victim creates the illusion of having control over something in her life. Now, what’s that got to do with the local elections in Lovech?

The link is in the mysterious, but persisting pattern of preference of the biggest victims of the socio-political status quo in Bulgaria for their aggressors, and namely the vote of the elderly, the minority groups, the unemployed and the dependent on the personal preferences of their employers for those who have permanently violated their rights?

There is the unconscious motivation of identifying with the arrogance of the people of the day which is the result of the long history of being in the position of the victim. The message these electorates give can be summarized as follows:

‘We are nothing but victims; yet, the only power we have is to choose to give you the right to abuse us.’

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b4-%d1%80-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b9%d0%be%d1%80%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b5%d1%80%d1%82/

Коментари

  1. debelaka каза:

    „Върху тези особености на вота и връзката с възрастта разсъждава д-р Калина Йорданова“

    Ще си позволя да пусна друг пример, а ако д-р Йорданова има желание, нека да го разтълкува.
    В секция N решихме да видим колко от гласувалите към момента 114 човека са на възраст под 50 години. Оказаха се двадесет и двама. Останалите бяха над петдесетте. С окото рентген погледнах прозрачната кутия (урна) и видях резултата от гласуването им:
    80 гласа за кандидата на Реформаторския блок
    34 гласа за кандидата на ГЕРБ.
    Може ли да намери д-р Калина Йорданова тук като мотивация „привиждането на спасител в агресора, идентифицирането на избирателя с арогантността и злоупотребата, резултат от дълбоките наслагвания на тежко жертвени позиции в неговата (колективна) памет“ или има някаква друга причина?

  2. lovechtoday каза:

    По молба на д-р Йорданова, публикувам нейният коментар:
    „Господин debelaka,
    благодаря Ви за коментара. Избирам да отговоря, защото въпросът Ви касае едно важно уточнение. Моят текст не адресира възрастта, а на първо място уязвимостта на хората, който се намират в позицията на жертви. Ето защо в статията пише: ‘(…) възрастни хора, етнически малцинства, застрашени от безработица и зависими от произвола на работодателите си служители (…)’. Държа да отбележа, че фокусът върху възрастта е в журналистическото представяне на темата и отразява един аспект от нея. Но тъй като Вие сте особено чувствителен към възрастта като маркер за уязвимост (какъвто тя безспорно е), ще си послужа с препратка към данните от социологическите проучвания, достъпни тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2014)
    Те са сравнително актуални, защото се отнасят до възрастовата структура на електоратите към 2014. От таблицата се вижда, че 39.5 % от гласоподавателите на БСП са на възраст над 60 години, а 5.7 % са под 25 години. При цитирания от Вас Реформаторски блок, гласоподавателите над 60 годишна възраст са 10.1%, а най-голям е делът на техните гласоподаватели между 36 и 55 години. Таблицата също така предлага информация за образователния и социалния профил на гласоподавателите. Абсолютно сте прав, че има изключения и Ви поздравявам, че сте отбелязали такова в примера си. Моят текст няма амбицията да даде отговор за всички тези изключения, а да предложи храна за мисълта в различни от конвенционалните посоки.“

    1. debelaka каза:

      Благодаря на д-р Йорданова за отговора. Признавам си, че верен на себе си да провокирам, я подведох и не посочих къде се намира секцията, за която написах.
      Възрастта има огромно значение кой как гласува. Всичките тези хора над 50 години добре помнят какво представлява България преди 1989 година и тяхната цел е това не само да не се повтори, но и да дадат възможност на точните според тях хора да попречат на това. Затова гласуват смело, не крият предпочитанията си, не се идентифицират със злото. Това, д-р Йорданова, са основно интелектуалци, високоинтелигентни и образовани хора с богат и разнообразен житейски опит, наследници на елита на онази България, която комунистическите безродници, поставени от външни сили начело на страната ни, разрушиха. Тях социологията не само не ги отделя в своя група, но и тотално ги размива.

%d блогъра харесват това: