«

»

сеп. 01 2014

Разпечатай това Публикация

Докато има гняв и любов, ще продължавам да пиша!

Прочетено2042пъти

ivorainov109141Иво Райнов

Преди дни прочетох, че в Нов български университет откриват специалност „Фейсбук“ и канят за преподаватели известни блогъри.  Помислих си, че може да се кандидатирам. Не съм известен, ама съм блогър. Шегувам се, разбира се. Даже чуждицата блогър ми звучи някак снобарски. Обаче така и не се сещам за подходящ български заместител. Защото нито графоман, нито душевен  ексхибиционист ми звучат на български.  Това пак в кръга на шегата. Абе както казва кметът, когато го ядосам,  „писачи“. Поне е на български.

Ако питате как се става блогър, отговорът е много прост. Случайно. С една стихийно написана статия в края на август, преди четири години,  с интереса на една електронна медия  към нея и с няколко плахи, но окуражителни думи, споделени във фейсбук. Всеки носи някакъв огън в душата си и ако обстоятелствата го разпалят, трудно може да бъде угасен. Вече четири пълни години. Поне по три пъти всяка седмица. Честни позиции, лични мнения, собствени коментари. Всяка година в края на август с почуда констатирам, че отново съм издържал. Оставил съм нови 150 статии, дал съм материал за още десетки публикации в електронни и печатни медии. Упоритостта си ми е характер, но със сигурност не бих издържал, ако животът не ми даваше теми и нашепваше провокации. Простичко казано има фантастични мотиватори за това да не спра да пиша. Например тези, които считат такива като мен за „писачи“. Затова нека да е ясно. Няма да спра да пиша, докато продължава  съсипването на Ловеч. Докато хората превърнали родния ми град в линеещо градче не бъдат натирени от управлението. Заедно с посредствения антураж, на който са поверили администрирането на живота и сътворяването на мечтите ни. Няма да спра да пиша, докато продължава целенасоченото  унищожаване на българското образование. Няма да мълча за натрапените административни глупости и развращаването на средното образование, за дискредитирането и девалвирането на родните университети. Няма да спра, докато пошлостта диктува правилата в обществото и пише съвременните скрижали на морала. Ненавиждам и едва ли ще спра да изобличавам простотията, лицемерието, нагаждачеството, подлостта, раболепието. Няма да спра да пиша, докато престъпници управляват държавата, а неграмотни и страхливи избиратели им лъскат обувките. Докато цигани и олигофрени продават бъдещето ми за две шишета ракия и кило свинско. Няма да спра да пиша, докато има кого да обичам – Езиковата, Литекс, приятелите, децата, с които училището ме среща всеки ден.

Прочетох под една моя статия коментар, в който ме наричаха иронично „човек, разбиращ от всичко“. Съвсем не съм пенкелер. Пиша по теми, от които разбирам или съм проучил. Никога без факти, никога с лъжа. Може и да е дръзко, понякога гневно, но винаги лично. Защото стоя зад думите си и съм готов да отговарям. Понякога съм на ръба на „бон тона“, но в диалога с наглеци няма място за деликатност.

Една колежка предположи, че с блога удовлетворявам лична потребност. Трябва да е скъпа потребност, щом и посвещавам по два часа три пъти седмично. Не храня его, нито гоня комплекси. Стремя се към простички неща. Например да бъда свободен гражданин. Да бъда част от решението на проблемите, а не от пейзажа, който ги прикрива. Да уча, че може да се живее достойно, честно и с високо вдигната глава. Да подам ръка на всеки, който иска да се бори с фалша, посредствеността, корупцията, мръсниците, страха. Искам да събудя поне едно заспало човешко чувство у хилядите си приятели. Повечето са млади хора, призвани да поправят идиотския живот, в който ние ги отгледахме. Казват, че си струва всяко усилие. Дори за една спасена душа, дори за чифт прогледали очи, дори за едно стоплено сърце. Знам, че са много повече, броячът приближава 220 000 посещения.

След  четири години този блог все още е експеримент. Социален, човешки, приятелски. Сега е моментът да благодаря на всички, които пуснаха думите ми в сърцата, душите и мислите си. Дано съм ви убедил, че не си струва да живеете в страх. Смисълът на живота е в дръзките думи, силните чувства и смелите действия!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b3%d0%bd%d1%8f%d0%b2-%d0%b8-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2-%d1%89%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc/

Коментари

  1. Анонимен каза:

    Ти си пиши, пиши, лошо няма, ама то почти не останаха грамотни хора да те четат.

  2. Анонимен каза:

    Продължавай Иво.Можеш го.А и има доста грамотни хора,хора с души и сърца,които те четат.
    Но прави ли ти впечатление,че от около два,а може би и повече месеци,повечето пишат в този сайт като анонимни/включително и аз/.Дори Тодор Пеев/debelaka/прописа под“анонимен“и после си призна,че е станало в бързината.Може и да си прав за страха.Но аз си мисля,че мотивацията на анонимните идва не толкова от страх,колкото от обидата от тъпоумните нападки от пишещи без препинателни знаци,без отделяне на изречение от изречение с точка и гл.буква,изразяване на „почти български“ с латиница и цифри/ 6 -за „ш“ или „щ“ и 4 – за „ч“/ лумпени или партийни ултраси.Хора,които решават проблемите с един замах ,като например/извинявам се на всички за грозотийте,които ще цитирам/:“да ти сера в устата“ или „Червен боклук,марш в кочината“ и клетви от рода „На застрелялия Алонсо да му измрат децата!“Като чета такива неща ми идва на ум известна българска поговорка“Ти за лудото не питай,то само ще се обади!“Страшен антагонизъм на неможещия към можещия човек!Пошлост и безотговорност.

  3. debelaka каза:

    „Дори Тодор Пеев/debelaka/прописа под“анонимен“и после си призна,че е станало в бързината.“
    ……………..
    “Не съм лъв,
    та да превъзмогвам враговете си.
    Сам себе си да победя
    да можех, стига”

%d блогъра харесват това: