«

»

Ное. 18 2012

Разпечатай това Публикация

Да те разболее българската държава!

Прочетено756пъти

Иво Райнов

Двадесет и първи век. Европейски съюз. България. В края на лятото в една малка община (Белоградчишка) се появяват първите случаи на хепатит.  Заразата започва в няколко близки села и се разразява в ромската махала на общинския център. Три месеца по-късно градът е покосен от незапомнена епидемия. Инфекциозните отделения на болниците в Монтана, Видин и София ежедневно се пълнят с пациенти от Блегардчишко. Държат ги само по пет-шест дена и ги изписват за да освободят легла за новопостъпващите. Три месеца след началото на епидемията поведението на лекарите от местната болница и местната управа е на ръба на престъплението. В домовете на болните не се извършва дезинфекции, няма поставени под карантина, не се раздават имунизационни дози на населението. Дори шофьорите от спешна помощ, превозващи всекидневно заразно болните, не се имунизират. Сред тях вече има заболели. В паниката населението разпространява слухове за заболели лекари, които се лекуват вкъщи и продължават да ходят на работа. Никой не знае колко хора носят вируса, но все още не го усещат , защото се е притаил в периода на инкубация.

За тежката епидемия на Белоградчик се съобщава рядко от медиите.  Кампанията за новите чудеса отмина отдавна. Белоградчишкият край отново е линеещ, загиващ и забравен. Дори от здравното министерство, което не намира основания да подпомогне изнемогващата болница в разгара на епидемията.

Няма значение , откъде е тръгнала заразата – дали от замърсените водоизточници или липсата на хигиенни навици в циганската махала. Населението в това градче пие опасна вода от години, а циганите се множат със тряскащи темпове и вече превземат селището под скалите. Има ли значение кой скапва живота и здравето ти – циничната държава, безотговорното здравеопазване или мръсните цигани.  Драмата на хората от  Белоградчик показва колко жалък и евтин е живота (здравето) в тази държава след двадесет и три години реформи. Некомпетентни лекари, фалирали болници и здравеопазване, което разболява. Хепатитът е познато заболяване и неговото  лечение и овладяване трябва да бъде рутинна дейност за съвременната медицини. Представяте ли си епидемия от слабо познат и по-опасен вирус. При тази ужасяваща готовност и човечност на системата жертвите биха би с хиляди!  Много от болните в  Белоградчишко плащат съвестно осигуровки на държавата. За да се грижи за тяхното здраве.  С нехайството си тя ги разболява – ден след ден.

За какво, по дяволите, плащаме осигуровки? За какво са ни нужни изнемогващи болници, които съсипват човешкото здраве? За какво са ни тези анонимни министри, които разбиват здравеопазването със своите експерименти и алчност? Защо ни е държава , която не може да се грижи за своите граждани? За какво ни е власт, която счита магистралите и жандармерията за по-важни от здравето на нацията?

Съдбата на Белоградчик е съдбата на всяко малко градче в България (повече от 200 на брой). Тъжно ми е за Белоградчик оставен да се бори сам с бедата си. Както бе оставен да се справя сам, когато политиците го окачиха на реверите и се перчеха в световната кампания за природни феномени. Тъжно ми е, защото имам много роднини, познати и приятели в града под скалите. Снощи те официално ни забраниха да ги посещаваме. Срок въобще не поставиха.  Просто краят на епидемията в забравеното от държавата градче не се вижда.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b4%d0%b0-%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0/

%d блогъра харесват това: