сеп. 08 2016

Да си тръгне визионер е като да загубиш двигател по време на полет

Прочетено1940пъти

radinapopova809161Иво Райнов

В ранната есен на 1994-та година постъпих в Езиковата със символичния шестнадесет месечен учителски стаж при това в мултикултурната образователна реалност на село Казачево. Още първият час бе среща с неин клас – тогава 8 Е.  След края на часа ме срещна и колегиално попита за първите впечатление. Така се запознах с Радина Попова. Година по-късно ми възложиха класно ръководство. Тя познаваше бъдещите ми питомци още от подгответа  и ми помагаше в първите стъпки с група невероятно умни и взискателни тийнейджъри.

После животът се зае да преплита пистите ни в училище. Случи се да преподавам на още два нейни класа. Самата тя учеше на грамотност и литература други три мои класа. Умееше да бъде и ад и рай за ученика. Изцеждаше силите и интелекта с високите езикови и литературни изисквания. Същевременно палеше симпатии и вдъхновение. Най-вдъхновените стигаха до върховете на ученическите олимпиади. В историята на училището остават няколко нейни шампиони. Една от тях е Венета, вече пораснало момиче от първия ми клас, завършил през 1999-та година. Казваше колко е израснала под влияние на Радина, с която пази топло приятелство и до днес. Завъртаха се нови гимназиални цикли, а думите на благодарност оставаха почти дословни. Чух ги от Иваничка, която пое по пътя на журналистиката и Валентина, която започна да пише книги. В типичен откровен стил Валя ми каза, че обича математиката, но се е насочила към литературата заради госпожа Попова. Виждах огромната симпатия на бившите и ученици по пътищата на Европа в обмените, които водихме. Навсякъде радушно посрещане и всеотдайно съдействие. Като Вяра, който изостави всичко за да ни съдейства в кризисна ситуация в Мюнхен или Елена, която се превърна в наш гид във Фрайбург. Благодарността в очите на тези момичета казваше всичко. Знам, че много хора са и благодарни. За това, че ги е водила по пътя на израстването и за успеха, на който се радват днес. Несъмнено има такива, които не са я харесвали, но мнозинството има за какво да са благодари и го правят.

Енергична, иновативна, оригинална, нестандартна. Винаги вгледана в по-високата летва.  Човек, превърнал училището и децата в житейска кауза. Ревностен поддръжник на училищните обмени като незаменима форма на културен и социален опит. Спомням си как преди години, когато загубихме старите обмени, Радина упорито пишеше имейли на десетки училище в различни страни за да направим нови контакти. Първият обмен, в който участвах в немския град Грьосрьосдорф, се случи заради нейно момиче, което бе спечелило стипендия в Германия. Последните четири, в които бяхме заедно удържаха заради нейното постоянно старание да бъдем добри гости и топли домакини, да показваме най-доброто от училището и България, да преминем по възможно най-интересните маршрути.

В много идеи изпреварваше времето. Като експериментите с театралните етюди като част от учебната работа. Предполагам много от порасналите деца пазят смешни снимки със стайлинга на древна Гърция или родното Възраждане. Не се уморяваше да подкрепя щури ученически идеи. Като онзи случай, в който с нея застанахме зад подранилата инициативата да се сформира ученическа организация много преди в официалния речник на чиновника да са навлезли термините „ученически парламент“ и „ученическо самоуправление“. После имахме дързостта да напишем, спечелим и реализираме първия европейски проект на гимназия. Много преди нарицателната вече програма УСПЕХ ние сформирахме клубове по интереси и вкарахме изкуството и културата в свободното време на учениците.

Езиковка по кръв и убеждения с огромна заслуга за съхраняването и развитието на училищните традиции. Ентусиазиран защитник, поддръжник и ментор на ученическите фестивали. Преди три години заедно влязохме в ролята на ментори на едно от фестивалните издания и видях с какво вдъхновение и всеотдайност Радина подкрепяше децата и ги насочваше към нестандартни хрумки, които хем пазят традицията, хем и вдъхват нов живот. Истински стожер на абитуриентския театър и на усилията на децата, Стоян и Слава.

Беше първа в много неща, но не заради състезанието или честолюбието. Заради децата, училището и житейската си философия да бъде в крак с времето. Позволи си дързостта да превърне Фейсбук и мобилните телефони в инструмент на учебната работа и да обучава колегите в работа с електронни платформи. Въпреки приятелството и съвместната работа сме имали случаи на различие в мненията, на припламнали искри в разменените думи. Но в привързаността и грижата за Езиковата винаги сме споделяли обща визия. Когато пристигнах през онази 1994-та година тя вече беше име, което се произнасяше с респект, въпреки младостта. С годините нейното име беше записано под много успехи, събития и приключения на хълма. Име, което градеше историята и вече е част от нея.

Радина е визионер, тя е мотор и ще остана такава, където и да отиде. Всеки има право на личен избор, но с нейното преместване Езиковата губи визионера, печели го новото училище, където вече ще работи. Преди дни прочетох думите на споменатата по-горе Иваничка, че няма незаменими, но има неповторими хора. Доказаната класа се възстановява бавно и трудно. А както казва друг неин ученик и настоящ журналист Данчо Йочев „Езиковата е класа заради вдъхновяващите си учители“. И винаги започваше  списъка с името на Радина Попова.

„Просветени за да просвещават“ бил девизът на Американския девически колеж върху историята на който е израснала днешната Езикова гимназия. Една истинска езиковка и олимпийска шампионка остави след себе си вдъхновени езиковци, олимпийски шампиони и образовани хора. Преди да си тръгне.  Един мотор по-малко в труден полет.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%b3%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80-%d0%b5-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b8%d1%88/

Коментари

  1. Силно написаво! Успех, Радина, и на новото място!

%d блогъра харесват това: