«

»

авг. 23 2014

Разпечатай това Публикация

Да се помолим за жертвите и да си спомним палачите (23-ти август ден за почит към жертвите на тоталитарните режими)

Прочетено999пъти

dimitrov2308141Иво Райнов

На днешния ден Европа скърби за жертвите на два зловещи режима – нацисткия и сталинисткия с всичките им производни. Денят, в който преди 75 години Молотов и Рибентроп подписват пакт, равносилен на смъртна присъда за десетки милиони е възприет от цивилизована Европа като ден на почит към пострадалите и отрицание на политическите доктрини, които изтребват от етническа или класова омраза.

В България този ден не е признат единствено от наследниците на комунистическата диктатура – БСП. Само след две седмици те ще веят подгизналите от кръв червени знамена в чест на 70 годишнината от класовата саморазправа с цвета на България.

Затова днес ще запалим свещ и ще се помолим за зверски избитите, без съд и присъда, в първите месеци на деветосептемврийската вакханалия, само защото са били учители, свещеници, артисти, предприемачи, земеделци и прочие „гнили интелигенти“ и „народни кръвопийци“.

За душите на показно осъдените от т.н. Народен съд  министри, регенти, общественици, офицери.

За душите на смазаните, убити, физически и духовно осакатени достойни българи в килиите на държавна сигурност и комунистическите затвори.

За душите на позорно унижаваните, изтезавани, избивани културни дейци, политически активисти, журналисти, писатели в лагерите на комунистическите извращения.

За душите на прокудените и издъхнали в изгнание противници и критици на терористичния комунистически режим.

За съсипаните от психически и физически тормоз селяни, чиято единствена вина е, че не искат да подарят земята си на комунистическите ТКЗС-та.

Ще се помолим за похабения живот на поколения българи, имали лошия късмет да се родят в интелигентни, работливи, културни, предприемчиви семейства вместо в простотията на пролетариата и неграмотния свят на ратаите.

За инкриминираните творби, забраняваните автори, потисканите творци, тези които никога не замениха свободата за наколенки.

За опустошените български души, за изтритите човешки  ценности, за заличените национални идеали.

Казват, че в дни като днешния има място за почит, но не и за гняв. Тотално не съм съгласен! Няма жертви без палачи. Няма помирение без покаяние! Защото тези, които не признават моралния смисъл на днешния ден всъщност не признават зверствата на Слънчев бряг и Белене, терора на Народния съд и престъпленията на Държавна сигурност. Души, заченати в греха на онази кървава  „народна власт“ и пропити от възпитанието, че нашия живот им принадлежи. Затова, дори в годините на демокрация, не спират да ни го крадат по-малко – с мутри, олигарски, политически марионетки.

В тишината на ден като днешния ми се ще да изкрещя „Народе, осъзнай се! Виж кои ще застанат под знамената на 9-ти септември. Запомни ги! Те и техните бащи съсипаха живота ти!“

Поклон пред жертвите на червения терор! Бог да се смили над душите им и дано има сила да накаже техните палачи!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bc-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%bd%d0%b8/

%d блогъра харесват това: