«

»

Дек. 12 2014

Разпечатай това Публикация

Граждани с пренаписани учебници не се създават, нужен е и личен учителски пример

Прочетено2224пъти

deca1212141Иво Райнов

„Образованието е това, което остава, след като е забравено всичко друго“. Приписват думите на гения Айнщайн, припомни ни ги настоящият образователен министър Тодор Танев. И пак повтори  своята теза, че съвременното българско образование не умее да подготвя граждани. Естествено, че съм съгласен. Споделям и мнението на министъра за лошите учебници, които тормозят, объркват, отвращават с ненужните си знания.

Вярно е училището създава послушници, способни да възпроизвеждат факти и чужди мисли. Философията на съвременното българско училище е конформистка, с почти издигнат в култ идеал да се нагаждаш към нечии правила. Учениците към правилата на своите учители, учителите към правилата на своите директори, всички към нетърпящата възражение мъдрост на инспекторати и министерски чиновници. Системата се управлява с команди и директиви. Гигантска система на неспирно възпроизвеждане между йерархическите нива, та чак до най-ниското – учениците. Децата възпроизвеждат фактите, които изискват учителите. Учителите възпроизвеждат идеите на своите местни и национални експерти. Експертите възпроизвеждат предписаната от министерството политика…

В този ред на мисли учебникът е най-малкият деспот. Той може и да саботира свободата, но едва ли я санкционира. Убеден съм, че учебниците се нуждаят от тотално преосмисляне и качествено пренаписване.  Да предположим, че ги прочистим от всичко ненужно, въпреки че полезността на знанията е нещо твърде субективно и противоречиво от позицията на различни професионални и социални гледни точки. Да допуснем, че ги напълним с практични граждански знания. И какво,  ще ги пуснем по същия  командно-административен канал?  Чак ми е смешно като си помисля как експерти и директори ще се надпреварват да контролират преподаването и усвояването на граждански знания.

Образованието е най-нереформираната социална система. С големи остатъци от стериотипи, мислене и психология от преди 25 години. С огромен брой учители, добили преподавателски манталитет във времена, когато гражданското поведение е недостатък, а не достойнство. Училищата се управляват от директори, които в мнозинството си са също продукт на тези времена и възпроизвеждат онези образци на командно-административно управление.

Главният ни проблем въобще не е учебникът. Какво пречи да учим на гражданско поведение децата днес? Толкова ли не можем да намерим време и тематични поводи за да ги запознаем с правата им, гражданските отговорности, базисните икономически понятия, работата на институциите и личната полза от взаимодействието с тях?

Сещам се за няколко предмета, които дори съдържат подобни знания и в настоящите си програми (история, етика и право, свят и личност, география). Кой ни възпира да даваме на учениците свободата да мислят различно, правото да отстояват несъгласията си, креативността да предлагат алтернативи?

Нека си признаем, ние искаме да зубрят безполезните факти, въпреки че можем да ги освободим от много учебен талаж. Ние държим да възпроизвеждат  моделите от учебника, въпреки че можем да им покажем и други гледни точки. Ние можем да им позволим да бъдат граждани с права, самочувствие, позиция и умения да ги ползват. Например в моето училище върви кампания за избор на Председател на ученическия парламент. Съвсем като истинските изборни кампании – с плакати, застъпници, избирателни списъци, дебати и равно право на глас за всеки ученик.

Е, това не е предвидено в учебните програми и урочните единици на нито един учебник. Достатъчно е да си позволим малко свобода и да прежалим няколко часа лично извънучилищно време.

Няма съмнение, че учебниците трябва да се пренапишат  с повече практически и граждански знания и умения. Но ще се нуждаем от хора, които да ги преподават. Хора, които носят поне три личности предимства – младост, сбодолюбие и личен пример.

И тъй като няма как изведнъж да залеем с младежи образованието, ще трябва да обучим настоящите учители. Разбира се няма да успеем да променим нищо, ако не реформираме начина по-който се управлява системата. Защото учениците ще станат граждани, когато ги обучават граждани. Няма да сполучим, ако не върнем свободата в училището, учебниците, отношенията. Сперед мен от тук трябва да започне реформата.

Не омаловажавам учебниците, но образоват и възпитават живите хора.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%b1%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b5/

Коментари

  1. Анонимен каза:

    Тодор Танев: Учебниците са пълни с тежки до нечовечност знания, но никой не учи децата ни как да бъдат граждани

    03.12.2014

    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4457823

%d блогъра харесват това: