сеп. 08 2017

В южните планини на България с ТД“Стратеш“

Прочетено855пъти

Текст и снимки д-р Дарина Петрова и участници в походите

През август традиционно гледаме към  върховете на южните ни планини. От 16 до 20 август ТД“Стратеш“, Ловеч проведе походи в Пирин, Славянка и Беласица. Участие взеха 57 туристи от всички възрасти

Два лъча пребродиха любими места в Пирин – Тевно езеро, Спано поле, Синаница, Бъндеришки и Валявишки чукар, изкачени бяха върховете: първенеца на Пирин – Вихрен 2 914 м по Джамджиевия ръб, Кутело 2 908 м, Бъндеришки чукар 2 732 м.,Муратов връх 2 669 м., Синаница 2 516 м., Спанополски чукар 2 576 м. Силен вятър и суграшица попречиха на преминаването през Кончето, но в хижите и заслоните в суровата планина: Тевно езеро, Спано поле, Синаница срещнахме гостоприемство, топлина  и много веселие с близки на душата хора.
Третият лъч се отправи към южните ни, доскоро недостъпни красавици  – Славянка и Беласица. Границата ни с Гърция върви по билата и върховете им. Бившите застави са преустроени в хижи. Отседнахме в уютната хижа Славянка над село Парил, която бяхме посещавали и друг път. Неизменно чудесно обслужване, тишина, чистота, висок стандарт на обзавеждане в индивидуални стаи, вкусни ястия и алиботушки, /мурсалски/, безплатен чай. На следващото утро преди изгрев поехме с амбициозна програма към върховете Малък и Голям Царев връх 2182,2 м.н.в. и първенеца Гоцев връх 2 212 м.н.в..

Пресякохме горския пояс от уникалните черни мури, високопланинските поляни покрити с мента и кантарион и излязохме на тревистото било, по което цъфтяха седумите – алпийски рози и златистите класове на алиботушкия чай. Крачехме по граничната бразда, ясно видима, понякога на шега, с единия крак в България, с другия – в Гърция и се радвахме на прекрасни панорами на север и юг. В горещото пладне достигнахме Гоцев връх. Красиви гледки и свежи ветрове. След дълга почивка потеглихме надолу по северните тревисти склонове към х.Извора, друга преустроена гранична застава. Последва дълго слизане до хижата на 720 м.н.в.

За деня преодоляхме общо 2 500 м. денивелация до върховете и обратно в рамките на  11 часа в чудесен свеж вятър по високото. Установихме, че благоустрояването на х.Извора продължава вече трета година. Има историческа атмосфера от запазените много работни табла, лозунги и мебели на бившата застава. Направен е исторически кът във входното фоайе с портрети на Гоце Делчев и Яворов и исторически снимки. На следващия ден за разтоварване по програма предстоеше исторически и религиозен туризъм.

След голямата метална порта на бившата застава попаднахме в сюрреалистично поле от огромни мраморни късове, останки от някогашния цех за преработка на мрамор. Отправихме се с автобус към слабоизвестното с.Катунци за закуска, а то ни изненада с чудесна градина, вкусни банички, хора, които миеха улиците и голяма новострояща се църква. На 7 км. оттам е първата ни цел за деня църквата „Свети Георги“ в с. Златолист и историята на пророчицата и лечителката Преподобна Стойна, живяла като монахиня в нея. Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел – емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има лечебно излъчване.

През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс. Влизаме в райска градина с водопади от цветя сред свежа зеленина, дървета отрупани с плод, вековен чинар с люлки на клоните. Зад старинната врата на църквата попадаме сред необичайни, извън канона, оригинални стенописи, а скромната килия на пророчицата и днес е пълна с дарове и записани желания. Люлеем се ритуално на люлките, някои застават на енергийната плоча и всички пием с благодарност ледена вода от пиринчените чучури на старата чешма. Отправяме се към друго чудотворно място – Рупите. И колкото и пъти да сме били там пак потъваме с желание в приказната му атмосфера. Този път имаме нова цел – на 10 минути път пеша, вдясно от входа на Рупите са разкопките на античния град Хераклея Синтика, за който пишат Омир, Херодот и Тукидид. Вървим в августовския пек в 10 см. фин като пудра прах по южния склон на изгасналия вулкан Кожух и попадаме на площад на 2300 години с голяма гражданска базилика, 14 магазина и мраморен фонтан с лъвски глави

.С много машини и хора усилено текат археологически разкопки. Разкрит е тунел на канализацията с височина 2,4 м, напълно запазен и проходим и до днес. Вече има голям туристическият интерес. Водачът ни, археолог от историческия музей Петрич, за минути рисува картината на огромен античен град, населен от траките – синти, македонци, гърци, келти, римляни, илири. Разкопките са в начална фаза. Ценните находки – каменни надписи, статуетка на Дионис, театрални керамични маски, златни накити и монети разгледахме в Историческия музей в Петрич. Купуваме си магнитчета и поставяме Хераклея Синтика в туристическите ни планове и за следващите години. Вечерта достигаме  х. Конгур на 1285 м.н.в. в планината Беласица. Хижата, преустроена през 2004 г. бивша погранична застава, е добре обзаведена с чудесна кухня и голяма сенчеста морава с много кътове за хранене на открито. До нея води 16 км. шосе от Петрич. На следващата сутрин срещаме изгрева  по стръмните склонове на път за върховете на Беласица. На час и половина над хижата достигаме връх Конгур (1951 м.н.в.)

Прекрасни гледки на север към долината между планините Беласица и Огражден със селата: Коларово, Самуилово, Ключ и на юг към егейското езеро, природен резерват,  Керкини, известно още като Бутковско езеро. В него се влива Струма. Тази гледка ни съпътства по билото на Беласица по граничната бразда чак до първенеца и връх Радомир 2029 м.н.в. Там намираме уникалните две бетонни пирамиди на метър разстояние една от друга, обозначаващи върха с надпис на българската 2 029 м.н.в. , а на гръцката – 2 031м. Водачът ни Слави Генков оставя запис с имената ни и датата в тефтера на върха, съхраняван от стихиите в метална кутия.

Разхождаме се по високото, в едва видимата гранична бразда, гледаме запуснатите каменни укрития за войниците и усещаме природната неприемливост и относителност на границите. По пътя надолу, небързащи спираме на всеки малинак и боровинкова поляна, а те са много и планината – пуста. Слизаме в горския пояс от прословутите вековни,  ядливи кестени и разбираме, че наближаваме х. Беласица, прощална вечер с много музика и танци за края на хубавото ни пътешествие.

На 27 август с 41 туристи от ТД“Стратеш“, от 4 до 74 години традиционно се включихме в масовото изкачване на Черни връх, Витоша, по случай 122 години организиран туризъм в България. Първият масов излет София – Черни връх е организиран от Алеко Константинов в края на август през далечната 1895 год.  На връщане от върха посетихме Боянската църква „Св.св. Никола и Пантелеймон“, един от 100 -те национални туристически обекти на България, паметник на културата в списъка на ЮНЕСКО.
В започващата златна есен сме планирали „Зелена събота“ на 16 септември: Козлодуй – Национален музей „Параход Радецки“, с.Гиген – Византийски град и римска пътна станция Улпия Ескус, Свищов – Античен римски град Нове.

На 20, 21, 22 октомври походи в Западна Стара планина: Копренски водопади, изкачване на вр. Миджур, Лопушански манастир, Чипровски манастир, Чипровци. На 29 октомври „Зелена неделя”: Батошевски манастир, Соколски манастир, АЕК”Етъра”, Дряновски манастир, пещерата „Бачо Киро”

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b2-%d1%8e%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%81-%d1%82%d0%b4%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82/

%d блогъра харесват това: